Тест за родители

какво ще направите ако сте в следната ситуация: завеждате дъщеря/сина си на лекар (става дума за тийнейджър), доктора се даржи (според детето) грубо, излизате навън и чувате от устата на детето си една яка псувня по адрес на доктора, придружена със сълзи?
а) ще ударите шамар на дъщеря/сина си
б) ще му направите забележка, че псуването е просташко и така не правят добрите деца и възпитаните хора
в) ще си замълчите
г) ?

Картинката има нужда от до-рисуване.

Тийнеджър, казваш...

*Досега псувал ли е някога и каква е била вашата реакция като родител/и?


Ако аз съм в тази ситуация, дори и това да не е моето дете, бих постъпила така: Ще го разпитам подробно какво се е случило. Ще обсъдим действията на доктора и на детето и ще решим(заедно) какъв е изводът от ситуацията. Нека не забравяме, че понякога и децата имат право. Разговорите се водят спокойно. Всяко повишаване на тон или, още по-зле: посягане, имат противоположен ефект на желания.
Ще обясня(ако трябва за хиляден път), че псувнята не е подходящ начин за отърваване от негативната енергия и ще му предложа креативен начин за насочване на негативните емоции в креативни действия.

Проблемът не е псувнята.

Проблемът е в това, че детето не е научено как да се справя с яда и отрицателните емоции. Обикновено, ако не са научени, децата подражават на родителите си...

Успех, никога не е късно! Пък и самият тийнеджър вече има капацитета да ти помогне в намиране на начини за пренасочване на отрицателната енергия.

Тука, като пример мога да ти дам един простичък, но явно ефикасен начин да се отървеш от негативната енергия(препоръчва се от психиатри):
Представяш си отрицателната емоция като поток. Насочваш този поток към сърцето си. Представяш си как отваряш една вратичка в сърцето и изтласкваш тези отрицателни емоции навън. После затваряш вратичката и се стараеш да се усмихваш много. Дори и да не ти е до усмивки, гаранция, че след 1-2 мин. ще се заразиш от собствените си усмивки!

Изпробвано е!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

При доктора сте заедно и Вие не виждате нищо грубо в действията и думите му, но при прегледа детето показва, че го е заболяло. Детето не е псувало пред Вас до този момент. Вие и другият родител не псувате (или много рядко и то не пред детето). Иначе това за пренасочването на отрицателната енергия много ми хареса и ще го пробвам!

Детето е видяло да се реагира по този начин. Какво точно каза всъщност.
Освен това, ако го удариш то ще се почувства онеправдано - бият него, а не доктора- грубиян.

Родителите са едни роботи, които премислят всяко свое действие. Даже не роботи, ами някакви древни и странни същества, чието единствено предназначение, според еволюцията е да задържат развитието на децата си. Да им пречат в живота и въобще да ги унищожават психически.
Да вземем мен! Примрена ситуация- излизаме с детенцето на татко от лекарският кабинет. Разсеяно мисля дали ще успея да си свърша работата за деня, като мислите ми са примесени с топла гордост, че май вече заприличва на истински мъж. Ей, вчера си играехме на полицаи. Внезапно чувам грозна псувня. Догадва ми се! Още по внезапно осъзнавам, че тя идва от страна на моята гордост и щастие в живота.
Хайде сега ти ми кажи, според теб, колко време ще имам възможност да премислям варианти и правилни методи за въздействие. Или може би ще седна , ще помисля малко и ще стана та да го перна по тиквата, тиквеника му с тиквеник

За това, че детето е било свидетел на подобна ситуация две мнения няма, то на тази възраст е било свидетел на много ситуации и не само по телевизията. Те псуват учителите си (което по наше време беше почти недопустимо), а го има и обратния вариант. Интересно ми беше да разбера други родители как биха реагирали в такава ситуация, после ако някой се интересува ще кажа аз как реагирах.

С повече дипломация. Обясняваш, че псувнята не решава проблемите и освен това е грозна. И коментираш лекарското държание с детето си. А ти как реагира?

