Бебета и очила

17 отговора 465 прегледа
#1

Бебета и очила

Майчета, как се справяте в "разрушително-саморазрушителния" период след 6 месец с бебетата???? Калин вече веднъж щеше да ми счупи носа, непрекъснато дере и щипе зверски, скубе, а най-новото е, че се опитва да ми докопа очилата( които не нося постоянно, но все пак се налага) и се опитва я да ги хвърли, я да ги гризне...
Вече не знам с какво да ги закрепям, ако са вързани ги стиска и понеже рамките са много тънки дори успя да ги изкриви...
Дайте съвет..

Отговор
в отговор на Tandoori #2

Re: Бебета и очила

отговора е - купи си лещи :)))

аз съм с лещи, но имам и очила, които вече са толкова съсипани, че не стават за нищо. В момента в който ги докопа моментално извива дръжките на 180 градуса. Ефекта е меко казано опустошителен. Много е зле положението. Така и не мога да се науча да ги слагам на едно и също място и ...това е резултата.

Отговор
в отговор на Tandoori #3

Re: Бебета и очила

Мнооого трудно. Аз постоянно нося очила, защото нещо започнаха да не ми понасят лещите. Александра с хищнияески поглед се нахвърля всели път щом застане лице в лице с мен . В такива моменти просто ги махам, понеже ми е близичко я виждам добре .
Иначе не помага връзването, тя хваща стъклото, размазва хубаво с пръстета и пак се налага да ги свалям.

Отговор
в отговор на Tandoori #4

Спасение няма

Преди интереса беше умерен. Сега е нямам думи. Просто като посегне към тях 3 пъти след забележка го оставям на земята и не се гушкаме, докато не миряса.

Отговор
в отговор на Tandoori #5

Re: Бебета и очила

Няма спасение:((

Аз нямам очила, но за носа си изпитвах неистов ужас. Веднъж ми тече кръв от носа, и то доста, когато ме нацели с глава, а беше на 8 месеца най-много.
Опасността освен това не разминава с възрастта.
Извода е: пази се както можеш, че по-лошо ще става:))))

Отговор
в отговор на Tandoori #6

Re: Бебета и очила

Хаха...тук май ще се преброим очиларките!
Отговора ми е - с търпение и без компромиси. В смисъл - на ти тия счупените, старите, детските да си играеш. Не. Очилата не се пипат и толкова. Аз съм с тях нон стоп. Никакви проблеми не съм имала. Просто не и давам да ги пипа и т'ва е. По същия начин се научи да не пипа огъня, печките, запалките, ножовете, цветята ми....

Отговор
в отговор на Kapли #7

Re: Бебета и очила

Освен очилата внимай за бижута. Аз не носих никакви "украшения" в продължение на 1 година, защото рискувах да бъда обесена с колие или ушите ми да бъдат разкъсани от обица. Всъщност, имах един преиод, когато ходех с издрани уши. За щастие, периодът на дърпането отминава с времето, така че се въоражи с търпение.
МониТ.

Отговор
в отговор на Tandoori #8

Re: Бебета и очила

Аз пък знаеш ли от какво още се притеснявам. Като казах, че хваща стъклата... Очилата, които нося вкъщи са леко охлабени и едното стъкло излиза, ако се понатисне. Тя стиска доста силно и ме е страх да не се среже. Вярно, че е още бебе, ама знае ли човек каква сила ще извади .
Тази година на моята първа братовчедка дъщерята си сряза челото със стъкло от очила. Сложила си на мама слънчевите очила и се спънала . Ужас! От тоя момент имам нещо като фобия.

Отговор
в отговор на Tandoori #9

Re: Бебета и очила

Здрасти, и аз имам същия проблем, но с по-големия. Този проблем започна много по късно - към 2 год. Когато Васко иска да ме гушка направо ми маха очилата от лицето.Той говори все още малко, но щом ми пипне очилата аз ги махам нагушкаме се и после си ги слагам пак. Това става обикновенно когато се обличаме. Специално заради него си купих пластмасови рамки и без това ги нося само в къщи. Навън съм с лещи.
Няматрашно ще се справите
И на нас малкия е на 6 м всичко което е обсега му се озовава в устата. Няма как проблем на възрастта

Отговор
в отговор на Tandoori #10

Re: Бебета и очила

Търпение, търпение, търпение...

Аз ти пиша, а моят юнак чука с едно кубче по телевизора...

