Обичам ви!

Едни повече, други по-малко, но всички за това, което сте и също не по-малко важно, за това, което можете да бъдете!

Обичам ви .

Попълвах едно тестче вчера.
33 думи - срещу всяка написваш първата си асоциация.
Срещу думата "човек" аз написах "обичам". Винаги съм обичала хората като проявление на Бога. Страхотно обичам хората, които с качества, достойнство и красота пораждат у мен възхищение, вдъхновяват ме...
Благодаря ви, че Го има у вас.
Обичам ви. Обичам Него.
Обичам усмивката в очите ви. Обичам топлината на душата ви. Обичам ви, заради болката, заради радостта. Обичам ви за всичко, което Той ми(ви) дава.


....Обичам .
..........обичам [в шепот]

Обичам ги .

Попълвах едно тестче вчера.
33 думи - срещу всяка написваш първата си асоциация.
Срещу думата "палачинка" аз написах "обичам". Винаги съм обичал палачинките като проявление на майка ми. Страхотно обичам палачинките.

Обичам ги.

{;} <- тая путка е партизанското име на Гетсби

Хей, детенце. Обичам те.


Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Ааа, така не може!
Не можеш да обичаш всички.

Или само мен, или никой ;-)

Обичам Го .

Попълвах едно тестче вчера.
33 думи - срещу всяка написваш първата си асоциация.
Срещу думата "Бог" аз написах БАХ. Винаги съм обичала БАХ, като проявление на Божественото. Страхотно обичам БАХ.

Обичам Го.

идва от еБах - а от там идва и паспортчето ти нали?
да ти имам асоцияциите

ако сички БГ-цингета обичаха Бах - шяха да са сега във Виена

Официялно - с паспортчета

{;} <- тая путка е партизанското име на Гетсби

...и ако се беше случило сега световната столица на Музиката щеше да брои 2+8 Айнвонер лелее...къв мегаполис се е пропуснал да се създаде и то щото 8 милиона БГ_чета не обичат БАХ!!!!

от "палачинки"

{;} <- тая путка е партизанското име на Гетсби

...виенер_щтритци_ли и моцартови топки

Нали не пропуснах да кажа, че ви обичам ?


Хей, обичам ви!

Персонално и всеобщо.
Обичам ви .

И да не може, нямаш избор . И теб обичам, както и другите . Избора си е мой .

Цууунк. Обичам те .

Помниш ли ? Ти се бореше за справедливост . Говорихме си две-три нощи .

Обичам те. (не персонално ;)
А Онзи в теб още повече обичам .

...още вчера исках да ти отговоря със същото "обичам те" и да го кажа на всички останали,...никога не ми е представлявало трудност да кажа, това което усещам(колкото и сълзливо и патетично да изглежда на някого...или пък неискрено :-))..., сега също не ми представлява трудност, но си го казвам в себе си..., не за друго, а защото много пъти се съмнявахте, много пъти не ми вярвахте, много приказки се изприказваха, че това е невъзможно, че е нещо друго, а не любов..., търсихте опровержения за думите ми и си ги намирахте..., аз сигурно същото съм правила...
...замисляла съм се над думите ви, разколебана съм се чувствала, но когато съм се връщала към любовта, без да се интересувам от вашето доверие съм се чувствала най-добре
...не е трудно да се досети човек защо, и от къде се разжда недоверието...
...за това ще те попитам..., до кога обичаме?..., до следващия път когато се ядосаме ли,... или до следващия път когато се почувстваме застрашени от нещо и от някого и започнем да се браним, или пък до момента, в който налепим "етикетите"..."този такъв", "онзи онакъв", "този ми харесва", "онзи - не"?...и това са малка част от въпросите и "мъглите", които покриват очите ни, а най-вече сърцето ни..., за щастие винаги има моменти, в които усещаме и разбираме, че Любовта е винаги с нас, че никога не ни е напускала...просто ние от огорчение, от обида, от страх си затваряме сърцето за нея...
...и аз обичам всички...
...и теб обичам...

Гетсби е атеист, "Онзи в него" е натикан в миша дупка, фердрегнат - с лафа на психоанализата...

Спомням си повече неща - отколкото ви е приятно.
От много години - и оплетените ви черва са отдавна разнищени.

нямаш шанс - използвай го

че ако не обичахме по някакъв начин това място, отдавна да бяхме престанали да влизаме в клуба. И още се чудя какво точно обичаме - мястото ли, хората, които срещаме тук или мислите, които обменяме. Много ми беше трудно да казвам " Обичам те " - дори и на хората, които са ми най-близки до сърцето, но го преодолях. Казват, че думите само изхабявали чувствата, трябвало действията да говорят. Всеки може да си говори каквото иска, вече правя това, което чувствам.
Хм, май не съм го преодоляла съвсем. Или пък ми е трудно да пиша за чувства.

Заминава си, когато не можем да приемем нееволюиралостите на другите и с това изваждаме своите също на преден план .
Но пък така като ги показваме, ги и виждаме, нали :) И ... почваме да ги еволюираме ;) евентуално .

Спокоен ден, мила Publika!

За мен няма значение къде е натикан за момента. Важното е, че Го има някъде там у него . А Го има, това е сигурно!