До утре

Не пий, сърце, от тази черна яма,
не дишай, дъх – отровна смрад спести ми,
че пак боли ме болката голяма
която няма лек, но има име.
Чегърта ме жестоката обида
нанесена преди да се познавам.
Че раната кърви сега, е видно
и няма изглед скоро да минава.

Не се научих глина да събирам
и после да строя за мене кули,
а всеки тук дошъл в ръка със лира,
в гърба и задкулисно да похуля.
Не се научих с мукавени пръсти
на хората очите да избождам
а после пред олтара да се кръстя,
ни да пълзя след своето прохождане.

Не ставам за занятие подобно
не чакам и добро да ми се върне –
топил перо във чашата с отрова,
отровата една ще ме прегърне.
Отровен, но за малко още дишам.
Напук на болката във мен голяма
ще дишам още - също и ще пиша.
А пиша ли – до утре болка няма.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Pi6i ne spirai
napuk na bolkata
ti progresirai
taka 6te bude6 ve4no mlad
po duh i po du6a:))

Това ,което не е посяла пролетта,няма да го отгледа лятото,няма да го пожъне есента,не ще го вкуси зимата.

Живей Обичащ!