гняв, омраза

нямам предвид като те настъпят в рейса или ти направят мръсно.

говоря за космически гняв, космическа омраза, космически студ.... нещо като космическата любов, но наопаки.

чел ли е някой, чувал ли е? как да се бори човек с подобни демони, някой знае ли, техника, алгоритъм, стратегия?

най лошото е че усещането е много приятно и не съм сигурен дали няма да ми хареса толкова, че да не искам да се боря изобщо...


help.....

Ne , tova s borba ne stawa. No e wajno da ne pozvolqwash da te zavladee otvytre. Gneva osobeno pravi strashno mnogo beli, osven che otvaria aurata, zashtitata pada na mesta, i pravi probiv w sistemite, moje da dokara carcinoma, infarkt i prochie vse takiwa edni. Niama strategia. Kato izgubish dostatuchno energia i usetish zaplahata nad glavata si, ako si chuvstvitelen kym tezi neshta razbira se, shte se nauchish instinskivno da ne dopuskash gneva . Omrazata e po drugo, purvo zapiochvash ot dolo , da gonish omrazata kym konkrtetnite drebni neshtica, posle kym niakoi chovek , posle kym drug chovek i posle sama tia se izchistva po princip. Ponje energiata na malkite deca e mnogo po-chista i gneva kato gi zavladee, cialata im energia izchezva za izvestno vreme. Tova samo da ti e pokazatel kakvo znachi gneva.
Ne viarvam tova da ti haresva i da se chuvastvash priatno. NE.

ами нещо средно между гняв и омраза е. и презрение.

може би нещо като обида по скоро. и студ. и липса на емоции. и от време на време гняв (към конкретни хора) един такъв тъмно червено оранжев, който преминава отново в омраза, после в ненасочена омраза и пак безжалостност/безчувственост.

и определено не се чувствам изтощен или по някакъв начин да ми е намаляла енергията, даже напротив. може би защото това чувство си е в мен от страшно много време, но дълбоко дълбоко, наскоро изплува до съзнанието ми и сега не знам какво да го правя.

здравей.
можеш да се опиташ да го анализираш,струва ми се.
към конкретни хора-защо?
не знам.при мене се получава-осъзнаваш причината(т.е. откриваш я сред многото външни пластове,и то си изчезва.)
успех.
п.п.да те поздравя за окултния сериал-прекрасен е!

Нищо няма смисъл,същото важи и за останалото.-Хелър

Изкарай я на повърхността. Тя затова те мъчи отдавна. "Разчепкай" я...може и да боли малко.

След време, изведнъж ще разбереш, че се е превърнала в безразличие, което за мен е нулевата точка.

От тук нататък, ако решиш да излезеш от това състояние, можеш да стигнеш дори до любовта, но при мен поне излизането става след някакво сътресение.

Не съм чела....говоря от собствен опит.
А бе цялата идея е да смениш ъгъла и нещата се променят.

Не оставай в омразата в никой случай....направи нещо.

Успех!!!

Хубаво че е излязло на повърхостта; докато са натикани (потиснати) в подсъзнанието, тия неща събират все повече сила... и за разтоварване те карат да вършиш щуротии дори без да разбираш защо.

Всеки от нас съдържа и двете полярности на чувствата - любов + омраза, тъга + радост, и т.н. Обикновено едната страна ("лошата") под натиска на възпитанието и обществените норми не се признава, отрича се съществуването й, и така преминава в т.нар. "сянка". Ти вече не си цялостен - имаш светла страна, която съзнаваш, и тъмна, самото съществуване на която си отрекъл.

Това, което се нарича "интеграция на егото", е да започнеш да приемаш отреченото като свое. Това е началото на пътя към цялостността.

Така можеш лесно да се освободиш от депресия например, когато се дължи на потисната агресивност.

Признавайки и освобождавайки потиснатите емоции, ти им позволяваш постепенно да се разтоварят, и те ще загубят от силата си, освен ако не продължиш да ги подхранваш разбира се.

