Отдаденост

Отдаденост

Какво да ти дам?
Сърцето?!
С много пробойни рани е то.
Изсмукано капе-
последни сълзи...
Какво да ти дам?
Смехът?!
Глух?!
Ироничен?!
Попарен?!
Гримаса...
Не съм добър актьор.
Какво да ти дам?
Споменът?!
Прашен?!
Забравен?!
Мухлясъл, но трогателно мил.
Какво да ти дам?!
Надеждата?!
Скована?!
Затворник във броня?!
Светлина, която не свети.
Какво да ти дам?
Душата?!
Отлетяла?!
Загубена?!
Скитница?!
Какво да ти дам?
Свободата?!
Ето вземи я, но после живей...

Много истинско! :)

На сърцето запушвам пробойните,
на спомена слагам чертата
С четка рисувам смеха и надеждата
Отключвам от белезници душата

6te se opravi6:)) ima svetlina v tunela:))

И сърцето туп-туп-тууууууп - нов ритъм, ново начало!

ПП:Благодаря!

Благодаря, но аз съм си оправен!

naj-proniknoveno ot mnogo cheteni neshta, i naistina napisano s kruv.
Krasivo sboguvane, sushto kato istorjata,,, bila e istinka. I tva sigurno e bilo naj-krasivoto:)

Благодаря!

За нищо! :))) Ако пак се наложи, казвай. Ще тичам на помощ!

Не давай свободата си,
без нея ще си като в затвор.
Живей за мига сега и бъди щастлив.

Живей Обичащ!