Zdraveite!!!!!

Здравейте! За пръв път се включвам не само във вашия клуб, но по принцип във какъвто и да било клуб. Вие сте страхотни!
С удоволствие, но и със свито сърце чета всяка една тема и страшно много се радвам, когато някоя от вас се похвали, че чака детенце - в този момент си мисля как ли ще бъде при мен и дали ще бъде изобщо?!?!?!?
Може за някои от вас моят "проблем"да не се стори важен или изобщо "съществуващ",защото е от няколко месеца (4-5), но за мен е страхотен шок.
Ето накратко и нея(историята, де) - омъжих се през май тази година и веднага започнахме да опитваме за бебче - първият месец нищо, но аз пътувах доста и го отдадох на това. Вторият - закъснение от 5-6 дена (при положение, че цикълът ми е мн.редовен - 28ден заковавам), радост, но и страх, защото през април имах киста на яйчника, която след хормонално лечение изчезна сама - отидох на лекар да видя какво е - тя ми каза, че не вижда киста и предполага, че е бременност - радост голяма,но до другия ден - леко прокървяване, вечерта по-силно, на др.ден на лекар - тя казва, че няма шанс "плодът" да се задържи;според нея все още не се налага кюртаж - по нейните думи след това "стана ясно",че сам "изхвърлила" всичко сама. Каза ми да се пазим поне 2-3 месеца, както и направихме, но аз и не бях в състояние да пробвам - бях тотално смазана.Вината и огорчението ме преследваха навсякъде;кошмари;сълзи;депресии. След 2месеца - при друга лекарка - тя ми казва, че най-вероятно това не е било бременност, а просто закъснение - не знам на кое да се "радвам" повече - че мога да забременея и помятам или че не мога изобщо да забременея!!!!!
Сега опитваме вече 3 месеца, но нищо. "Лекувам" се с Дуфастон и Матерна и лекарката предлага да направим стимулация на овулацията, но не ми е правила никакви др.изседвания. Редно ли е така? Не трялбва ли да ми се направи преди това снимка или др.?????
Дайте съвет!!!!! Моля Ви!!!!!

Според мен много е рано за притеснения. Моят проблем не е от този род, но това , коет съ м4ула за твоят е 4е се лекува. Ако кистите са ти проблем вси4ки са се излекували. Ако изхвърляш плода съ6то съ6тествуват лекарства. Из4акай без да мислиш за забременяване поне една година.

Здравей.И аз опитвам съвсем от скоро.Но при мен нещата са малко по-различни,защото с таткото все още не живеем заедно и отдавам на стреса липсата на бременност 3 месец.Не се отчайвай.Аз започнах да ходя всяка седмица на лекар,но спрях защото само ми изписваха таблети и изследвания,а все още не съм сигурна дали имаме проблем.Аз имам ПКЯ , но ако до 1 година не забременея тогава мисля да изследвам по-подробно.За сега само опитваме.

Мила Анелия,
Аз също смятам , че е твърде рано за притеснения, а още повече за стимулация.Първо се успокой и после действай по въпроса , но не на всяка цена.Изчакай да мине година и тогава.Ако междувременно имаш
кисти или нещо такова , лекувай ги.
Успех!

Според мен е редно първо да си направиш изследвания на хормоните.Ако те са в норма отпада един от проблемите. Защо твойта лекарка не ти проследи овулацията на уз - тогава ще е сигурно дали имаш овулация или не. Друга стъпка е цветна снимка. Ако и тя е наред също отпада още едно притеснение.
Още една стъпка е спермограма. Тя се прави в началото.

