Дан Симънс

Такааа...Прегледах набързо всички теми и гледам ,че няма нищо за Дан Симънс и по конкретно за тетралогията "Хиперион".Прочел съм хиляди книги,но след като завърших "Триумфът на Ендимион" няколко седмици не ми се поглеждаше друга книга.Нещо велико!
Преди няколко дена завърших и "Лешояди"-около 1000 страници-започва като "Списъкът на Шиндлер" и продължава в най-добрите традиции на Стивън Кинг.Също великолепна книга.
Друго, което съм чел от Симънс е "Куфарът"-това пък е кримка в стила на Чейс.
Ако имате инфо за други заглавия излезли на български(или руски),ще съм ви много благодарен.

"Кухият Човек"... мисля, че беше от издателство "Галактика"... ония малките книжлета. Ама може и да се бъркам за издателството...
Мен ми хареса много.
Хм... кримката още не съм я чел. Но останалите ги имам за едни от най-добрите книги които съм разгръщал изобщо. Особено първия Хиперион.

Но това е въпрос на лично мнение и вкус :-) Знам, че не всички харесват Симънс. ;-)

-------------------------------------------
error 604
t.s. мутира в tuzemec

аз пък не се сещам за някой, който да си го е поставил в шитлиста... нито пък е сред модните за оплюване, като цяло - високоценен автор

“What did we do today to frighten the world?”

"Куфарът" е повече съвременна версия на "Алена жътва" на Дашиъл Хамет.
"Лешояди" е много добра в първите 2/3 и отчайваща в последната 1/3.

TANSTAAFL

Аз 4 пъти съм почвал "Хиперион" и никога не съм го довършвал. Не мога и не мога. Всичките тези разкази на пътуващите така адски ме изнервиха, особено оня с младеещата щерка, че винаги я зарязвам. Все едно чета за Чосъровите поклонници, ама по-модерно и завъртяно.
Единственото хубаво нещо беше Шрайка. И.. мм, Касад? Оня, лютия, нали? Да, той.
Ама аз май съм единствен, дето не се кефи на тези книги, та ще замълча, обмисляйки изрудския си вкус

Животът и любовта са си живот и любов, a букетът от теменужки си е букет от теменужки.

ми те Хиперионовите поклонници, май точно по Чосъровите са правени. Хубаво е, че харесваш Шрайка и Касад едновременно ;))) Като не ти се чете за поклонниците, зарежи първите 2 книги и подхващай Ендимион - първата книжка е страшно як приключенски екшън, а и шрайкоподобния мастър гад е жена - една много яка футуристична кака, бе общо взето със стария Шрайк правят нещо като Терминатор 3 :)

“What did we do today to frighten the world?”

Като подпуках първата тухла,никой не ми каза,че има още три Затова разочарованието ми в края беше огромно,а желанието ми да чета продължения - под нулата Добре че на моменти съм като Копо(тъпа и упорита сиреч),та все пак ги прочетох,макар и след половин година
Честно,струваше си

Ти се кандидатираш за член на Фамилията?

TANSTAAFL

Ае, Алвине, аре да я спукаме от критика тая книга!
И мен ми писна някой като спомене Хиперион и очите му да засветят в религиозен екстаз, а когато усети липсата на емоционален отговор от моя страна, да ме изгледа полуневярващо полуужасено. Ами не ми харесва и това е! Като тромав Елефант от Втората Световна е!
Първата книга се яядва... Някъде из отегчителните буламачи с тенденция за дълбоко разсъждение се прокрадва усещането, че аха ахаааааааа да се случи нещо. Ма уви, не се...
Както и да е, аз нали все пак се пиша от семейството(нъл тъй, братчет), та реших да чета и втората, когато излезе. Мисля, че почти успях да я завърша, когато разбрах, че и в нея нищо няма да се случи. Ами реших да не се пъна нататък.
В крайна сметка за мен има разлика между следните раздели в литературата - художествена, научна, философска. Аз искам да чета нещо 1. Смислено - да кажем, че е смислено, просто аз съм тъп и нямам нерви да го намеря сред безбрежните монотонни словоизлеяния 2. написано като художествена литература. Ако искам Ницше, ще си чета Ницше, Мане си е Мане, Лао Дзъ си ми е любим, но това не е нито фантастика, нито философия, а несполучлив опит за комбинация между двете. Кафка и Оруел се справят добре, преплитайки философското с художественото. Хиперион ми прилича на някакъв ужасяващ мутант между отекчителен фанстастичен пътепис, неискренна автобиография и философско съждение за истините в живота.
Ако трябва да сравня Дан Симънс с някой автор, бих го нарекъл изкривена сянка на Хайнлайн.
Съжалявам, но това си е моето мнение. Уморих се да слушам идеализирани слова, за автор, който не харесвам и изпитах нужда да споделя и моето мнение.
Разбирате ли, за мен има маалка разлика между това да въплатиш своята философия в един разказ и това да парадираш с философстване в него. Защото всеки един от нас си има своята философия. Моята, например, е дървена:РРР

- Eто ме.

Ъхъ,ама не Фамилия Данон,ами Фамилия Карнобатска

Братчет, ти вярно си от семейството, но за сега уви ти куца ината (наричан по купешкиму у-п-о-р-и-т-о-с-т).
И аз не съм голям фен на поредицата, но пък според мен си заслужава да се изчете - има си по нещо за всеки. (Шрайка рулить!)

П.П.
Поздрви на плочките.

TANSTAAFL

Братчет, разбирам да се пъна, ако няма какво друго да чета, а има толкова много готини книги, които чакат да бъдат прочетени.
ПП. Много поздрави от плочките. Питат кога тате Копо ще им дойде на гости.

- Eто ме.

Интересното е, че трета и четвърта част ми харесаха повече от първите две. Обикновено продълженията винаги са разочароващи но в случая според мен е обратното.
Иначе изчетох поредицата преди около 2 месеца. Отдавна книга не ми беше въздействала така. Особено "Триумфът на Ендимион".

---
In God we Trust (all others must submit a X.509 certificate)

... колкото и да е нетипично, всъщност е съвсем лесно обяснимо: първите 2 са завършено цяло и май наистина са някаква реплика на Чосър (признавам си литературния пропуск, но пък такъв коментар идва от доста източници :) ), което предварително ги обуславя, а и ограничава и утежнява.

Ендимион (том 3) си е перфектното екшън приключенийце в стил "Още веднъж за последно в същата вселена" - спомням си, че го прочетох адски бързо и, макар че нищо по самия сюжет не ми е останало в паметта, горното си е индикация, че много ми е харесало :) (Тва, че се намери кой да "избъзика Шрайка", при това мадама също добавя към интереса :) )

Триумфът на Ендимион (т. 4) ми идва малко триумф на графоманията, но пък качествена такава, което е простимо. Освен това се явява доказателство, че колкото и да се старае да пише леко, някой който постоянно се рови в човешката душевност и дълбоките философии, оставен сам на себе си пак нагазва в тях. Лично аз не бях особено потресена, разтърсена, етц. от хипи визията на "Онова, което обединява" (така ли се казваше?), но пък корабите с архангелски имена и разните човешките раси адаптирани към живот в космоса (особено слънчевита ангели!) адски ми харесаха :)
Та, с малко уговорки и Триумфът става за забавление, при положение, че не ти "строши главата" с послания :)

“What did we do today to frighten the world?”

Хиперион е великолепна книга, а първият абзац е един от най-силните първи абзаци в жанра (може да се сравни само с началото на Далгрен, Само напред и Лолита - последното малко извън жанра, но красиво).
Опитай се да я прочетеш и няма да загубиш. А ако прескочиш Ендимион, ще останеш само с хубави спомени от поредицата.

trapping angels

Братчет!
Ама това е долна инсинуация! Да се посегне на твоите плочки е все едно да се изяде на Мечо Пух меда!

TANSTAAFL

Naistina, mnogo vpechatljavash avtor.
Samo kak nakjraja vsichkite parcheta ot p&z&la si dojdoha na mjasto!

42

Ъъъ,я кажи,за какъв Хикс трябваше Монита/Рахил да се разкарва толкова пъти напред-назад във времето?И въобще каква беше функцията на въпросния образ?

Тя трябваше да подготви Касад за мисията му. А се разхождаше "напред-назад във времето", за да бъде подготвена за собствената си мисия.

Гадно прецакване си беше това тяхното
Нямаха нито един общ спомен