Нищо
25 отговора
476 прегледа
Да ма прощават госпожите.
в отговор на Бeзпaмeтнo
#7
Re: Приличам аз.
Чета тук разни неща, които си писала.
И ти ли смяташ, че изпитанията правят човека по-добър? Ако да-грешиш.
И ти ли смяташ, че изпитанията правят човека по-добър? Ако да-грешиш.
Ми да ти кажа какво смятам.
На изпитанията гледам като на ненаучени уроци. И съм убедена, че ще се повтарят, докато си науча. Уроците. Ако не променя себе си или обстоятелствата така, щото да не ме застигат еднородни по характер изпитания, ще трябва да се примиря с усещането, че някой друг, и то лошо, живее собствения ми живот. А това е чувство гадно. Вярвай ми.
Доброто и злото са поравно в живота ни. И в нас самите, вероятно. Приемам за роля да се опитвам да натиквам злото в ъгъла, където му е мястото. Опростенчески ли ти звучи?
Когато държа злото в мен в ъгъла, ставам по-добра:)
А за изпитанията - ако трябва да отговоря с една дума - вярвам. Но зависи от човека - дали ще се остави да го завлече или да управлява процеса:)
Бе много се разприказвах. Дано поне стана ясно.
Косата ми дзилена, очите ми редки
Доброто и злото са поравно в живота ни. И в нас самите, вероятно. Приемам за роля да се опитвам да натиквам злото в ъгъла, където му е мястото. Опростенчески ли ти звучи?
Когато държа злото в мен в ъгъла, ставам по-добра:)
А за изпитанията - ако трябва да отговоря с една дума - вярвам. Но зависи от човека - дали ще се остави да го завлече или да управлява процеса:)
Бе много се разприказвах. Дано поне стана ясно.
Косата ми дзилена, очите ми редки
в отговор на Бeзпaмeтнo
#9
Във връзка с уроците и прочие,
ето нещо, което много ми хареса:
Автобиография в 5 глави
1)
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм… нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5)
Вървя по друга улица.
Цялата тема ето тук
Breathe...
Автобиография в 5 глави
1)
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм… нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.
4)
Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.
5)
Вървя по друга улица.
Цялата тема ето тук
Breathe...
в отговор на Бeзпaмeтнo
#15
Re: Ми да ти кажа какво смятам.
Писах,писах, а то се загуби.
Някои изпитания не са като ненаучени уроци.
Никога няма да науча урока, че трябва най-близките ми хора да си ги вземе някой.
Добър си,ако имаш какво да ДАДЕШ. Ако всичко ти е взето,какво да дадеш на някого?
Добър човек си.
Някои изпитания не са като ненаучени уроци.
Никога няма да науча урока, че трябва най-близките ми хора да си ги вземе някой.
Добър си,ако имаш какво да ДАДЕШ. Ако всичко ти е взето,какво да дадеш на някого?
Добър човек си.