Благодаря ви момичета за милите думи и куража!
Всеки ми казва наистина, че е твърде рано, но желанието ми е толкова голямо, а всеки следващ месец пропадащите ми мечти са все по-големи и не виждам изход като че ли!
Забравих да ви пиша нещо преди малко - след като прочетох всички внимателно статии от сайта на "Зачатие" се опитах да достигна до какви ли не изводи за състоянието си. Едно от предположенията ми е, че евентуално след направена ми операция на апандесит(преди 2г) може да има сраствания и това да е причината за все още "незабременяването " ми.
Вие как мислите? Възможно ли е?
Разберете ме - не искам да чакам - колкото повече време минава, толкова повече се задълбочава депресията ми и несигурността в самата мен. Мисля си, че за всичко съм виновна аз!!!!!!!
Трудно е да се преструваш пред съпруга си, че не се притесняваш чак толкова от идването на месечния ти цикъл, за да не го натъжаваш и него, а в същото време да те разкъсват съмнения и болка, която не можеш да изтръгнеш от себе си. Още повече те заболява, когато видиш и чуеш, че някоя твоя бивша съученичка или по-малка от теб жена вече има дете, а ти все още не можеш (не си мислете, че им завиждам или не се радвам на децата им - напротив - желая им от все сърце да са живи и здрави и много да обичат децата си!!!!!!)
Знам, че животът понякога е суров, но човек се пита, защо точно на мен трябва да ми се случва това? Кога ще престанат мъките и трудностите?
Хайде,стига съм ви отегчавала с приказките си!!!!!!
Имам само още един въпрос - можете ли да ми кажете колко долу-горе струват лекарствата, които стимулират овулацията и колко месеца се пият, за да има резултат????? Как става проследяването на овулацията на УЗ?
Благодаря ви предварително!!

Отиваш на гинеколог и в зависимост от продължителността на цикъла ти (ако е 28 дни) от 11 ден от началото на М се следи колко са ти големи фоликулите. Обикновено казват, че на 28 дни ову е на 14 ден, но на мен цикъла ми е 27-28 дни и ову ми е точно на 12 ден... Това се установи чрез вагинален ултразвук. Иначе цяла година се водих по приказките на един тъп гинеколог, който ми беше казал, че овулацията ми е на 14 ден . До тогава се въздържахме от полови контакти и го правехме на 14 ден, т.е. изпускала съм си овулацията...Ако се установи, че си имаш овулация не се прави стимулация. Стимулация се прави само при липса на овулация(или ако не искаш близнаци или тризнаци). Стимулацията не се прави непрекъснато. Стимулира се с клостилбегит само под лекарски контрол. След стимулация от 6 месеца се прави почивка задължително. Клостилбегита струва някъде около 9лв шишенцето. Това е. Ако имаш още въпроси питай.

Здравей, разбирам те напълно, а и всички тука разбират състоянието на психиката ти. Недей още съвсем да се впрягаш. Рано е. Само да те питам, твоят гинеколог какви изследвания ти направи или направо ти каза да почваш стимулация. От стимулация няма смисъл обаче, ако нямаш цветна снимка на тръбите и не сте направили спермограма на мъжа ти. Ти откъде си сигурна, че проблемът е в теб (ако правилно съм те разбрала).

Не може да не може!

Благодаря ви за отговорите, момичета. Много ми помагате, защото да си призная до този момент нямах никаква информация за различните изследвания и изобщо стъпки към "щастието".
Моята гинеколожка ми каза последния път, че и ако сега няма резултат от Дуфастона ще сменим лекарството с такова, което ще стимулира овулацията ми, но не каза нищо за това дали трябва да се правят предварително някакви изследвания. Доколкото разбирам от вашите писма първо трябва да разбера дали имам изобщо овулация и кога точно настъпва тя, а след това да предприемам каквото и да било?!?!?!
Благодаря ви и се надявам,че тук ще открия не само "сродни души", но и истински приятелки, които ще се похвалят в най-скоро време с така чаканата новина за бебче!!!!!
Дано и ние се прехвърлим в скоро време към клуба на "Бъдещите майки"!
Ако се сетите за още някой съвет към мен - пишете!!!!