Отговор в) - нищо не казах, първо, защото бях стъписана, второ като се опомних видях, че детето ме наблюдава много внимателно и изпитателно, т.е. тя ме подлагаше на някакъв неин си тест - и ме хвана страх, че каквото и да кажа ще сгреша. Значи, тя със сигурност знае, че псуването е просташко, най-малкото, защото сме коментирали такива неща заедно, т.е. да й го кажа пак ми се видя безсмислено, второ, да я наказвам в тази ситуация (докторът груб, а аз наказвам нея) означава да я настроя против себе си, а аз се стремя да й бъда приятелка, връзката ни на моменти е доста крехка и не бих искала съвсем да я скъсам. И трето ако аз съм й приятелка то коя приятелка прави забележки, че псуването е просташко? Някой Ваш приятел ако псува пред Вас ще му кажете ли, че е просташко? Искам да кажа, че тя вече не е на 5г., когато несъзнателно повтаря нещо чуто, а го направи съвсем съзнателно и нарочно пред мен. Самата аз не разбирам защо - искаше да ме накаже, че съм я завела при този доктор или искаше да се държи естествено (както пред приятелите си) пред мен?

Може би наистина е искала да се даржи приятелски и свойски. Дано да е това.

Псуването.... то е начин на изразяване...вярно, просташки начин, но върши чудесна работа и вместо да си отварям сърцето и да се хиля като съм бесен на някой или нещо аз псувам. В къщи се ограничавм с думи от сорта на мамак му, простак, идиот или подобни безобидни думички, но когато съм в училище или с приятели не подбирам много-много. Колкото до това как може да се научат псувни... най-лесният начин е да общуваш и максимум до 5-ти клас вече ще имаш задоволително богат набор от "откровения". Няма значение дали едно дете псува или не, важното е да знае кога да използва изучените думички и словосъчетания и кога да си държи езика зад зъбите. Като цяло проблема с псуването не е проблем...не и в днешния свят където учителите наричат учениците си говеда и им заявяват, че от тях нищо нямало да излезне(лично на това съм бил свидетел).

I trust two guys, one's God, and one is my gun
Ride Or Die Nigga!

На излизане от преглед при ендокринолог /в нашия случай/ чух от сина си следната реплика " Ако тоя педераст ме пипне още веднъж ще го убия!''
Е, хайде специалисти - как е трябвало да реагирам?
На мен ми стана смешно, но въпреки това се опитах да му обясня, че и на доктора не му е приятно да пипа и гледа момчешки пишки, ама това му е работата и това не го прави педераст и т.н...
На твоя тест Роби отговор б донякъде....а и в в никакъв случай/не обичам да бия и да мълча:-)/.

Аз съм бясна!

Мамка ти, простак, идиот!

Ти какво сега, да не се обидиш??? А???
Ам че нали уж бяха безобидни думички, какво се нервиш?

Ще ти бъде ли приятно на всяка крачка да те псуват, а?

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Не съм се изразил както трябва...това, че употребявам тези думички вкъщи не означава, че само тях използвам, много рядко псувам, въобще цялото ми държание се определя от средата в която съм поставен, вкъщи се ограничавам, в училище се отпускам и си прекарвам весело, като общувам с непознати(трябва да са над моите години) или малко познати използвам учтива форма на обращение а ако са на моята възраст си говоря по-разкрепостено и на "Ти", в учрежденията се държа както трябва... Не съм казвал, че трябва да се псува, казах, че това е начин да освободиш отрицателната си енергия като я прехвърлиш към някой който не ти е приятен или да я изхвърлиш от себе си... Музиката действа по същия начин, тя може да мо успокои или озлоби в зависимост от това какво слушам... Не няма да ми бъде приятно да ме псуват на всяка крачка, но и не бих го търпял (учителя по френски който ни изкарваше говеда най-добре го знае).

П.П. В интерес на остината мен много повече ме "привличат" остроумните обиди при които поставяш някой в ситуация почти без изход и се чувстваш на седмото небе.

I trust two guys, one's God, and one is my gun
Ride Or Die Nigga!

Е, значи не сме изолиран случай - нашите наследници добре се справят с псувните и мръсните думи! Между другото племенникът ми, който живее от няколко години в Германия като се връща тук за през ваканциите го слушам и той добре псува на немски, всяка втора дума му е шайзе (май така се произнася). Флаш, съгласна съм, че трябва да се говори с детето, но в момента просто бях изтъпяла и си мислех - каквото и да кажа ще сгреша. После споделих с баща й какво се е случило, а той като почна да ми трие сол на главата - защо си замълчала, мълчанието значи съгласие, трябваше да й на правиш забележка, да й кажеш колоко е грозно момиче да псува и т.н. Аз много се дразня като кажат, че за жена или момиче това или онова е недопустимо - значи като сме жени нас могат да ни псуват, а ние - да мълчим ли? Е, това вече е друга тема. Общо взето въпросът е май - защо псуват децата ни? Толкова ли е лош животът им? Накрая споделих с дъщеря си какво е казал баща й, без да казвам моето мнение, защото и до сега не знам какво ми е мнението, а тя само се усмихна, т.е. сякаш каза - знам си го баща ми! Много е странно, че на моменти вече не я възприемам като мое дете, т.е. тя си ми е дете, но искам да кажа, че виждам някаква нова личност, друг човек, много възрастен и мъдър на моменти и се плаша, че не знам как да се държа с този човек. Е, стига толкова философски разсъждения сутрин рано. Приятен ден на всички деца и родители от клуба!

