откриване

И търсейки те
аз откривам себе си -
в онази неизбродна
бездна,
където всичко вече е
предречено,
когато никаква надежда
не може да спаси
обреченият...
Там -
в дълбокото,
далечното
и чуждо,
сред силуетните отблясъци
на мрака
прочитам своята
история
все още ненаписана
и непозната,
все още неживяна,
неразказана,
с откъснати листа
и изгорени страници,
отдето огледално
ме поглеждат
едно лице
и много безнадеждност,
изгубени мечти,
илюзии
и хора -
забравени,
безследни,
незапомнени -
в заключени врати
и тъмни лабиринти,
очакващи плахите стъпки
на ужаса,
който във мене живее...
Най-после се срещам
със себе си!
Без грим и без маска,
без поза
изправя се бледият образ
на нещо студено
и смътно познато,
бездушно,
без същност...
И там, в тишината
безмълвно поглежда
към мен
и се стапя...

Mnogo hubavo pishesh, da. Otdavna mislja da ti go kaja.

Naistina e mnogo hubavo !!! Tvoe li e ?

Истинско ,живо е.

Живей Обичащ!