Аз умирах

....със теб толкова пъти!
Аз умирах... Жестока съдба!
И после се раждах от твоята мъка,
и после живеех, и чаках смъртта...
Аз умирах с ятата на птиците -
шумно поели към своя живот
и се раждах в смъртта на човеците,
тихо викащи своя лъжлив бог...
Аз живях, без да чувам гласа ти
и живях, без да виждам света,
аз умирах и вечно те търсех,
и се раждах и плачех в нощта.
Аз живях, без да мога да дишам
и вървях, без да знам накъде,
и умирах, и после възкръсвах,
и разкъсвах смъртта със ръце -
почернели от стенеща болка,
уморени да търсят любъв,
те отпускаха своите пръсти
и не вярваха в този живот...

Аз умирам сега! Пак умирам
и поглеждам смъртта със очи,
във които тя няма да види
нищо истинско, само мечти...

Аз се раждам! Отново се връщам,
за да търся пак свойта душа,
като спомен, изгубен по пътя,
по който за първи път
днес ще вървя....

бре тая игра колко животи дава бе:)))
шегичка:)

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Красиво. Много дори.

Благдаря! Много дори

Ти пък си доста игрив тази вечер , което сигурно изобщо не е лошо.
Аз обаче пак умирам

Bravo na teb:)) kati pticata Feniks

Страхотно!

Още едно извадено от жълтите страници! Много е хубаво!

Да

Умираме...Десетки пъти...
И отново се раждаме...
Но винаги по-силни...
Невероятен стих