Мозъчните клетки

Здравейте мили приятели не съм ви забравила ,но стреса през тази година бе голям и едва сега мога отново да ви посетя , да ви се усмихна , прегърна и много от вас силно силно да пристисна до себе си.
От 2 месеца една колижка претърпя мозъчен удар/ 40 г/
За нас всички бе удар.и сигнал да престанем да живеем в този непрекъснат СТРЕС.От както това се случи всички се стремим да и помогнем и много неща се наложи да изчета за МОЗЪКА и мозъчните клетки.
И естествено много въпроси възникнаха , на които САМО вие можете до ми помогнете.
Немските форуми в това направление са слаби.
За всички ни е ясно /много сме говорили по тази тема/,че всяка промяна на ТЯЛОТО ни е свързана с душевни промени и е знак от съдбата за НЕЩО.
НЕЩО ни се поддава като сигнал.
Но какъв е той при мозъчен удар на такъв млад човек????
В последно време в броя на мозъчните удари на млади хора ,дори деца/12г./ е нараснал невероятно.

Моля ви помогнете ми да разгадаем ЗАЩО един човек като загуби една част от мозъчните си клетки не може да "предизвика" запаметената ИНФО от съседните и те да продължат тази функция ???
Та нали всяка мозъчна крлетка носи ИНФО от целия мозък-това бе доказано ,че МОЗЪКА действа като ХОЛОГРАМА.

ПРОМЕНЯ ЛИ СЕ ДУШАТА ?
РАЗУМА?
Дали този безумен БЕРМУДСКИ ТРИЪГЪЛНИК
"ТЯЛО, ДУША, РАЗУМ" действа взаимосвързано...и КАК в случая? Има ли някой ИДЕЯ?
ДАЛИ НЯКОЙ от вас е чел нещо от източните УЧЕНИЯ по въпроса...???
...дали ТЕ могат на тези промени на мозъчните клетки да действат?



ОСТАВА ли душата същата след такива промени в мозъчните клетки?

medea

Здравей Медеа
Колегата ти, след инсулта кои функции е изгубила?

Моторика /дясна ръка и крак/
Афезия /нарушен говор / За сега се оправя много бързо ,чак се страхуваме от тази скорост...има ли опасност от втори?...КОГА ще се върне на работа...? Има дни в коити говори все едно че напълно здрава и после пак изчезва тази способност---ЗАЩО ?
Като говоря с нея усещам че ИНТЕЛЕКТУАЛНО нищо не е загубила ,но кака да и вдъхна ВЯРА не знам...

medea

Естествено че има опасност от втори и трети удар и т.н. Ако условията които са довели до първият си останат същите. Но това ти не можеш да го промениш, нито приятелите на болният. Само болният може да го промени ако осъзнае някои неща. В такъв случай дори е по-добре да не се вдъхва фалшив оптимизъм. Най-лошото е ако пострадалият се прави че нищо не се е случило. Естествено за това много помагат "приятелите".

здравей мила Медеа :)

радвам се да те видя!




за мозъка - до колкото знам информацията се пази в групи неврони, които оформят образи. образът всъщност представлява множество възбудени от електричен сигнал неврони. броят на невроните си остава същия, с който сме се родили, така че всяка загуба на мозъчни клетки е необратима...


за душата - мисля че губим части от нея непрекъснато и когато остане прекалено малко, това се отразява и на психиката и на тялото ни...

Не знам, мила...това не вярвам някой да го знае. Лекарите не вярват в духа и душата, окултистите не вярват в ума и се опитват всячески да го изолират, игнорират и победят...
На мен все повече ми се струва, че всичко е взаимосвързана система и взаимно си влияе. Е, духът с малко усилия влияе на тялото много, а тялото с много усилия влияе на духа по-малко. Лостове там от кои степени...
Знае се, че ако ти е весело, си усмихнат. Обаче се знае и, че ако ти е тъжно и започнеш да се усмихваш насила, след известно време е твърде вероятно да ти стане весело. т.е. самата мимика на тялото влияе обратно на настроението...
И това още един път ще ме накара да пусна нещо от Фанч...тия няколко дена за трети път се сещам за него и пускам тия му думи...

