преследване

Оставам сама
да чакам смъртта,
да търся пощада,
да гоня нощта
от своите длани,
да бъда съня
под твойте клепачи.
Не! Няма!
Не искам да плача!
Не искам да помня
и няма да бягам
от своята участ,
но вече не вярвам,
че пак ще се случи
това - дето става
веднъж във живота.
Отивай си! Тръгвай!
Аз няма да помня!
Аз няма да стана
нестихваща болка!....

Оставам сама-
безумна и тъжна...
Не ще ти простя
и пак ще те търся,
и пак ще крещя
в пълнолунните нощи,
ще стана трева,
гръмотевичен облак,
дълбока мъгла...
И чак до самия безкрай
ще ме виждаш -
във всички дървета,
животни и птици,
във всичките дни,
часове и минути,
във другите хора
и чуждите стъпки....
Проклинам те!
Винаги моя да бъдеш!........

BRAVO!

Parite mogat da me predpaziat ot vsi4ko na tozi sviat.Osven ot krasiva jena!

Mnogo e hubavo, istinsko i silno.

А кампот где?

Нещо не ти достига на трапезата ли?!

ex-gemini

Страхотно стихче, харесва ми