Тревоги

Напоследък намирам Вики будна към 7 - седи си в леглото и тихичко си играе.
А бебефона мълчииииииииии
Скъса ми сърцето като я видях първия път такава тихичка
полудявам от страх да не се отчужди детето ми от мен
Почти колкото ако е с 40С

Как се събуждат дечицата ви
Аз още помня как още не отворила очи цялата махла чуваше МАМООООООООООООО

Все си мисля че нормалните деца са екстровертни шумни и игриви.
Дали защото е само сете или аз не си играя достатъчно с нея или не измислям достатъчно луди игри да може да се отпусне. Тя е на 10 и половина и още не може да ходи, но може би могат да се измислят и по луди игри и в тоя случаи.

Тя работата - кой каквото си няма, за такова мечтае....
Аз пък си мечтая за дете, което кротко ще се събуди и ще си играе
Ама не би! И двете само, докато си отворят ясните сини очи и цялата махала знае, че са будни и гладни... Марти се будеше в 5 - 6 сутринта с неистов рев и така докато навърши 2 годинки. Сега и Ники следва точно същата стратегия.
Предлагам замяна за 1 месец - сигурна съм, че ще оцениш способността на дъщеричката си да се забавлява сама. Щом е тиха и спокойна няма нужда от по-специални игри.

От психологическа гледна точка всяко дете има нужда от известна самостоятелност и възможност да се занимава само. Така добива увереност във възможностите си и способността да е само и също да се чувства добре. Това не само не е вредно, но в известна степен дори е необходимо да се постигне /е не силово естествено/ още от най-ранна детска възраст. Моята дъщеря /7м и 14 дни/ също доста често се занимава сама - с или без присъствието ми в стаята. Дори понякога, когато е нервна и мрънка като я оставя сама в нейното си легло се успокоява и играе с една играчка повече от час. Децата също имат нужда от самостоятелност и уединение... Не се тревожи излишно - радвай се, че слънчицето ти расте независимо и самостоятелно, няколко минути сама няма да и навредят, а и като се почувства самотна ще те повика.... През останалата част от деня ще намерите достатъчно време да играете на различни игри

Няма начин да няма начин!

Каката се будеше с рев, сега е голяма, понякога пак ни буди с рев... Събужда се кисела.
Малкият се буди и човърка каквото намери в леглото си - играчка, пелена, дрешка... Като види, че се събуждаме, почват едни усмивки....
Всяко дете е различно. Това, че се заигрва сама, е много важно и много хубаво. Далеч не знчаи, че ще се отчужди от теб или нещо такова. Просто открива цял един свят, пълен с неща за пипане и разглеждане, за гризане и разваляне

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

Усмихвай се и не мисли над тези неща откъм лошата им страна :)
Аз ако ти кажа днес как се събудих :) Малката щерка станала самичка, тихичко слязла от леглото си, ориентирала се към гърнето, свалила си памперса, свършила двете работи и се чува... "Мамооооооо, бъйшем дупата, дай тия татеее"... При което аз още сънена и неориентирана (малко преди 7 сутринта) не знаех да скимтя, че умирам за минутка сън, или да се радвам на поредното ново нещо, поредица от ежедневните изненади на малкото зверче :)

Не може да става дума за отчуждаване, според мен. Верно - Йоана е на 2 години, а твоята щерка е малка, но някога да не изревеш "Ех какво дете беше, играеше си сама, кротуваше, а сега каква си стихия" :))

И аз понякога се стряскам като са тихи децата - индикация, че не са добре здравословно... Но те двете тепърва откриват груповите занимания, в които не е нужно да се скубяг, дърпат или щипят, за да им е забавно. Допусни, че детето ти малко по малко опознава нещата около себе си и изразява едно по-различно отношения към тях. после го приеми :)

И целувки на детенце :)

-=# Голямо дете #=-

Ами звучи логично това дето го казвате, ама мъжът ми ебил нещо като аутистично дете. Дори учителката извикала родителите му да ги пита защо детето не играе с другите деца. а тиа си е момичето на тати и сега това - някакси ме е страх

Здравей Анали,
предполагам не знаеш колко страшна диагноза е Аутизма - все още не е намерено лечение, става дума за психогенно заболяване. След като съпругът ти ви има вас - значи не е към групата на болните, а си е интроверт в по-изявена степен. Съвсем възможное малкото ти човече на този етап да проявява неговия темперамент, а после.... както се казва - внимавай с щерка си. Всичко му е наред на детето! Благославяй съдбата, че имаш спокойно дете.
Поздрави,

добре де не е ли характера веднаж за винаги ?
Беибиситерката казва че следва децата. Ама нали е на етап пълзене все изостава. , за съжаление няма малки колкото нея там.