Вашият център на съзнание е само малка част от вашата битийност. Това е тази част, която осъзнавате най-добре и която сте свикнали да отъждествявате със себе си. Но това не е най-умната ви част. В подсъзнанието се намират невероятни сложности, които излизат далеч извън настоящите ви съзнателни способности дори за разбиране. Съзнателно вие можете да проследявате не повече от 3 до 7 единици едновременно, в същото време подсъзнанието жонглира с милиони единици информация едновременно. Не си мислете, че на сегашното си ниво можете да поемете отговорност на съзнателно равнище за всичко това. Пък и няма необходимост-то и така функционира безупречно.
В много ваши части извън съзнателното ви ниво има построени защитни механизми, които не ви дават възможност да повредите несъзнателната част от себе си съзнателно.



Е кажи при това положение какво изобщо можем да знаем...

Снощи като прочетох мнението ти и и излязох OFF защото ме порази и аз си го мислех същото.Нейното семейно положение е много страшно и последните седмици преди удара беше много тежко ,но сега ми се струва ,че ТЯ не помни /или не иска / и всеки от нас не и напомня за това.
ДАЛИ хората с УДАР си спомнят всичко?
Имаме ли право да им напомняма ?
Ако им напомним да не ги вкараме в същата ситуция ,която е предизвикала удара...!!
Получих ЛИЧЕН МАЙЛ от "обсервер" -жалко ,че е не е пуснал отговора му тук -много е интересен.Аз не мога без него да го направя без негово разрешение.
На теб много ти благодаря ,защото верен на себе си- си точен ,ясен и кратък -както винаги.
ПРИЯТЕН ДЕН и весели коледни празници
А

medea

и аз се радвам когато ти видя КЮ то да свети зелено и въпреки ,че не се обаждам -знам че си добре.
нещо не те разбрах с НЕВРОНИТЕ. Моля те поясни ми !
Четох ,че всеки ден в мозъка ни умират 10 000 мозъчни клетки ,но въпреки това ако всички останали използваме ефективно ,ще достигнат за 410 год. живот.
ЗА КОЙ "образ" ми говориш-нещо не те разбрах.
Цялата обработка на оптична ИНФО е аналогична на ХОЛОГРАМАТА.Това поне вече факт и МЕДИЦИТЕ и натуралистите и психолозите са единодушни.
Всяка клетка от мозъка 8както счупеното парченце от холограма/ носи инфо за цулея мозък и дейността му.
Както от всяко праченце може да се възстанови целия холограмен ораз. И това на теб ти е ясно -благодарение на кохерентността на светлината.
ЗАЩО НЕУРОЛОГИЯТА се движи с такива бавни темпове или пак се опитваме да се месим в божията работа...?!?!

ЗА последното си много прав-ДУШАТА ..
По -добри ли стават хората от този си житейски опит или отново ОГОРЧЕНИЕТО ще ги направлява и това няма ли още повече да поразява ДУШАТА ИМ !?
О гот що за КАРМА е това?

един слънчев поздрав от мен и зъзнещ поздрав от времето тук
твоя приятелка
А



medea

мисля ,че по стила те познах ,но ако не съм моля за извинение!
ДА точно така с "не повече от 3 до 7 единици "от твоя отговор.
Знаеш ли за до помгона съм издирила всички УПРАЖНЕНИЯ в ИНТЕРНЕТ за подобрение на говора и концентрацията на пострадалите от МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ и това за което пишеш аз не го знаех и сама го изпитах.
Има невероятно хубави тестове. Преди да ги дам на моята позната ГИ правих аз и знаеш ли какаво установих ?- до "З" знака /респ. числа / за здрав мозък не са проблем , от там нататък , колокото и да звучи невероятно е точно така-много усиелие е необходимо за да поемеш , асимилираш и реагираш на информация на повече от 3 ЦИФРИ...- АЗ , лично до 5 знака издържах с много голямо усилие , но 6-ти и 7-и знак е невъзможно.
ТЕСТОВЕТЕ са направени за ВРЕМЕ точно колкото е необходимо на мозъка за обработка и образа на екрана изчезва...останах много изненадана
КОЛКО СМЕ БЕЗСИЛНИ - ние "ЗДРАВИТЕ" с това упражнение.
Потърси в бълг или англ. сайтове - много е интересно.
ТЕСТОВЕТЕ за ИНТЛИГЕНТНОСТ "ряпа да ядат"
БЕЗСИЛИЕТО ДА ПОБЕДИМ божието в нас - го усетих за първи път толоква РЕАЛНО - както ГО усеща един ПАЦИЕНТ с мозъчен удар , подложен на изпитанието да прави тези тестове.

ЧАО и поздрави на всички , ако се срещате и вмиждате...
ваша А

medea

Здравей!

Познавам двама човека, които са претърпели мозъчен инсулт. Единият е един приятел, който е на 70 години в момента, а му се е случило, когато е бил на 41 години. В момента е по-жизнен от много други, далеч по-млади на години. След като е преживял това, той се е отделил от хората за известно време, първоначално изплашен и отдаден на самосъжаление, но това е траяло кратко време. Мястото сред природата, което е открил като свое, го е накарало да разбере, че пътят му е да помага на тези, които имат нужда. Животът му е предимно в гората, както и при приятели, на които помага с каквото може.

Другият човек е майка ми. Чувстваше се слаба, предпочиташе да се грижат другите за нея, да й съчувстват, докато се разболя тежко баща ми. От тогава забрави за своята болест и се мобилизира, за да помага на него. Никой не би могъл да познае, че е претърпяла серии инсулти, защото не беше само един...
В живота си съм разбрала, че основното е да осъзнаем вътрешната си сила и да разчитаме единствено на нея, колкото и тежко да ни е. Подкрепата от близки и приятели е само подкрепа, но стабилността е отвътре, не отвън.
Основното е да не живеем единствено за себе си, да сме обърнати навътре не от страх, а за да се себепознаем такива, каквито наистина сме, а не каквито ни се иска да се виждаме... и да поправим това, което не харесваме, без да се самообвиняваме, самоосъждаме.
Е, пак ще повторя онази мисъл, която е заложена дълбоко в мене вече, защото ежедневно виждам нейното пътвърждение: "Човек се учи, докато е жив и е жив, докато се учи." А може би по-вярно би било да се каже, че си припомняме кои сме, докато сме живи и сме живи, докато сме готови да си спомняме истинската си същност.

Поздрав от снежния Пловдив!

Дъгата

Здравей Медейке

По конкретните проблеми с инсулта не мога да взема отношение, не съм медик, ще пиша само по останалото

Знаеш че не е само с инсулта, възрастовия праг на много болести пада. Не е за чудене, при все по-неестествения и нездравословен начин на живот на хората, все по-замърсената околна среда и все по-замърсената психическа среда.

Въпросът за паметта не е еднозначно разрешен. Да, има данни че мозъкът е като холограма, а някои твърдят, че абсолютно всичко преживяно се запомня, и то с пълни подробности. Но ние си спомняме много малко от това, и без да сме преживели инсулт, нали? Не е за чудене, че някой си спомня още по-малко след мозъчен удар. А някои получават амнезия и без мозъкът им да е пострадал така.

Ние си спомняме избирателно, а някои неща хич и НЕ ИСКАМЕ да си ги спомняме. Проблемът не е в паметта, а в съзнателния достъп до нея.

Колкото до това къде е самата памет, според окултистите тя не е (или не е само) в нервните клетки. Ако има прераждаща се душа, то тя помни животите на някакво ниво, отвъд моментната обвързаност с физическото тяло. Пълен запис се съдържал според някои и в хрониките Акаша, а според други - в колективното безсъзнателно.

За самото разболяване - има различни механизми. Може да е поради системно пренапрягане, от претоварването на някой орган, а може да е и психологическо явление, болестта да се предизвика подсъзнателно, като спасение от прекомерната (според индивида) отговорност, или за предизвикване вниманието на другите. Може и да започне с първото, а оздравяването да се възпрепятства от второто.

Ако някой смята, че начинът му на живот е "прекалено" тежък, или че другите съвсем не му обръщат внимание вече, едно тежко разболяване е добре дошло. Лежиш си в леглото, грижат се за теб, не те товарят със служебни задачи, някои приятели или роднини започват да се сещат за теб, съпруга/съпругата или родителите престават да ти крещят, и т.н. ... Удобно е някакси, нищо че боли малко...

Във всяка подобна ситуация се крие ценен урок, и за самия болен, и за околните. Урокът може да е различен, така както човекът може да се е разболял по съвсем различни причини - свърхамбициозност, бягство от отговорност, лоши хранителни навици, пристрастеност към някаква субстанция, и т.н.

И проблемът обикновено стои (или се повтаря), докато урокът не бъде научен. За жалост ние хората учим предимно от лошото, а когато животът ни изглежда наред, го пилеем. Вършим глупости, докато не ни удари нещо, и стане прекалено болезнено да продължаваме да ги вършим.

Та така, пожелавам ти да учиш от доброто, че иначе ще трябва да учиш от лошото, няма как

Както казва моя учител - хората в живота ни са знаци, табели пред ямите. Тая твоя колежка е една хубава табела по твоя път, само от теб зависи дали ще направиш завой, или ще караш напред - през същата яма.

Хайде, късмет и със здраве по Пътя

Здравей, Медеа.
Радвам се да те видя.

Здравей, Медеа!

Long time no see, както казват хамериканците :)))

Прочетох всички мнения по темата преди да се изкажа, за да не се повторя, но установих, че Анон е казал почти всичко, което мислех да споделя. Мисля, че това което се е случило на колежката ти е знак за теб и останалите колеги. Хубаво е, че разбирате че прекомерния стрес е причината за инсулта и още по-хубаво, че се стремите да го намалите!

Прегръщам те нежно и ти изпращам далечни, но сърдечни поздрави..Дейти

...until we meet again...

MERSI
Vapreki che vseki otgovor mi e ponsat ,no mi nosi nechto NOVO(ili staro sabraveno)no vsichki mnogo mi pomagat.
As se angagirach mnogo s POMOCHTA si po UPRAGNENIJA PO GOVOR i v momenta sam edno ot naj-doverinite liza i imam chuvstvoto, che SAMO AS rasbiram bolnija kakvo kasva- poveche ot lekarite.RASBIRAM svuzi , koito isobchto ne prilichat na dumi..i to ne NA MOJA roden esik.
Na TVOJATA majka be li sasegnat govora?
Mojata baba (predi 60g) e imala udar s palna AFESIJA (naruchen GOVOR) i LJVA paresa , no samo sa masagite na majka mi (nejnata dachterja -togava e bila 14g.) e nastapila 100% regnerazija na GOVOR i mobilitet.
TOVA e mojata nadegda, Vsichki TUK sa pesimistichni che njama da ima podobrenie.
SACHTO HORATA ne mogat pone MALKO ot mojata VJARA da vsemat...TOLKOVA MNOGO IMAM ...no TE dori ne UMEJAT nagotovo da vsemat...
Ponjakoga ISKUSTVOTO da vsemach e po-trudno ot ISKUSTVOTO da davach.

MIL POSDRAV na FILIBETO...a teb pregrachtam...

medea

няколко пъти ти четох отговора и сигурно още ще го чета и със сигурност всички отговори ще преведа и ще ги занеса в санаториума.
И знАеш ли при твоя ОТГОВОР -БОЛНИЯ най-много ще се стъписа ,защото ти описа 90% от живота преди ИНСУЛТА.
КРАЙНО ВРЕМЕ ПСИХОЛОЗИТЕ ДА УЧАТ МАЛКО ПОВЕЧЕ анатомия И ХУМАННА МЕДИЦИНА И медиците ДВОЙНО ПОВЕЧЕ ЧОВЕШКА ПСИХОЛОГИЯ.
АКО ПРИ ТОЗИ ТВОЙ усет БЕ ПОДКРЕПЕН С МАЛКО МЕДИЦИНСКИ ПОЗНАНИЯ ЩЕШЕ ДА Е НАЙ-ДОБРОТО ЛЕЧЕНИЕ ДО СЕГА.
ЗАЩОТО ние /ХОРАТА/ В БЕЗСИЛИЕТО СИ ГУБИМ ВЯРАТА В МЕНТАЛНОТО И АВТОМАТИЧЕСКИ СТАВАМЕ ПРАГМАТИЦИ И ОЧАКВАМЕ ОТ ЛЕКАРИ И ФАРМАЦЕФТИ ЧИСТО ТЕХН. РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА/ В СЛУЧАЯ ЛЕЧЕНИЕТО/

ОТ ЕДНА СТРАНА ТРЯБВА ДА ПРЕДПАЗВАМЕ инсулт-ПОСТРАДАЛИЯ ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА СИТУАЦИЯ ПРЕДИ удара КАТО ИЗЦЯЛО Я ПРОМЕНИМ, ОТ ДРУГА СТРАНА НЕ БИВА ДА МУ НАПОМНЯМЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ "ПРЕДИ" ЗА ДА НЕ СЪЗДАДЕМ СЪЩАТА атмосфера ...
ДОБРА ДИЛЕМА...
!!!?!?!?

