и след 40

Все си мислех, че живота след 40 г. се успокоява, няма вече бури в чаша с вода, изобщо каруцата е вкарана в коловозите и тя сама си върви без много, много зор. Да, ама не. Току в някой коловоз се появи някое камъче. Та те такова камъче е сега пред мен и се чудя да мина ли през него или да го позаобиколя. Значи имам си аз едно приятелче, момченце десетина години по-младо. Приказваме си ний с него, виждаме се, изобщо всичко е супер-много общи интереси, много общи теми за разговор. Но това с приказките до скоро, напоследък взе да се прокрадва и нещо друго-по-свързано с душата и както върви скоро и с телата.
Не питам за съвети, ами друго-нормално ли е и по-скоро възможно ли е: млад мъж и не дотам млада жена да са заедно, че и някакви чувства да има между тях? Или по-скоро мойте мисли за нормалността са породени от предразсъдъци и комплекси? Та това гложди ума и съвестта ми.
Е освен и че съм омъжена.
Е имам и вече поотраснали деца, но

мдам, "данък обществено мнение" и поредния данъкоплатец.

на теб кеф ли ти е с пича ?
а на него с теб ?
ако да- начи е възможно.

пък дали ще си платиш данъка зависи само от теб.
поне от тук призовка нема да получиш.
ае :)

гледам - задаваш ни отговори

твой приятел вечен - бате Патиланчо

Косата ми дзилена, очите ми редки

нормално е.
ако ти искаш, ако той иска, нормално е.

всъщност каква е тая скапана дума нормално?
и всъщност на теб какво ти пука какво ще си помислят другите и дали за тях това е "нормално " или не?

а може би...камъчето е "е освен..."?

различна съм...и тъжна

Всяка обществена норма е пряко свързана с обществено-полезна цел. Ами ако целта е безполезна?

например ?

А ти кога се върна от "след 40"?

различна съм...и тъжна

Naistina li taka mislich...zashto pishesh s tozi nik:)