marijuana psychedelic trips ?!?!?
3 отговора
282 прегледа
в отговор на synaesthasia
#3
Ето текста: (защото оригинала наистина е много зле
Psychedelic trips on marijuana : има ли такова животно?
-------------------------------------------------------
Пьрво трябва да сме наясно че марихуаната не е халюциноген какъвто примерно е ЛСД,псилобицин и т.н. Следователно способността й да предизвиква такива преживявания е доста по-слаба. Второ, възможността за такова преживяване силно зависи от средата и настроението. Примерно хубава релаксираща музика, удобна обстановка би следвало да създадат по-добри условия за психеделичен трип.
От моят опит с тази субстанция познавам само 4 такива трипа.
Първия (и може би най-силния) ми се случи в Благоевград. Изпушихме 2 цигари с 3 познати. Скоро след това канабинола подейства. От самото начало разбрах че това ще бъде мощен трип. Зрението ми се сви на 1/3 от нормалното, усещах носа си много дълъг, а очите много малки. Почувствах се като Пиф от комиксите (странна асоциация). Не разбирах нищо от това което ми говореха. Бях много уплашен - никога досега не ми се беше случвало нещо такова. Исках да се прибера и да си легна. Чувствах че това което преживявам в момента ми идва прекалено много. Реално като се замисля ме е било страх от трипа и не съм бил готов да го понеса. Като се изправих забелязах че не мога да ходя - трудно пазих равновесие - като някакво бебе което се опитва да върви а не като това което е когато си много пиян. Това от една страна ми беше забавно но от друга страна доста страшно. Не знаех къде се намирам. Улиците ми бяха съвсем различни. Целия град беше различен - някак си по-тъмен и страшен. Изпитвах страх от всичко и всички. Бях неадекватен, не разбирах бьлгарски,особено благоевградското му наречие, и това най-много ме паникьосваше. Дори ми се губеше идеята кой съм и какво правя тук. Качих се в автобуса. Имах усещането че се движеше с 1000 километра в час. Когато слязох съзнанието ми беше много ясно, все едно съм напълно трезвен, но пазенето на равновесие ми беше още по-трудно. Един приятел който беше с мене ме довлече до вкьщи. Когато си легнах пред очите ми играеха хиляди фигури, шарки, нюанси, петна. Внезапно изникваха различни сцени. После изведнъж се оказваше че всичко за което си мисля и усещам като реалност е всъщност илюзия. Разбирайки това аз навлизах в нова реалност. И така много пъти докато накрая разбрах че целия процес на навлизането в нови реалности е илюзия (просто ми е трудно да го опиша). Имах и някои кошмарни сцени но за щастие бяха кратки. Не помня кога съм заспал, не помня всъщност и голяма част от виденията си но си спомням че бяха доста ярки и РЕАЛНИ (на затворени очи).
Втория ми подобен трип беше вкъщи. Бях сам и напушен. Стоях на компютъра и чатих, слушайки някакъв гоа-транс. По едно време се озовах на друго място, далече извън апартамента, но по някакъв странен начин напомняше за терасата ми. Чувах много животински звуци, както в джунглата. Чувствах се много спокоен, уверен и релаксиран. Светлината около мен беше много по-ярка отколкото по принцип е в стаята. Единствено компютъра беше като че ли по някакъв начин несвързан с всичко това. Ядох плодове които ми се усладиха много. Чувствах как вятъра духаше в лицето ми. Чувствах се изморен и затова си легнах. Имах видения подобни на тези от първия такъв трип но по-слаби.
Третия ми трип беше в един влак. Напушен с 2 джойнта. Слушах си на уокмена един сет на Балтазар. Бях много скапан от тревата а и беше около 2 часа през нощта. Легнах на седалките. Музиката постоянно ме караше да си представям картини - плажове, големи партита. Усещах я навсякъде около мен - един ритъм проникнал във всичко живо, заменил ритъма на всички жизнени процеси - дори биенето на сърцето ми (на 160 BPM не е особено приятно...) Изникваха ми картини на скалисти плажове. На танцуващи хора. Най-накрая на потропващи по цимента ботуши в ритъма на музиката (?!?) Стоял съм в това полу-заспало състояние може би час-два. Когато се събудих видях че вътре има хора които не съм забелязал кога са влезли... Приказвахме с тях и пак легнах и веднага изпаднах в същото състояние. Беше много странно и объркано. По едно време когато се събудих имаше съвсем различни хора. Понякога се чудих сънувам ли или не. Не знаех коя реалност е истинската - това което става в купето, това което сънувам или всичко това е просто един сън и аз дефакто си спя спокойно в леглото вкъщи.
Последния ми такъв трип беше в Русе. Напушени току-що с един приятел вървяхме по една улица, когато ме изтрещя много силно. Не знаех къде вървя, града около мен не беше Русе но не беше и нищо което съм виждал. Една странна компилация от Русе,Пловдив и София може би. Вървяхме около 20 минути до едно кафене за да релаксираме малко. По пътя за секунди ми минаваха мисли и емоции които буквално щяха да ме съборят на земята със силата си. Чувствах се като играч на simcity който се разхожда из града който е построил. Контролирах всичко (и нищо). Накрая се добрахме до кафето. Беше под земята, от тези с доста стъкло и алуминий и неоново осветление. Чувствах се много странно и объркано. Неоновата светлина ми изглеждаше като слънчева светлина. Търсих напразно прозорци - такива нямаше. Кафето влезе много добре. В този момент на съседната маса бяха седнали трима костюмари. Решохме си че приказват на френски и обсъждат голяма бизнес-сделка (главния офис на Приста Ойл беше на 50 метра от заведението). Менюто на тяхната маса ми изглеждаше като лаптоп. Около час не можех да разсея тази илюзия. На моменти се унасях и пак пред очите ми минаваха фантастични картини с водопади или със свирещи джаз-музиканти през 30-те или с плажове (в зависимост от музиката - някви jazzy house и progressive trance бози от радио Фреш).
Имам познати които изпитват такива преживявания по-често от мене, както и такива които никога не са имали такива трипове от марихуана. Не знам на какво се дължи това - на чувствителност към THC-то може би.
Понастоящем не пуша много трева (2-3 пъти в месеца). Винаги когато се напуша, поне от месеци насам изпитвам само силна еуфория и желание да приказвам с хората около мене. Понякога реалността ми е леко изменена по един приятен начин но само това. И този ефект на марихуаната като че ли ми харесва не по-малко. Но като цяло губя интерес от употребата на марихуаната без да знам причината. Теорията ми е че всички възможни трипове които имам са ми познати и няма нищо ново в тях което да ги прави интересни. Това определено не значи че ще минавам на по-твърди наркотици (МРАЗЯ ГИ!). Просто усещам че канабиса свърши една много добра услуга за моето мислене и светоусещане, след което пред мен има два пътя - да се възползвам от това или да осера всичко, като започна да злоупотребявам с него. Но и не мисля и да спирам да го пуша - ако се употребява рядко за рекреативна цел и в умерени количества е много по-добър убиец на стреса отколкото алкохола, хаповете за нерви и всичко останало. Може би с изключение на пътуванията, разходките и секса ;-)
-------------------------------------------------------
Пьрво трябва да сме наясно че марихуаната не е халюциноген какъвто примерно е ЛСД,псилобицин и т.н. Следователно способността й да предизвиква такива преживявания е доста по-слаба. Второ, възможността за такова преживяване силно зависи от средата и настроението. Примерно хубава релаксираща музика, удобна обстановка би следвало да създадат по-добри условия за психеделичен трип.
От моят опит с тази субстанция познавам само 4 такива трипа.
Първия (и може би най-силния) ми се случи в Благоевград. Изпушихме 2 цигари с 3 познати. Скоро след това канабинола подейства. От самото начало разбрах че това ще бъде мощен трип. Зрението ми се сви на 1/3 от нормалното, усещах носа си много дълъг, а очите много малки. Почувствах се като Пиф от комиксите (странна асоциация). Не разбирах нищо от това което ми говореха. Бях много уплашен - никога досега не ми се беше случвало нещо такова. Исках да се прибера и да си легна. Чувствах че това което преживявам в момента ми идва прекалено много. Реално като се замисля ме е било страх от трипа и не съм бил готов да го понеса. Като се изправих забелязах че не мога да ходя - трудно пазих равновесие - като някакво бебе което се опитва да върви а не като това което е когато си много пиян. Това от една страна ми беше забавно но от друга страна доста страшно. Не знаех къде се намирам. Улиците ми бяха съвсем различни. Целия град беше различен - някак си по-тъмен и страшен. Изпитвах страх от всичко и всички. Бях неадекватен, не разбирах бьлгарски,особено благоевградското му наречие, и това най-много ме паникьосваше. Дори ми се губеше идеята кой съм и какво правя тук. Качих се в автобуса. Имах усещането че се движеше с 1000 километра в час. Когато слязох съзнанието ми беше много ясно, все едно съм напълно трезвен, но пазенето на равновесие ми беше още по-трудно. Един приятел който беше с мене ме довлече до вкьщи. Когато си легнах пред очите ми играеха хиляди фигури, шарки, нюанси, петна. Внезапно изникваха различни сцени. После изведнъж се оказваше че всичко за което си мисля и усещам като реалност е всъщност илюзия. Разбирайки това аз навлизах в нова реалност. И така много пъти докато накрая разбрах че целия процес на навлизането в нови реалности е илюзия (просто ми е трудно да го опиша). Имах и някои кошмарни сцени но за щастие бяха кратки. Не помня кога съм заспал, не помня всъщност и голяма част от виденията си но си спомням че бяха доста ярки и РЕАЛНИ (на затворени очи).
