Рамките

Бягате ли...не за здраве,а от рамките?

И да ти кажа, надали ще ми повярваш...

Дъгата

Ти кажи,ако не аз други може и да разберат,какво искаш да
кажеш.Пък тогава може и аз да ти повярвам.

Рамките сами сме си изградили, затова и само ние сами можем да си ги чупим и се освобождаваме от тях.
Не е важно дали някой ни вярва или не, те нас ограничават, не другите.
Понякога толкова сме улисани да гледаме чужди рамки, че можем да им помогнем да се освободят от тях, че не виждаме нашите...
Това е пак своего рода рамка...

Дъгата

Бягам си с рамките

Мятам презрамките
и бягам със рамките.
Със тези, които сам си обкичвам
за тези които обичам.

Захвърлил старомодните
за да си вляза в
моите
български
родните.

А ти,
защо ли питаш?
Или със мене редом ще тичаш?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

тц, ич даже! Оти да бегам, кат не ме гонат?!

Не се коси за квото нямаш - радвай се на квото имаш!

Добре, да изучим собствените си рамки.
Но като продължение вероятно ще е добре и да разберем и общите,в които и ние сме.Макар че тук,като че ли почваме първо от общото.

А кое е добре,да се бяга от тях,да се счупят или има други варианти?

Българка от село.
Черно-бяла.
Опушена дъбова рамка.


Пфу,поизпотих се малко.

Ааа,ти вероятно си ги подгонила?

Не, не позна - пак ти отговарям с "тц"

В момента ме мързи и нито гоня, нито бягам, просто енджойвам това което Е... ...разпускам от забързаното ежедневие и се подготвям за предстоящата промяна...

...until we meet again...

Ще влезеш в родната рамка,а от там в по-малките рамченца.
Къде другаде ще ходиш.

Ами така си е - няма да си кривя душата! Затова и се подготвям отдалече! Братчед ми ми припомни как дрехите се вледеняват като ги простреш на простора отвън и с дни немогат да изсъхнат, но за сметка на това хубаво се ароматизират от съседните комини.

Ако се сещаш за още подобни практични, ежедневни съвети - казвай докато е време, че да се подготвя психически и да не ми дойде много зимния културнен шок!

...until we meet again...

Я,по-сериозно!
Кво си се ухилила,като майска роза.

Ама ти още ли не си разбрал, че аз мога да говоря сериозни неща, дори коагато се хиля?! Да не говорим пък за когато се плезяяя или викааааам

...until we meet again...

Особено когато си с ярко червено червило.

Версно си е! Обаче, въпросите ми за адаптацията или връщането в старите рамки, са си съвсем сериозни. Дайде малко съвети, де! Когато не ги искам - валят като пороен дъжд, а когато си поискам 0 суша, брато! Що така, бря?!

...until we meet again...

Вече получи два съвета,е за единия си отговори сама,ама си все още недоволна.
Значи,започнала си да се адаптираш.

Остава само малко да повриш в казана на клубен нашенски башмайстор и
съвсем ще втасаш.

Но преди това съвет номер 3...е ще почакаш малко де.

Ами ти защо мислиш, че вися тук - тренирам се виртуално Сега ако успеете да ме научите и как да преживея без интернет през цялото време - цена няма да имате!

Така и не разбрахх за кои 2 съвета говориш, но това може да се окаже, че е признак на адекватно адаптиране в старите рамки :)))) Айде давай бързо 3-тия съвет преди да съм тръгнала!!!

...until we meet again...

Е,не искай нещо невъзможно.
Поне докато не си готова за учителя,който може да те научи да живееш без интернет.

4 съвет "Казвам ти дъще,сещай се снахо".
Не четеш вероятно по нашенски предните постинги.

Ние сме зависими, под влияние на рамките, които обществото проектира в нас и ние в него. Докато не се освободим от това, докато смятаме, че този живот е действителен, ние се стремим да намерим цел за него, смисъл на съществуване, и не откривайки такива, изпадаме в отчаяние.
Попадаме под влияние на идеи, обяснения, понятия, върху този аспект на съществуването и си изграждаме идеали за постигане. Така проектираме нереалността от символи и думи, посредством които подхранваме илюзията.

Свободният човек е свободен от всичко, което цивилизацията му е наложила в течение на хилядолетия. В този смисъл е свободен от всички влияния от миналото, били те колективни или индивидуални. Както и от тези влияния, които настоящето упражнява, предопределяйки по този начин бъдещето.

Това е освободеният дух, а вас не ви ли стягат рамките?