Как се разделяте?

Как сте приключвали своите връзки?
Със скандали и крясъци?
С плач и истерии?
Със разговор и взаимно разбирателство?
Като се криете и не отговаряте на телефона?
Оставяте бележка и изчезвате?
Точите раздялата с дни, решавате се, после се отказвате и се връщате?

А кое бихте избрали, ако можехте зависеше от вас?

Може да стане на анкета, но ми се струва, че ще е много сухо


И втора част на въпроса - когато всичко свърши, оставате ли приятели? Виждате ли се понякога? Обсъждате ли нещата, които ви се случват, откакто не сте заедно?


не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

Всякак ги приключвам:))))
Когато как дойде, според случая и човека.
Но мразя се крия и да не отговарям на телефона. Само веднъж ми се е случвало, но пича беше много досаден. Година след това продължаваше да звъни у нас и да пита майка ми кога ще се прибера. Тъпа история.

А когато всичко свърши, то пак зависи от другия. В интерес на истината предпочитам, ако сме приключили с гръм и трясъци, то повече да си нямаме нищо общо. Всеки по пътя си.
Но пък и някои приятелства са хубави след това. С някои си оставаме просто добри познати.

Може да съм зла, ама съм обична

Естествено, че всеки път е различно
Само че хората реагират еднотипно в еднотипни ситуации, и за себе си съм забелязал, че насочвам нещата към един и същ вариант
С редки изключения
Забелязала ли си нещо такова при теб?

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

Ako tarsi6 recepta nqma da nameri6, vinagi e po razli4en na4in zavisi ot tova kak se razvivat ne6tata. vsa6nost dosega ne mi se e slu4valo da ima skandali.

Не, няма никаква еднотипност при мен, освен за началото.
Почти всичките ми връзки започват по един и същ начин, но приключват различно.

Може да съм зла, ама съм обична

Не обичам да се разделям!!! Много е гадно да трябва да мислиш как да и го кажеш така че хем да не си много гаден, хем да стане ясно че повече няма нищо, хем да си останем приятели... Страшничко е - все едно скачаш с бънджи - много си ербап в началото, но когато вече се качиш на парапета и трябва да скочиш - лайното ти опира в задника... Като преодолееш страха и направиш крачката от която няма връщане назад - виждаш после че не било толкова страшно.

za6toto na teb taka ti iznasq. Misli6 si 4e toq variant e nai-dobar i zatova taka reagira6. S edna duma na koito kakto mu utarva, ei tva e.

Не отричам
така си мога, така си искам
Любопитно ми е при вас как е

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

А случвало ли ти се е след като се хвърлиш... Да размислиш и да се опитваш да се качиш обратно по въжето? Като койота от анимацията

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

Ami kakto se polu4i. Improviziram. No poema6 dalboko dah i kazva6666 i posleeeeeeeeeeeeee, moje i burq da ima znaeli 4ovek . No vski gleda da go napravi taka kakto mu iznasq, na nego

и аз така, различно всеки път.

най-интересно беше веднъж когато минахме цялата гама от възможности. е, не за един ден,а за няколко месеца: /ще опитам да възстановя/

първо с лека заплаха от негова страна: аз си тръгвам, не издържам повече...
аз: цяла нощ рев: нидей си ходи!!!!!
и така няколко десетки пъти.

после след куп негови номера, аз оставям БЕЛЕЖКА (това си го пропуснал като опция): "давам ти една седмица да се изнесеш!"
седмицата минава и заминава, той е мил..готви...прибира след себе си... прави поведение, а аз омеквам.

...след това ми се губи как беше...но беше агония, никога не знаеш какво следва....

но това, което подейства беше:
аз- "на 22ри май идва майка ми да се грижи за мен" (беше ме докарал до нервни кризи, не приличах на себе си, пиех успокоителни и ходех на психоаналитик).

никакъв коментар. просто се изнесе. в продължение ан 2 месеца никой нищо не чу за него, потъна (оказа се, че живял в някакво студио и не излизал никъде).

после имаше рецидиви от сорта да се видим, да се напием и да си говорим как аз съм го обичала истински, а за него аз съм била най-хубавото нещо...

сега не си говорим, освен ако много се напием.

reality bites

si zla, no obi4na, q kaji kakav e toq edin isa6ti na4in po koito ti zapo4vat vrazkite, 4e mi stana interesno.

не се хвълих аз ами ме изхвърлиха като мръсно коте...

Но това беше доста отдавна и също доста изводи си направих...

Просто и елементарно - секс

Може да съм зла, ама съм обична

si pla6e6t variant. V kav film si se vkarala, napravoooo ne e istina.

Благодаря за подсещането
Ще го добавя

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

оу, може още примерно със смс (тва снощи го приложих за втори път)

или със записано съобщение на тел (не съм го правила, но спестява време, а и на него му е безплатно прослушването)

може с покана за сватба с друго име (освен моето)- тва може би за в бъдеще...

има и още по-груби номера като да те завари с друг/а, но да не ставаме брутални

reality bites

хм, то просто част от емоцията на това хвърляне е точно пружинирането нагоре-надолу... сякаш се връщаш, но не съвсем...и си знаеш, че е невъзможно.
както и, че долу те чака някой да те хване.

доста добра метафора, комплименти, ДВД!!!!

reality bites

дарлинг, това е само една 100на от цялата история.

важното е, че сега освен да се смея на целия "филм", нямам други чувства. но са минали 2 години и половина.

reality bites

Сещам се за една позната
Тя имаше дългогодишна голяма любов, но момчето влезе в казармата
Когато излезе, тя беше с друг
Даже живееха заедно
Та прибира се тя веднъж, и намира много интересна ситуация
Новото и гадже чука бившето гадже
Или обратното, това не го разбрах съвсем точно
Ама че начин да ти кажат КРАЙ
Тя беше дълго време на хапчета впоследствие

не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона