За бъдещето...

От моята тема реших да пренеса един отговор към Уел в нова тема за да прочета и вашето мнение:Днес забелязах
хора,здрави, без особени проблеми толкова песимистично настроени към живота че просто думи нямам думи!Вместо да кипят от енергия...да виждат перспектива в младостта си и здравето те седят и не правят нищо...щото всичко било с връзки...защото и висшистите стоели без работа и дрън дрън....
А болните...с недъзи се борят със сетни сили и се справят!Те показват силата на човешкия дух и не се предават.Който се предаде- няма го вече!
Не мога ама наистина не мога да разбера тези хора.И аз съм се отчайвала...казвала съм си "стига"....преставала съм за ден два да влагам себе си в това което върша,да търся изход ,но просто съм виждала как живота ме отминава и аз изоставам!
А днес една позната ми разби илюзиите просто.надежди ли?Не!Няма такива неща у нея.И защо?Не вярвам всичко да и е давано на тепсия за да бъде толкова апатична към бъдещето си.Нея сякаш не я интересува особено дали ще успее да намери своя път.Тя вече си е поставила своя свят в рамките на всеизвестната посредственост.Според нея всички които имат хубави работни места са се уредили с връзки или пък се е случило чудо.Никой не си е на мястото според нея.И според нея повечето висшисти са без работа.И затова няма смисъл да е висшистка.Щото това нищо не значи.
Не значи нищо...ако си го платиш...и ако си некадърник.Но ако се стараеш?Нима вече повечето млади хора като мен нямат амбиции?И защо?
Нима само тези които имат проблеми,които трябва да се борят всекидневно са склонни да не виждат проблемите на страната в която живеят и само да се справят с тях..да вярват в себе си....да вярват в късмета си ако щете.Нима само те?

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

iskash da ti gledame li ?
cenite gi znaesh
na kafe,karti,na raka.....
na kwo iskash

Понеже не ни е било итересно, или ненам какво, не сме реагирали в старата ти тема. Което налага отваряне на нова тема с тема, която сме пренебрегнали.

Не се чувствам изнасилен - ама тва е мой проблем.

нямаш шанс - използвай го

Съвсем наскоро си мислех същото нещо, анализирайки себе си.
Истината е, че има възраст, в която ти става адски неудобно да разчиташ на родителите за финансовото си подсигуряване, а трябва или би било по-добре.
Но не можеш да си намериш работа, която да вместваш ежедневно между важните си лекции и упражнения, примерно. И съответно се свиваш, започваш да смяташ... постепенно ставаш незабележим в разпределянето на бюджета. И се ограничаваш... и се чудиш как да се вземеш в ръце и да постигнеш промяна, а всъщност такава е неприложима.

Това поведение е белег за депресия - от безпътица; от разочарования; от стремежи, с всеки изминал ден изглеждащи все по-недостижими.

Проблемите на страната са деликатен въпрос.
Нередности и несправедливост, неуредицата изобщо изглежда огромна - какъв е смисъла да хабиш нерви и процесорно време да разсъждаваш по въпроса?
Не... всякакви теми на разговор понасям с изключение на политически.
Наистина не ме интересува и не искам да се ангажирам с чуването дори нещо по темата. Това е въпрос на мисловна хигиена.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

аз това се чудех тия дни
как па остава време на хората да се анализират
как?
самоанализа?
за това трябва време и много обективност
а другите около теб пък изобщо да ги няма. направо трябва да си в черна дупка
при този динамичен живот самоанализата е голям лукс