Отговор
в отговор на Tandoori #11

Re: Бебета и очила

Моят мъж има очила,но ги маха,когато си играят.Иначе става абсолютно същото.
Не знам дали при теб е приложимо,защото все пак ти си по цял ден с него,но варианта с лещите според мен е удачен.Защото,даже и с пластмасови рамки да си сложиш,пак може да ги счупи,а е и опасно да не се кокне на някой издаден ъгъл.
Интересното е,че Митко покрай баща си,започна да харесва всички хора с очила и много ги закача.
А за скубането и хващането,извиването и удрянето на носа,съм се примирила и чакам да го израсте.Гледам да се откопча,колкото може по-внимателно и обяснявам спокойно,че така не се прави,ама вече толкова време резултата е никакъв.Правя се,че плача(а няколко пъти наистина се разплаках),но той започва да реве безутешно и се отказах.С възрастта се поразредиха.Дано при вас отмине по-скоро.

Димитър-26.10.02
[линк]
Отговор
в отговор на Tandoori #12

Re: Бебета и очила

Сложи си лещи. Ако ги понасяш, де.
Иначе - вземи си очила с титанова рамка. Доста е гъвкава, не се чупи... и гледай стъклата да са пластмасови (как звучи само... ).

You're just jealous, because the voices talk to me!
Отговор
в отговор на Tandoori #13

Re: Бебета и очила

Послушай Flash_ . Трябвада се научи, че това дето стои на носа ти е нормално и не е излишно. Малко трудно свикват, но като се научи веднъж и после няма да има проблеми.
Като посегне, отклонявай му ръчичката. След известно време сам ще разбере и ще се откаже от опитите. Иначе ако ги сваляш, няма отърване с години.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!
Отговор
в отговор на Tandoori #14

Re: Бебета и очила

Аз скоро счупих едни очила - къде Ева ги дърпа, къде аз седнах в/у тях...Сега съм с нови и не давам да се пипнат, а и внимавам много къде ги оставям. При нас имаше един период, когато ме гледа и не може да ме стигне да ги вземе, но сочи и реве, реве да ги дам. Аз обяснявам спокойно, че това не е нейно, а на мама, и не може да се пипа - помогна колкото да не се пресяга и да мрънка, но ако я гушна, докато съм с очила става вече неустоимо лесно достъпно, но благодарение на бързите си рефлекси все още спасявам положението

Отговор
в отговор на Tandoori #15

Re: Бебета и очила

Счупихме 2 чифта, по-скоро аз, отколкото тя. Щото ги махах всеки път, когато съм около нея, от страх да не ги счупи, и после забравях къде съм ги оставила и сядах отгоре им. И си взех едни "анти-бебе", то всъщност по-вярната дума е "про-бебе", щото са яки, грозни, пластмасови и струват 20-тина лв. Хвърля ги, мачкоти ги, сядам отгоре, а те са си здрави. И както всяко нещо, което не й е забранено, интересът минава за отрицателно време. Сега пак ще си купя нормални, а пластмасовите ще си ги нося само в къщи и в случай, че отново прояви интерес.

Отговор
в отговор на Tandoori #16

Re: Бебета и очила

мъжът ми носи
при всяко посягане му казва с метален тон: Не очилата!

засега не е имало никакви инциденти

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.
Отговор
в отговор на Tandoori #17

Ох, ох :-)за възпитанието...

Благодаря ви момичета за съветите, аз вече се бях отчаяла, че е безнадеждно :-)
Лещи не мога да нося, но другите идеи ще са ми полезни.
А като заговорихме, я кажете колко "Не"-та максимално може да му се поставят на едно дете? Моята педиатърка твърди, че не трябва да са много, и не трябва да "го изкушаваш" детето :-) Дойде да ми проведе инструктаж по обезопасяване на къщата у дома, в следствие на което се оказа, че трябва да си пренаредя целия апартамент( а тъкмо си мислех,че най-после свърших с нареждането:-)). Та тя ми каза, че ако едно нещо се разреши, после не трябва да се забанява. Ако пък нещо забранено се разреши веднъж, автоматично отпадали и другите "Не"-та....А споделете опит...

Отговор
в отговор на Tandoori #18

Re: Ох, ох :-)за възпитанието...

права е

на мен ми строши 3 гсм-а и сега ходя с половин работещ екран, на мъжа ми не го пипа - по принцип и двамата не си ги даваме, но аз понякога му го давам, ако примерно се вкисне насред поликлиниката - и резултатът е виден

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.
Отговор