Важното е да разбираш, че те се твои, но ти не си те !
Ти си нещо много повече, ти си вселена, в която се съдържат потентностите на всички чувства и емоции, и много още.

В даден момент в теб може да доминира един полюс, в друг момент - противоположния. Приемайки наличието и на двата, вместо да се бориш с единия, ти позволява да погледнеш някакси "отгоре" на тия неща.

Чрез спомени за хора или ситуации, и дори само чрез паметта за определени чувства, можеш да ги извикваш обратно. Можеш и да избираш какво да проявиш в даден момент.

Има различни психоенергийни техники за интеграция или изчистване на чувствата и емоциите, преди около година вдигахме доста шум тук с Кали около някои от тях.
Можеш да поработиш с подобни техники, ако искаш да станат по-бързо нещата.

Такива чувства и емоции могат да изплуват и малко насилствено при работа с определни чакри - основно при Анахата и Вишуди. Разблокирането и особено отварянето на тези чакри може да изкара доста "материал" на повърхността.

Определени дроги (включително тревата) също могат да катализират подобни процеси. Някои психиатри точно за това ги използват.

Така че нормално е, тъкмо си се запознал с още една част от себе си
И по-добре да я харесваш, отколкото да я гониш.
Но не си длъжен да оставаш при нея, ти решаваш.

Уей У Уей - "Прави без правене"

Не всичко приятно е полезно, но го разбираме като дойде време да го носим на гърба си.

Техника викаш...Някои мъдри хора са казали, че когато ни обземе гняв е добре да идем в гората и там да го излеем. Природата ще ни помогне. По-добре от нас знае как да трансформира тази сила от разрушителна в градивна. Друго, което аз правя е да пея. Първо не излиза хубава песен, а след време се потапям в пеенето и се заслушвам. Става като едно сливане между мене и песента, ставам пеенето. Олеква, защото всичко излиза отвътре. Можеш да не ми вярваш, ако пък искаш можеш да опиташ, не е опасно поне...

Дъгата

Опитай се да разбереш причините за това - тя е в теб, има някакво коренно недоволство - виж го.
И после -можеш ли да навлезеш дълбоко в това усещане и чувство, да се потопиш в самия му център и да се загубиш там, да забравиш за себе си? Сигурна съм, че там ще намериш покоя. Веднъж направиш ли го, то повече няма да се появява.

Ошо дава техника с ритане на възглавница и в същия момент ясно да осъзнаваш гнева като енергия, която преминава през теб. Важно е да хванеш началото му как се появява, после да усетиш как се усилва и избухва и накрая изчезва. А ти само да го наблюдаваш. В най- силния момент ти ще се потопиш в него и за момент няма да те има. :)
Направиш ли го няколко пъти, гневът никога вече няма да е така силен или ще изчезне съвсем.
Пробвала съм го и действа,опитай.
Успех!

Ааа, представям си сценката с ритането на възглавница.

Лошото е само като свършат възглавниците за ритане, кво ше ритаме тогава.

Медитативна техника на Ошо "Набий възглавницата"

Когато изпитвате гняв, не е необходимо да се сърдите на някого; просто бъдете ядосани. Нека това се превърне в медитация. Затворете вратата, останет сами със себе си, и оставете гнева да се излее колкото може по-пълно Ако изпитвате необходимост да набиете някой, бийте една възглавница.

Правете каквото искате; възглавницата никога няма да възрази. Ако искате да убиете възглавицата, вземете нож и я убийте! Това помага, страшно помага. Човек никога не би предположил, каква помощ би могла да окаже една възглавница. Просто я удряйте, хапете я, хвърляйте я.

Ще се почувствате абсурдно, глупаво, но гневът е абсурден; не може нищо да направите. Затова оставете го да бъде такъв и гледайте на него като на енергиен феномен. Това е енергиен феномен. Ако никого не наранявате, няма нищо лошо в него. Когато опитате това, ще видите че идеята да нараните някого малко по малко изчезва.