Ами не му отделям време, не го възприемам като лукс и живота не е динамичен.
Струва ти се така, защото все си в задръстване и бързаш, а всъщност бавно бавно се придвижваш.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

ne go wervam i tva! zaklewam se

Частично са прави хората. Трудно се намира работа - аз да не мислиш пък че си работя по специалността от висшето ? :)) Изобщо не. Но ми помага. Дисциплината на мисленето и познанията - все неща, придобити през тия 5 години учене. С други думи - дипломата ми тежи пред всеки работодател, но основната тежест е умението на практика да свърша онова, което искам да работя. Това умение дипломата ми не го гарантира. Обикновено който започва работа се обучава на нея няколко месеца - зависи колко е сложна. Но не е ли упорит, няма ли хъс, интерес поне към работата - то много му личи - не влага ли душа, не работи както трябва - забравя, не се старае, не мисли като върши нещото си там и автоматично отпада, за което сам си е виновен. А днес май повечето нямат никаква мисловна култура. Отвикнали са да мислят като че ли. Само че няма работа, която да се върши без мисъл. И така се оказва че има безработица сред глупаците. А ако искаш да намериш някой който наистина да свърши работа - няма кой. Аз като знам как се завършва висше - да ти кажа - много от тези дето го завършват, просто изтикват някак си изпитите - не им е интересно и нищо не се стараят за разбират или запомнят. Искат само Тапията. Биг оне документ. Само че той райски порти не отваря. Винаги е като сигнал че може би човека ще върши работа. Но само вероятност, която трябва да се докаже. И освен уменията да свърши работа, нужна е и конструктивност в общуването - умението да разбира и да бъде разбиран, да общува свободно, както казват от Глобул :) Много неща са важни.
Има една приказка - който търси, намира.
Може да нямаш умения, но ако имаш ум( за да го имаш, трябва да си го ползвала много - да си влагала интерес и разбиране в ученето например), ще се научиш практически на всичко, каквото подхванеш.
Преди време тук някой каза нещо по въпроса -
"Ако един човек може да свърши добре дадена работа, то той вероятно може да свърши добре всякаква работа. А ако не може да свърши добре дадена работа, вероятно никаква работа не може да свърши добре."
Разбира се става дума след като бъде обучен и има практика - то никой не може да прави нещо преди да добие опит.
Защо младите нямат амбиции?
Вероятно защото виждат че е трудно. Безпаричието е ужасен бич за една държава. А у нас има огромно безпаричие и всяка година става все по-голямо. Тази година пак бележим рекорд - невиждано до сега безпаричие - никой още не влиза в магазините, въпреки че идва Коледа...

В такива условия оцеляват само най-упоритите. Те са тези, които са най-добри.

А в медиите а и на улицата всеки ден става дума за липсата на бъдеще, за безработица и безпаричие. Ми кой друг да се впечатли от това, ако не именно хората с крехка психика, на които предстои да навлязат в такъв ужасно обрисуван живот ?
То да беше само обрисуван ... той си е такъв ... Но това са хора, които са се предали още преди да почнат битката. Естествено нямат шансове да я спечелят. За да спечелиш една битка, трябва поне да се надяваш на победа. Те са толкова омърлушени, че и надежда не хранят. Ми как да победят ? Утре като се наложи да се напрегнат до краен предел за да пробият ( всяко начало е трудно), няма да могат да пробият черупката на яйцето си и ще загинат.
Знаеш ли, мен често ме обвиняват в черногледство. Аз опонирам че е реализъм. А всъщност съм оптимист. Вероятно някой ще открие в това следи на шизофрения. Всъщност човек каквото и да прави, трябва да има надежда. Без нея е мъртъв. Колкото и да е зле, без надежда е загубен. А живота винаги може да пусне някой шанс ... човек трябва да е готов да го улови, а не да се чуди - това шанс ли е или не... щото докато се начуди, шанса отлита.

Може би тези хора, които са се преборвали с проблеми разбират нуждата да не се предават. Виждали са как се излиза от път без изход и това им дава нужната надежда и стимул за борба. Другите просто са още малки, неопитни и невръстни, зле възпитани за този живот, и поради това предварително загубили битката с него.

Не ща да ми гледаш на кафе.Можеше поне да не се обаждаш като не си разбрал въпроса...