искам да те питам , защо чакате до денят на овулацията ..
ако правите секс по - рано това намалява ли качеството на спермата ..
това да пропуснем и ден прес целият месец е абсурд за мъжът ми...
и може ли да напишеш само първата буква на докторът pls
thx

Привет миличка!
Аз също имам операция от апандисит по спешност на 29.07.2002 - която се наложи точно по средата на цикъла ми и при това тогава правих стимулация за първи път! А месец преди това бях направила и на-гадното от изследванията - цветна снимка за проверка проходимостта на тръбите и всичко беше ОК.
Няма да ти кажа колко много се ядосвах, че не само пропускам месеца - но и след това трябваше да изчакам 5 месеца докато подновим опитите за бебе /за да зарастне коремната стена/.
Докато ме приемаха за операцията - на всички разказвах как съм със стимулация на овулацията и като ме отворят да не ми пипат яйчниците! Те така и ме запомниха в хирургията "Онази с овулацията и апандисита" /доста ме бъзикаха де/
Ама докато ме оперират любопитството им проговорило и доста поогледали яйчниците /заради това имам разрез около 11 см/. На другата сутрин - хирурга ми разказва колко кистозен бил единия яйчник и как трябва да го лекувам обезателно. чак забрави да ми каже дали са махнали апандесита навреме.
Та ако при теб всичко е било навреме, не е станало перитонит /разкъсване и получаване на гнойни полипи по съседните органи в малкия таз/ - значи можеш да си спокойна, че операцията не е причинила никакви сраствания.
Аз се уверих преди месец когато повторих диагностиката на проходимостта на тръбите и всичко пак е ОК. Но много добре те разбирам - защото имах същите притеснени близо 1 год и половина!
Така, че миличка не се тревожи излишно!
По добре че са ни направили тази операция преди да забременеем - отколкото по време на бременост - нали!?

Благодаря ти за думите! Наистина и моята оперция беше по спешност и то поради простата причина, че личният ми лекар не можа да установи,че става въпрос за възпален апандесит, а ми каза "че съм яла нещо лютиво и затова ме боли коремът". Не ми повярва, че болката е мн.по-различна и мн.по-силна, за да бъде просто "един корем" и така прекарах цял ден и цяла нощ само на НоШпа и Аналгин, но както и предполагаш нищо не помогна - адски болки, на сутринта на лекар - уж за изследвания, а - направо при хирург;той - бързо трябва да се действа - има възможност за спукване и .........след 2 часа съм вече будна и без един не много важен орган!!!!!
Всичко мина мн.добре - поне така си мисля(до сега) - е, с изкл. на гадния дренаж, но и това мина.
Ти ми пишеш, че ако е нямало перитонит, всичко е О.К.,но дали при всички е така - съмнението при мен си остава. Може би за да се уверя напълно трябва и аз да си направя цветна снимка, но все пак мисля,че ми е рано пък и ме е страх (въпреки, че досега съм изтърпяла мн.по-гадни неща, това е нещото от което се страхувам най-много, защото все пак е свързано с детеродните ми органи може би).
Наистина и аз се радвам, че операцията от апандесит стана преди да забременеем, отколкото по време на.........(дай боже!).
Може би ми се иска проблемът ми (ако изобщо имам такъв) да е по-безобиден, поправим - мисля си,че последиците от операцията са поправими, но може би греша и всичко да се оправи много бързо и по простичкому...........
Не знам и аз вече какво да мисля - много съм психясала, а знам че не трябва!!!!!
Ето, пак идва време за овулацията, а мен ме е страх........
Страх ме е да отида и ак на гинеколог - като знам, че ще ми изпише един куп хапчета от които пак няма да има никаква полза ме се повдига. Не знам какво да правя!!!!
Реших сама да си помогна - започвам да меря БТ и да преценявам овулацията - доколкото мога, пък ако не се справя, ще търся вече помощ от вас и от лекарите. Надявам се,че ще успея.
Ще ви пиша пак скоро!!! Чао!!!!

Привет скъпа!
Знаеш ли, можеш да оставиш неоснователните страхове в някое далечно кътче на изминалата година! Може би надеждата и вълшебството на предстоящите Коледни празници ще изместят тези чувства на страх и притеснения! Нали все пак става дума за нещо значимо - вярата, надеждата и любовта трябва да се вместят трайно в сърцето ти!
Приеми, че това е трябвало да ни се случи и то се е случило във възможно най-подходящото време - а сега ни предстои по-хубавата част - дето се вика сметаната на тортичката!
Дори за овулацията са нужни спокойствие, силна храна, нежно вино и не на последно място ЛЮБОВ!
Помисли за тези неща и ако искаш изобщо да не достигаш до цветната снимка - отпусни се и нека магията се завихри около теб! Очаквам скоро да се похвалиш с добри резултати! късмет!

