Moля за Съвет

Значи видях форума и бързо се настаних тук. Имам редица неприятности и проблеми. Няма да ви занимавам с всичките, само с най-наболелите.
1 - Много се притеснявам, тази година ми предстои кандидатстване във ВУЗ и се чувствам много несигурен. Може би както много хора ще кажат, а може би и това е самата истина- Хм тоя пък кво се е шашнал, колко хора не са успяли да влязат от 1вия път, а колко пък хич дори нямат висше. Но ако това се случи с мен си мисля, че ще разочаровам родителите си, самия себе си и най-вече, че ще работя като метач цял живот. От друга страна има и много хора със средно които са щастливи и живеят добре.
Самата ми несигурност идва от там, че не съм заможен и нямам пари да давам за частни уроци както много съученици правят. Това са поне 800лв, и то само по история, да не говорим и за л-ра. Имам теми по история, но е много трудно сам да научиш толкова много материал и то наизуст едва ли не.
Ако не вляза отивам в казарма, което не е приятен вариант:(
2-ро Първо беше най-големия ми камък на сърцето, а второ това е самия факт, че нямам пари. Писнало ми е вече да мизерувам и ми иде да започна да крада. Струва ми се че никаде няма да вляза с възможни 2-ки и след казармата живота ще ме подхвърля докато съм жив ту на сам, ту на там.
При тази открила се заплаха за бъдещето ми незнам какво да мисля, само си мисля как всичките ми мечти си отлитат просто така.
ПОМОЩ!!! :О дайте накакъв съвет или мнение По-добре лично или по Е-mail

__________________________________________________________________________________________________
Налягаш си парцалките и зубкаш яко, това е. Не е задължително частен учител да контролира нивото на знанията ти, можеш и сам да го правиш, стига да си достатъчно критичен към себе си. В краен случай, някой групов курс към университета ще ти излезе по-евтино от частен учител.
За парите, ми работи каквото можеш и печели от това, ако не можеш, научи се, прави нещо.
Вярвай в себе си и полагай необходимите усилия, нищо не идва наготово.

"I'm not stupid, I'm not expendable, and I'M NOT GOING!"

Спомням си, че когато аз на 19 години се готвех за кандидат студентски изпити умирах от ужас при мисълта, че могат да не ме приемат. Сега ми е смешно, разбира се. Човек има много шансове в живота си. Но не това исках да ти кажа, това няма да го разбереш сега. Този ми страх ме стимулираше много да уча. Много. Никога преди и след това не съм работила толкова над себе си колкото тогава. Така че, учи и прави това от което да се чувстваш удовлетворен. Ще се справиш.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.