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Ти отдавна ми даде да разбера че не харесваш начина ми на мислене и т.н.Тогава логичният въпрос е защо продължаваш да се занимаваш с мен?Защо отваряш МОИТЕ теми след като не представляват интерес за теб?Аз като не харесвам някого не му пиша и даже не го чета...
И това е съвсем друга тема...явно не си чел предишният ми постинг.Затова пуснах НОВ постинг.Ти или се правиш на олигофрен, или си!Мисля че е второто!По- ти отива!

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

хехе...че къде тука е станало въпрос за политика?Става по-скоро въпрос за характер и начини на възприемане на ежедневни трудности...вярно свързани са с политиката.Но този проблем може да се разглежда под най-различни аспекти.
Ето- ти си студент...и защо си студент?За да можеш по-късно да се реализираш по някакъв начин...а някои даже и студенти не искали да стаат защото нямало смисъл!Това какво е ?И не става дума за липса на пари?

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Точно това и казах на познатата ми...но тя не го разбра

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Да си студент винаги е било свързано с известен финансов ангажимент - наистина няма как иначе!

Първо. Образованието по държавна поръчка много трудно се постига самостоятелно на добро място. Трябват учители, най-често, защото средното образование не е напълно съвместимо с изискванията за достъп във ВУЗ.
Второ. Ако не се класираш по предната точка се налага да плащаш - било по-висока семестриална такса в някой по-"лесен" университет, или за да си осигуриш място (рядко тези които го могат последното си мислят изобщо "против" следването).
Трето. Като станеш студентка и във втори курс се изправиш пред липсата на успех, за да получиш общежитие (ако си в София)... Олеле! Пари ли не трябват?
Четвърто. Имал съм и имам колеги, които трудно приемат да са изведнъж, окончателно, далече от роднините си и от вкъщи в разни гадни стаички наджичкани и без възможност да останат сами.
Всяка седмица влака от София до Бургас и обратно е проблем.
И последно - пето. Да вземеш висше образование определено не значи, че трябва да си сред състезателите по успех. Ако съзнаваш, че не можеш покриеш успех, който да ти осигурява съответните преференции, наистина може да се откажеш и по финансови причини. Мой познат има единствена работеща роднина - майка му. Той има и сестра, която е ученичка.
Майката работи в Сливен на заплата 135 лв. Е хората със среден успех и с такова семейство как се оправят?

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

колкото повече работа и проблеми имаш на главата,
толкова по- се организираш да я свършиш

тези, които няма кво да правят не могат и няма кво да организират...
най-много да си организират повече измислени проблеми

слушай, нема кво да се гриижиш толко за простаците
те са маса неблагодарни...
само ще си изпилиш нервите...
а и колко повече им помагаш, толкова повече се роят...
нема смисъл, да си пийсмейкър е неблагодарна работа

press any key to continue... or press any other key to exit

Кой ти е казал че не те харесвам?
Харесвам те - даже мноо.

нямаш шанс - използвай го

Как пък успя точно същото да й кажеш ...

Ама ти не ме разбра.Казах 4е не става дума за пари защото въпросният човек има пари.Затова може да си осигури подобно образование.
Иначе знам за проблемите за студентите...движа се в такава среда.Ходя по техните купони,едва ли не уча с тях защото моята е малко сложна...Тъй че съм и изчислява студентски разходи и приходи...
Но не си ли заслужава?И не мислиш ли че ако наистина се стараеш и ако искаш да вършиш нещо и да работиш то няма как финансите и несгодите ,които си изживял да не ти се компенсират?

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Знаеш ли прав си.Ама когато срещаш едно такова безверие,мекушавост и песимизъм се ядосваш и искаш да го разбиеш.В крайна сметка...малко движеща сила трябва да има човек...не може така заради единия мързел и безнадеждност/която знам че е само за да прикрие мързела/.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

телеПАТИя:)

Като патитата:)

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!