Кога сте сигурни, че ....

Задавам си понякога въпроса как и кога човек става сигурен, че бракът му се е провалил безвъзвратно и вече не може да бъде спасен. Кои са нещата, които могат да послужат като сигурен и точен индикатор......знам, че всеки случай е различен и строго индивидуален, но от всичко, което четох дотук в постингите, виждам, че "нищо ново под слънцето" и всъщност има просто няколко категории основни проблеми в есно семейство. Въпросът е, кога човек има правото да вдигне ръце и да зареже спасителните операции върху брака си..

1. Когато сметне, че е направил всичко по силите си, но без резултат.
2. Когато събитията се развият и брака се разпадне по някакъв си начин
3. Когато му се прииска да хукне в известна/неизвестна посока със или без крясъци :)
4. Когато партньора му изпита 3.
5. Когато партньора му изпита 1.
6. И други :)

Абе с две думи като се създаде революционна обстановка :)))
Или с други думи, когато върховете не могат, а низините не искат :)

Що ли се шегувам...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Мнението ти е неопределено, защото:

1. Всичко по силите си......доказано е, че винаги може още /по-скоро, когато реши, че усилията вече не си струват може би
2. Нали именно това питам, кога нормалните за всеки брак проблеми могат да се нарекат разпадане....не е ли много субективно...някои издържат на конфликтите с години - и после осъзнават, че всичко отдавна отдавна си е било предопределено и необратимо....
3. това за неизвестната посока не е симптом...то на човек и при добро семейство понякога му се ще да хване пътя.....може би ако заедно с четката за зъби си отнесе и багажа, тогава е по-сериозно, знам ли


Колкото до това защо се шегуваш, ами то понякога иначе човек трябва да се гръмне ако не се шегува

Нарочно писах неопределено, щото сигурно случаите са много

За 1. - точно това имам предвид - като решиш/сметнеш по някакви си твои критерии, че не става/не си струва. Какви са критериите е твърде субективно.
За 2. - имах предвид да се развият събитията - примерно да се разделите преди да е изпълнено 1.
За 3. - може би наистина ако не само ти се прииска ами и вземеш, че го направиш

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

за да се стигне все пак до такъв момент - единият от двамата съпрузи трябва да си го е приел в главата както нещо дадено - същия "този момент". В смисъл, да приеме, че той съществува като възможност, че може да дойде някой ден и прочее. На всеки може да се случи да се разведе, но може и да го си го внуши този безвъзвратен момент на разпиления брак и да не направи и последната възможна стъпка, за да го съхрани. В крайна сметка, всеки развод е и въпрос на избор - поне на единия.
Това му е недостатъкът на брака, че се прави винаги от двама партньори и всеки един зависи също от решението и на другия - понякога се чувстваш доста безпомощен с това. Спомни си каква трагедия е бил за Агата Кристи развода й - тя е обожавала съпруга си. Пък и е била така възпитана - пиетистки - към привързаност и любов. Нейната "Автобиография" ми отвори очите за много неща в брака.

До скоро!


Love should be everything or not at all...

На мен ми се струва, че най-сигурният индикатор е, когато усещането за безвъзвратно провален брак се задържи дълго време /за всеки е с различна дължина/ и пак за дълго време не се вижда някакво по-привлекателно негово бъдеще.
Просто мнение, не съм специалист.

а от какво зависи, че това усещане ще се задържи дълго или не? Според теб усещанията ис имат някакъв самостоятелен живот и просто те са някакъв обективен критерий?
какво ще стане ако човек просто отсвири такова усещане, ако прави точно обратното, ако се държи в брака си по точно противоположния начин на усещането.
Браковете не могат да се провалят. Провалят е хората- в посвещението си, в желанието да бъдат свестни хора, просто човек се проваля в характера си, както се проваля в много други области като образование, бизнес, приятелство, родителство. Затова изхода никога не е бягството. Бягството е затъване, т.е. провала ти се възприема като обективна даденост и със същите проблеми в характера тръгваш смело и безотговорно към следващия провал.

Може би,когато осъзнаеш,че усилията са само от едната посока-твоята.
И вземе,че ти писне..Но и тогава не е лесно.