... недей да правиш стимулация без да си се изследвала. Има си задължителни изследвания без които не трябва да се прави стимулация. Ето аз например си бях направила изследване на хормоните и се оказа че имам ниско ниво на естрадиол, което доведе до заключението, че ако си правя стимулация то тя трябва да е с инжекции, защото хапчетата сваляли нивото на естрадиол още повече...

Иначе споко - докато не е минала една година от опитите за бебе няма въобще от какво да се притесняваш. Макар че те разбирам, защото и аз съм такава - всичко искам, при това още СЕГА

Успех

Благодаря ви момичета за топлите думи!
Наистина имам нужда от тях.
Знам,че вие ме разбирате и най-добре знаете какво ми е на душата!
А в момента имам нужда точно от една мила дума.
Макар че имам много добри приятелки не мога да говоря с тях по тази тема - мисля си, че няма да ме разберат, просто защото не са изпадали в подобна ситуация и от все сърце се надявам да не изпадат никога!!!!!!!
Ще се опитам да последвам съвета на maglichka и да се наслаждавам на Коледните празници.
Благодаря и на теб Албенади - ще последвам съвета ти и при следващото ходене на лекар ще поискам да ми изследват хормоните. Извинявай за невежеството, но чрез кръвта ли се изследват или........ Ако имаш време пиши ми повече за това как става
Приятно ми е да си говорим така - като стари приятелки. Е, хубавото на проблемите е, че поне сближават хората!!!
Чао!!!! Ще се чуем пак

Да, на мен също ми е много уютно в клуба.

Иначе посети сайта [линк]
Той е направен от някои от момичетата от клуба. Там ще намериш информация за целият път по който трябва да се мине. Но едно от задължителните условия за успех е добрият доктор. Така че помисли дали твоята лекарка си я бива. Ако не - виж пак в сайта - има адресите и телефоните на всички по-добри доктори в БГ.

А за хормоните - взимат ти венозна кръв и ти ги изследват. Те разбира се не са покрити от здравната каза и трябва да си ги плащаш. По мои лични проучвания най евтино е в Цибалаб - лаборатория зад Пирогов. Има и други задължителни изследвания обаче - спермограма, цветна снимка, посявка... Но всичко това трябва да ти назначи лекар, който трябва да ти ги изтълкува и изобщо до ръководи целия процес.

Стискам ти палци. Ако имаш още въпроси - заповядай

Здревей, white rabbit !
Нека ти отговоря! Не съм споменавала, че правим секс само по време на предполагаемата ми овулация - това би било допълнително натоварване на психиката и на организма! Всеки го прави колкото пъти си искаи когато си иска.
На др. ти въпрос - НЕ,НЕ МИСЛЯ, че честото правене на секс намалява качеството на спермата. Ако греша нека някой ме поправи
Незнам ти от кой град си, но аз съм от малък провинциален град, в който няма кой знае какви възможности да откриеш "специалист" в истинския смисъл на думата. Да, ще ти изпиша само инициалите на града - Д и на лекарката - ИМ
Ако имаш въпроси или предложения - давай!!!!!
Засега! Чао!!!!!!

blagodaria ti ,jelaia ti uspeh:)

...апендисита и аз съм се питала дали има връзка.Все още обаче не съм се сещала да попитам гинеколог за това.По принцип аз съм с перитонит и си мисля,че от това възпаление нещо може да е причина за по-нататъчни възпаления в коремната област.

Според мен ти е МНОГО рано за притеснения. За лекарства също. Проблемно ще бъде забременяването, ако не можеш да забременееш повече от една година. Все пак дванайсет опита не са много, като се има впредвид колко много странични фактори влияят в/у забременяването. Това, че ти е закъсняло с 5-6 дена не означава, че си била бременна.
Започни методично, но само за твое успокоение, да се правиш изследвания- хормони, хламидии, инфекциозни заболявания на кръвта, бъбреци, гъбички.
Хубаво е да ги направиш така или иначе- като жена.
Излишно е да си мислиш, че имаш проблем със забременяването на този етап.