Втория ми подобен трип беше вкъщи. Бях сам и напушен. Стоях на компютъра и чатих, слушайки някакъв гоа-транс. По едно време се озовах на друго място, далече извън апартамента, но по някакъв странен начин напомняше за терасата ми. Чувах много животински звуци, както в джунглата. Чувствах се много спокоен, уверен и релаксиран. Светлината около мен беше много по-ярка отколкото по принцип е в стаята. Единствено компютъра беше като че ли по някакъв начин несвързан с всичко това. Ядох плодове които ми се усладиха много. Чувствах как вятъра духаше в лицето ми. Чувствах се изморен и затова си легнах. Имах видения подобни на тези от първия такъв трип но по-слаби.
Третия ми трип беше в един влак. Напушен с 2 джойнта. Слушах си на уокмена един сет на Балтазар. Бях много скапан от тревата а и беше около 2 часа през нощта. Легнах на седалките. Музиката постоянно ме караше да си представям картини - плажове, големи партита. Усещах я навсякъде около мен - един ритъм проникнал във всичко живо, заменил ритъма на всички жизнени процеси - дори биенето на сърцето ми (на 160 BPM не е особено приятно...) Изникваха ми картини на скалисти плажове. На танцуващи хора. Най-накрая на потропващи по цимента ботуши в ритъма на музиката (?!?) Стоял съм в това полу-заспало състояние може би час-два. Когато се събудих видях че вътре има хора които не съм забелязал кога са влезли... Приказвахме с тях и пак легнах и веднага изпаднах в същото състояние. Беше много странно и объркано. По едно време когато се събудих имаше съвсем различни хора. Понякога се чудих сънувам ли или не. Не знаех коя реалност е истинската - това което става в купето, това което сънувам или всичко това е просто един сън и аз дефакто си спя спокойно в леглото вкъщи.
Последния ми такъв трип беше в Русе. Напушени току-що с един приятел вървяхме по една улица, когато ме изтрещя много силно. Не знаех къде вървя, града около мен не беше Русе но не беше и нищо което съм виждал. Една странна компилация от Русе,Пловдив и София може би. Вървяхме около 20 минути до едно кафене за да релаксираме малко. По пътя за секунди ми минаваха мисли и емоции които буквално щяха да ме съборят на земята със силата си. Чувствах се като играч на simcity който се разхожда из града който е построил. Контролирах всичко (и нищо). Накрая се добрахме до кафето. Беше под земята, от тези с доста стъкло и алуминий и неоново осветление. Чувствах се много странно и объркано. Неоновата светлина ми изглеждаше като слънчева светлина. Търсих напразно прозорци - такива нямаше. Кафето влезе много добре. В този момент на съседната маса бяха седнали трима костюмари. Решохме си че приказват на френски и обсъждат голяма бизнес-сделка (главния офис на Приста Ойл беше на 50 метра от заведението). Менюто на тяхната маса ми изглеждаше като лаптоп. Около час не можех да разсея тази илюзия. На моменти се унасях и пак пред очите ми минаваха фантастични картини с водопади или със свирещи джаз-музиканти през 30-те или с плажове (в зависимост от музиката - някви jazzy house и progressive trance бози от радио Фреш).
Имам познати които изпитват такива преживявания по-често от мене, както и такива които никога не са имали такива трипове от марихуана. Не знам на какво се дължи това - на чувствителност към THC-то може би.
Понастоящем не пуша много трева (2-3 пъти в месеца). Винаги когато се напуша, поне от месеци насам изпитвам само силна еуфория и желание да приказвам с хората около мене. Понякога реалността ми е леко изменена по един приятен начин но само това. И този ефект на марихуаната като че ли ми харесва не по-малко. Но като цяло губя интерес от употребата на марихуаната без да знам причината. Теорията ми е че всички възможни трипове които имам са ми познати и няма нищо ново в тях което да ги прави интересни. Това определено не значи че ще минавам на по-твърди наркотици (МРАЗЯ ГИ!). Просто усещам че канабиса свърши една много добра услуга за моето мислене и светоусещане, след което пред мен има два пътя - да се възползвам от това или да осера всичко, като започна да злоупотребявам с него. Но и не мисля и да спирам да го пуша - ако се употребява рядко за рекреативна цел и в умерени количества е много по-добър убиец на стреса отколкото алкохола, хаповете за нерви и всичко останало. Може би с изключение на пътуванията, разходките и секса ;-)