просто не мога да се съглася със следното:
със същите проблеми в характера тръгваш смело и безотговорно към следващия провал

Има неща в характерите на двама души, които не се сблъскват, когато са влюбени - просто няма кой да ги забележи и да им обърне внимание. Ненапразно любовта и обичта вървят в комплект с брака или поне така смятаме за редно. Ненапразно се правят и разни аналогии с лудостта - когато човек е влюбен, тогава е и различен от нормалното си "аз", и е силен. Не го казвам за пръв път, но хората обожават състоянието на влюбеност и се стремят към любовта съзнателно или не точно заради силата. А тя може да е всякаква.

Толкова за любовта. А сега за брака: има случаи, в които почти не ти коства никакви усилия да се разбираш с някого и да живеете заедно. Има и други случай, в които се води истинска битка, за да угодите на характерите си. Това зависи от самите хора. Също зависи от наличието на онова по-горе. Зависи и от много други неща - няма да ги изброявам, ще пропусна нещо важно.

Когато комбинацията от гореизброеното те кара да се чувстваш неуверен/а за себе си, за бъдещето си, за това на децата си, аз го наричам усещане. Защото в случая точно усещането за безизходица, непоправима грешка, липса на усещане за щастие и самоувереност, на усещане за собствената си личност и нейното развитие изобщо в някаква посока, съпътстват хората, които мислят за развод.

В този смисъл - твоят характер може да те провали в отношенията с един човек и съответно да провали и тях. Но с друг човек - може просто да ги укрепи.

Това не са двата единствени случая, разбира се, но са двете противоположности, които съществуват. Та, не знам, някои може и да успяват да си наложат да не се съобразяват с трайните си усещания. Аз лично не успявам.

Много е просто! Когато престанеш да обичаш партньора си !

Така и така съм се разприказвала днес, да попитам

Мая, как познаваш, че обичта си е отишла? Когато спреш да я чувстваш /твоята собствената, де/? Когато забравиш, че съществува?
Наистина ми се ще да знаех отговорите на тези въпроси..

Когато съпругът ти каже, че повече няма какво да прави в тоя дом Тогава разбираш, че мястото му наистина не е до теб.....
А, преди това просто се досещаш, но не си сигурен и вариантите са два: или се правиш, че не забелязваш как всичко си отива или забелязваш и започваш да работиш в тая насока - помагаш му да стигне до извода, че е по-добре да си отиде.

Ti si vtoriat chovek, koito chuvam da govori za avtobiografiata na Agatha Christy i mi e interesno che si maj (nali si????). Purvo edna priatelka mnogo mi govori za neia.....shte triabva da vzema da ia procheta

си направиш труда да я прочетеш - малка е по обем. Има много неща, които са просто факти от живота на великата писателка (тривиални и скучни каквито има под път и над път), но няколко страници са неповторим анализ на стойностните неща от живота на всеки един човек. Простичко написано, но пълзи из душата ти и се разраства като рак - не, не като рак - расте като величествен изгрев и накрая разбираш, че си обсебен от истини, които са били близо до теб и тъкмо поради тази им близост, не си ги забелязал. Тая жена наистина е белязана от Бог за велики неща.

До скоро, Наде!


Love should be everything or not at all...

От връзката наистина не може да бъде изстискано нищо повече, когато:

1. Започнете да си правите напук и да си противоречите на всяка дума и действие.
2. Постоянно поставяте на разискване неща, които допреди това и двамата сте смятали за правилни.
3. В малкото думи, които разменяте, предимно се чува "Не".
4. Някой от двамата започва да прави редовно от мухата слон.
5. Ревността вместо подправка стане основен продукт в манджата

"Пай се! Апем лошо!"

Да, това са сигурни критерии...Бих добавила и още - когато нещата в леглото започнат да куцат

Или когато стане така, че като си видиш съпругът нещо в стомаха ти се свива, но чувството е неприятно и не изчезва.....като предчувствие за неприятности

след вас двамата нищо не мога да добавя

Когато усетиш, че това не е най-близкия ти човек на света! Когато престанеш да му имаш доверие! Когато близостта си е отишла и ти си сама, въпреки, че и той е някъде край теб! Когато не искаш да правиш секс с него! Когато разбираш, че това не е ТОЙ!