До около 10 годишната възраст на децата ми имах навик да си придържам към т. б) да напомням със забележка...

Но в подобна ситуация бих се засмяла, стига положението (здравословното) да не е критично... Още повече, че това става извън кабинета на доктора и той/тя по никакъв начин не е засегнат/-а/. Типично тийнейджърска реакция на твоята тийнейджърка...

От един месец имахме много критична здравословна ситуация с единия ми син, та ми идваше да удуша цяло отделение бездушни и некадърни доктори , които от един малък безобиден проблем направиха ужасна ситуация застрашаваща живота на едно 10 годишно момче (започнаха да редуват медикамент след медикамент и процедури без да направят елементарни изследвания, с които да поставят вярна диагноза)... Слава Богу, че се намери една по-иниациативна лекарка, която не направи нищо повече от това, да си свърши работата и здравословния проблем се реши... Така че, ходете на доктор само в краен случай и добре запознати с медицинска литература... и настоявайте за изследвания... Имат късмет, че у нас не работи съда, но не ми се мисли за следващите им пациенти...

Скъпа Жени, за кой ли път казвам: Да са ни живи и здрави децата! Това е най-важното! Аз зададох въпроса си не толкова, защото се страхувам за дъщеря ми, че е зле възпитана, колкото от стъписване пред нейната агресивност, насочена към абсолютно невинния (според мен) доктор. Иначе, знам за съжаление какво е да попаднеш на бездушен лекар, при нас това се случва доста често. Сега резултатът е, че не мога да я заведа на втори преглед при същия лекар (след като направихме назначените изследвания). Тя категорично отказва въпреки молбите и заповедите на нас с баща й и и баби и дядо. Вдигам ръце и чакам. А през това време ще се моля проблемът сам да се разреши! Бъдете здрави, Роби

Точно този нелогичен инат и "агресивност" е характерно за пуберите ни, да са ни живи и здрави Изпадат в крайни настроения и емоции, трудно могат да бъдат убедени в каквото и да е... Външно са ни стигнали размерите и ще ни скрият шапката, но психологически и емоционално са все още деца... Защо, след като имате вече направени изследвания, не й направите компромис и не й предложите да посетите друг лекар, като избора (критерия за избор) е нейн или съвместно с вас... Едва ли е подходящо да очаквате да си владее емоциите, когато нещо я притеснява, изпитва срам или неинформираност...Подайте й ръка и нека тя да вземе участие в това решение... и без това е достатъчно голяма и може да й се гласува доверие да носи своята отговорност за здравето си. Успех! И дано да се почувствате от един отбор

може би ще разговарям с него защо е реагирало така и какво го е накарало да псува, защото няма да си кривя душата и аз бих напсувала някой, ако се държи грубо при условие че аз самата не съм го предизвикала да се държи така

ще ми бъде смешно, но ще си премълча само смеха, а иначе ще гледам да си успокоя детето... да излиза чак толкова вбесено... тук е мястото за замисляне, не другаде....

а за псувнята.... на тая възраст - голяма работа... като си спомня аз какви съм ги плещила като пуберка... както пише Удхаус - изрази, силни като презряло козе сирене :-))) псуването е интересно докато го овладееш, по-нататък не е... е, зависи и от средата, де :-))))

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

Подържам те! Освен това, ако се вторачиш и задълбаеш в залежки, може да стане по-лошо.

Абе сложна ситуация! Може би трябва да се даде направление - " ... и да го напсуваш, това няма да промени нито поведението му нито стила му на работа. Този доктор си е такъв! Повече няма да идваме тук. И на мен не ми харесва" Или нещо от този сорт. А след това да се наблегне на това, че псувнята уронва достойнството на този, който я произнася, а не на този, за който е предназначена. Така или иначе, той не я чува.
Въпрос на моментна реакция, може би. Но не е зле за да сме подготвени предварително поне в съзнанито си за такива моменти. За да не се сгафи и сгреши. Не, че тази предварителна подготовка изключва ситуацията.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!