Направете го ежедневна практика - 20 мин. всяка сутрин. След това се наблюдавайте през целия ден. Ще бъдете по-спокойни, защото енергията, която се превръща в гняв, е изхвърлена навън; енергията, която се превръща в отрова, е изхвърлена вън от системата. Правете това най-малко 2 седмици, и след една седмица с изненада ще откриете, че каквато и да е ситуацията, във вас не се надига гняв. Просто опитайте.

това е от "Оранжевата книга"

Ама ти твойта възглавница само я би или я уби направо?

Не може ли да я застреляш с автомат Калашников, за да не се мъчи ако случайно не можеш да я уцелиш с ножа в сърцето от първия път?

А къде има гробище за домашни възглавници?

Приеми го. И го изпитай напълно. Да не ти пука какво мисли умът, че леле, колко си лош, а иж какви хора има-само любов изпитват и други такива...
Ние с една част от себе си ги приемаме тия неща, ама с друга част ги потискаме и даже и не се усещаме, че го правим. Просто си мислим, че приемаме изцяло.
Като изпитваш гняв или омраза или презрение към конкретен човек, направо си го изпитвай, без заобикалки. На глас му го кажи и му го повтаряй-мразя те, мразя те, мразя те, бе!
Това си е пак от ония техники на Менсинг-за прочувстване на чувствата. Всяко чувство носи смислово съобщение и трябва да го чуем директно от устата на това чувство, ане да го подлагаме на умствен анализ.
Прочети техниката и я опитай, работи!
Аз още преди да я прочета се отдадох така на омразата си и незабавно ми олекна. А мислех преди това, че съм я приела.
Да да, ама не...много сме си лукави, да знаеш....

временно явление

даже смятай, че кулминацията е минала

просто е трябвало да се научиш да трансформираш гнева в лична сила

няма такъв гняв и омраза

"хм"

знам причината

изглежда не е толкова лесно да изчезне

мерси :))

"Има различни психоенергийни техники за интеграция или изчистване на чувствата и емоциите" - точно с подобна техника преди време явно съм ги натикал в подсъзнанието.

"Определени дроги (включително тревата) също могат да катализират подобни процеси. Някои психиатри точно за това ги използват." - и аз така я отключих, върпеки че търсих други неща


всъщност вече следвам съвета ти да наблюдавам и да изчаквам (какво ли друго ми остава), а ти можеш да пуснеш като линк къде сте дискутирали с Кали тези техники, защото да си призная аз не помня...

никак не боли, приятно е, носи усещане за сила и неуязвимост

не си ли противоречиш? първо казваш "изкарай я на повърхността", а после "не оставай в омразата в никакъв случай".

а какво да направя?

знаеш колко фалшиво пея, освен това ме боли гърлото в момента и не мога...

за природата е добра идея, за съжаление през зимата няма да е много умно да ида на палатка май :))

Аз често си пея наум и тогава е винаги хубаво пеенето. Не е нужно да преспиваш нощем в планината, та чак пък на палатка. Достатъчно е да се разхождаш по белия сняг. Това е най-добрата разходка, по-добра от лятната и пролетната, за хармонизиране, няма какво да те разсейва, навсякъде е бяло, вътрешно утихваш, спират мислите, става тихо и спокойно...но ти най-добре можеш да усетиш какво е добре за тебе. Доброто за мене може да не е такова за тебе и обратно...

Ще се радвам, ако ми изпратиш нещо ново, което си писал. Нищо не съм чела след онези твои разкази...

Дъгата

да кажем че гневът може и да не е свързан. омразата и недоволството са преобладаващи. знам причините, не искам да ги обсъждам, лични са.

преди като съм бил ядосан често съм хапал възглавница :)

сега нямам желание нещо, просто няма смисъл, гневът ми не е чак толкова силен, но е постоянен.

мерси все пак