Знаеш ли какво, радвай се на сегашното положение, докато можеш. Анчето - на 11 месеца - също се събужда и си играе сама, само че в един момент й омръзват оставените за тази цел в креватчето й играчки и се заема с мен, която мирно и кротко си спя в долепеното до нейното легло. След като три пъти ми е бръкнала в ухото, аз не издържам, връчвам я на баща й, който обикновено вече е станал, и отивам да си доспя. Не смятам, че това е белег на отчуждаване - още повече че детето е страшно любвеобвилно. По-скоро се радвам, че става умее да контактува със света и без моето посредничество.
Тъй че споко!

П.С. Заиграването сама съвсем не я прави по-малко екстровертна, шумна и бойка, и поне три пъти по-общителна от мен и баща си накуп.

Лелее, Маги, все едно говориш за моето коте! Винаги, когато е нервен и го оставя в леглото - или се кротва да играе или си заспива. Също така, както бебка на Анаили, сутрин, независима в колко часа се събуди, си мълчи и чака някой да му обърне внимание. Като чета постинга на Анаили, и аз се притесних (не че досега не ми е минавло през акъла). То бива неревливо, ама пък чак толкова. Не знам. Успокоява ме малко това, че през времето, когато се е наспал и играе с нас, е много усмихнат и контактен. Ама дали е нормално пък да е толкова послушен на тази възраст???

Здравей, Анаили!
Мисля, че притесненията ти са излишни. Детето ти е със съвсем нормално поведение. Ами остави я така тихичко да си играе известно време да видиш как ще стане в кошарата и ще обикаля вътре като тигър в клетка и ще закрещи за внимание.
Моята дъщеря днес навърши 11 месеца и винаги се е будила тихо и кротко, застава си в кошарата и се заиграва с нещо, бърбори си, смее си, но като и омръзне започва да скача и вика. Ако още ми се спи я вземам на спалнята и продължавам да спя, но тя ме катери, прескача, пъха си пръстите в ушите, очите и носа ми, опитва се да ми изтръгне миглите, и като отворя очи се смее с глас и хуква нанякъде, за да я догоня- игра си иска детето

Дано до всяко добро същество застане поне още едно

Ами ти ако се в БГ поне имаш тая възможност да го водиш по градинки да си обшувате с другите дечица на неговата възраст - не пропускаи това - колкото повече социален опит толкова по-добре. Даваи го и на други да го гушкат - да натрупа самочувстие.
друго незнам какво да ти кажа освен да го омесваш с хората - колкото по-рано толкова по-добре

Не мисля,че имаш повод за притеснение!Аз поне не се птитеснявам,а нашия случай е същия със събуждането!Иначе през деня е много палава,направо ни изцежда всичките,но сутрин като се събуди си стои в леглото говори си тихичко и чака да се събудя!

Всяко дете си е уникално, та и събуждането му е такова... Моята щерка от самото си раждане си събужда с усмивка, но най-прекрасна е сутрин - може с часове да си бърбори, да си "пее", хили се на играчките, чопли леглото..... Ако беше улучила трудно събуждаща се мама, редовно щеше да си пропуска часа за ядене А е само на 4 месеца! Аз, реално незнам какво е, дете да ти плаче сутрин (пък и по друго време) или да плаче от глад, или да иска непрекъснато внимание
В същото време, изобщо не се притеснявам, че детето ми има някакви аутистични перспективи, защото в момента, в който види някой, се хили от душа и сърце, протяга ръчички и бърбори, бърбори ... Просто си я приемам, че има уклон към съзерцание - мислителка ще ми бъде, и си я обичам точно такава

Оооооо и аз днес така намерих Ани:)))) Седнала в леглото ис е занимава с нещо:) Обикновено се събужда мълчаливо, ако и ние спиме в стаята при нея... Събужда се с неистов плач, ако не сме в спалнята,....:(( Но имало е и случаи, в които се събужда и тихо мълком си играе;) Няколко пъти се е събуждала и тихо тихо отваря най-готното чекмедже на шкафчето, което е до леглото и и вади всичко, абсолютно всичко-тогава е най-мълчалива, не смее да си приказва дори;)))))))))))))))))))))))))))))))))

ami...

О, ама той е обграден от страшно много хора и много внимание (аз, тати, батко, два броя дядовци, баба...) Той се радва на всички нас и е страшно слънчев и контактен. Пее, цвили, кипри се (както вика баща му) - демек прави разни смешни неща, като ни гледа как ще реагираме. На бънджито като скача, си умира от смях и пак ни гледа всичките подред дали забелязваме как се е научил да се отблъсква...
Единственото му е, че обича компания, но не му пречи, ако я няма. Тогава си се заиграва сам без никакви претенции.