благодаря ти ПРИЯТЕЛЮ- ТВОЯ ПОСТИНГ ДА ПРЕВЕДА И ДА го ПОДНЕСА ЩЕ МИ СТРУВА НАЙ-МНОГТО УСИЛИЕ ...ИЛИ ИЗОБЩО ДА НЕ ГО ДАВАМ ?!? КАК МИСЛИШ?

ПОЗДРАВИ
И ЛЕКА СЕДМИЦА

радвайте СЕ НА ЗДРАВЕТО СИ И БЛАГОДАРЕТЕ всеки ден на бога

ваша
а


medea

МАЙ НАИСТИНА Е ТОЗИ клуб КАТО "У ДОМА" ЩОМ ИМАМЕ ПРОБЛЕМИ ИДВАМЕ ВЕДНАГА И НАМИРАМЕ ВИНАГИ "ДОБРА И ТОПЛА ДУМА"
КАК СИ ХУАНДЖИТО ...?
още ли се завиваш през глава като те е срам ?


Като правя СУТЛЯЖ вечно си мисля за теб...
мил поздрав А

medea

Прекомерният стрес сам по себе си трудно ще причини инсулт. Вероятно има и още нещо. Това е заболяване на кръвоносните съдове в мозъка, все пак, а не на нервната система...

Great men decline, mighty men may fall, but an honest Philosopher keeps his station for ever! J.F.

Правилна забележка! Може би не е пряка, а косвена причина?! Не съм доктор, но от обща култура знам, че прекомерният стрес е предпоставка за заболявания на нервната система, включително и инсулт.

...until we meet again...

Ти ще трябва да решиш какво да кажеш и покажеш на болната, не мога аз да направя това...
Може да помогне, може и да навреди. Зависи как ще й го поднесеш, и в какъв момент.

От опит съм се убедил, че повечето хора не обичат да носят отговорност за живота си. Няма друг път към щастието, освен да поемеш пълна отговорност за своя живот, но хората често предпочитат да се оплакват, да чакат някой друг да им даде това, което искат от живота, и да се жалват ако този "някой" не им го поднесе на тепсия.

Когато поемеш отговорност за цялото съдържание на живота си, ти се превръщаш от жертва на обстоятелствата в причина на живота. Връщаш си силата, която си дала на другите, смятайки че те са отговорни за твоя живот.

Оттам нататък, всичко става възможно - стига да не те мързи.

Ако помогнеш на болната да влезе в състояние на повишено осъзнаване, поднасянето на това знание може да има удивителен ефект (стига самата ти да го разбираш добре). Но тя трябва да бъде предразположена, да няма драматизъм в разговора, а всичко да се поднася с лекота, като на шега. Ако човекът наистина влезе в повишено съзнание, той може лесно да започне да се смее на собствените си циркове, и двамата получавате едно прекрасно преживяване.

Важно е да усеща доброжелателност от твоя страна, и е хубаво ако ти не си била страна в основните конфликтни ситуации в миналото й.

Личността на болния, готовността му да разбере урока и промени живота си са много важни. Дали той е свикнал да бъде в ролята на възрастен, или само годините му са на възрастен, а вътрешно е останал дете... Доколко е навлязъл в ролята на вечната жертва...

Най-добре би било ако с това се занимава някой добър професионален психолог, но и ти можеш да го направиш - ако имаш вътрешен усет към болната и тези неща.

Нали знаеш, за да помогнеш на някого да разбере и приеме живота си, самата ти трябва да разбираш и приемаш своя

Може ли един страничен въпрос? Как се навлиза в състоянието на повишено съзнание? Четох наскоро как дон Хуан пляскал Карлитко по гърба за тази цял, обаче това ми звучи наивно, да не кажа смешно, но може би е един от възможните начини за влизане в подобно състояние. Кажи ти как го правиш или какви други начини познаваш?

...until we meet again...