Людмил Станев
3 отговора
141 прегледа
Людмил Станев
НЯКОИ ХИПОТЕЗИ ЗА ОПЕРАТА
Операта е възникнала съвсем случайно, когато в Италия забранили да се ругае на обществени места. Ето така се появило оперното пеене. Хората се събирали на групи и пеейки, обсъждали проблемите си. Онези, които особено красиво излагали притесненията си, получили водеща роля. По-късно те били упълномощени от хората с по-слаб глас да изпеят и техните проблеми. Пеело се всичко. От "много ми се потят краката" до "как да й кажа, че я обичам". Постепенно темите за любовта излезли на преден план и станали арии, а тези с потенето на краката минали на речитатив. По-важните теми се повтаряли от голям хор. Последният имал социална функция, тъй като осигурявал работа на много народ.
Кой знае защо, операта станала любимо място и на болните от грип. Те я посещавали главно, за да могат да се накашлят до насита. Тази хубава традиция е запазена и до днес. Пак в операта могат да се видят и кожите на много застрашени от изчезване животински видове. Не зная дали норките са музикални, но тяхното прераждане в палта говори за неделимата им връзка с операта. Самото сценично действие е без особено значение. Сценографията е нещо средно между антикварен магазин и пристанищен склад. По правило у лошия герой всичко трябва да е дебело. И гласът, и веждите. А добрият най-често е тенор. Певиците са едри и накрая винаги умират драматично. Някои повече, други по-малко. Обикновено певците пеят през живота си четири-пет опери. Легендата разказва, че някъде имало и тенор, който знаел цели шест опери. Но подобно на снежния човек, неговото съществуване е забулено с мистерии и загадки.
Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота
Операта е възникнала съвсем случайно, когато в Италия забранили да се ругае на обществени места. Ето така се появило оперното пеене. Хората се събирали на групи и пеейки, обсъждали проблемите си. Онези, които особено красиво излагали притесненията си, получили водеща роля. По-късно те били упълномощени от хората с по-слаб глас да изпеят и техните проблеми. Пеело се всичко. От "много ми се потят краката" до "как да й кажа, че я обичам". Постепенно темите за любовта излезли на преден план и станали арии, а тези с потенето на краката минали на речитатив. По-важните теми се повтаряли от голям хор. Последният имал социална функция, тъй като осигурявал работа на много народ.
Кой знае защо, операта станала любимо място и на болните от грип. Те я посещавали главно, за да могат да се накашлят до насита. Тази хубава традиция е запазена и до днес. Пак в операта могат да се видят и кожите на много застрашени от изчезване животински видове. Не зная дали норките са музикални, но тяхното прераждане в палта говори за неделимата им връзка с операта. Самото сценично действие е без особено значение. Сценографията е нещо средно между антикварен магазин и пристанищен склад. По правило у лошия герой всичко трябва да е дебело. И гласът, и веждите. А добрият най-често е тенор. Певиците са едри и накрая винаги умират драматично. Някои повече, други по-малко. Обикновено певците пеят през живота си четири-пет опери. Легендата разказва, че някъде имало и тенор, който знаел цели шест опери. Но подобно на снежния човек, неговото съществуване е забулено с мистерии и загадки.
Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота
в отговор на SoupDragon
#3
Наведи се!
Рубриката Стари, но златни!!!
Млад музикант започва работа в симфониен оркестър. Още на първата репетиция, обаче, следейки партитурата, която му дават той забелязва, че в един даден момент е записано: "Наведи се". Това се повтаря периодично. Първите няколко пъти той се навежда, но поредния път когато стига до подобен текст в партитурата си, той решава, че няма да се наведе. "Мамка им колко са гадни!" мисли си той "Сега като съм новак и дай им да се гаврят с мен!". В момента, в който мислено изрича "мен" цугтромбона го удря по врата!
Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота
Млад музикант започва работа в симфониен оркестър. Още на първата репетиция, обаче, следейки партитурата, която му дават той забелязва, че в един даден момент е записано: "Наведи се". Това се повтаря периодично. Първите няколко пъти той се навежда, но поредния път когато стига до подобен текст в партитурата си, той решава, че няма да се наведе. "Мамка им колко са гадни!" мисли си той "Сега като съм новак и дай им да се гаврят с мен!". В момента, в който мислено изрича "мен" цугтромбона го удря по врата!
Нищо повече от смъртта...
Нищо повече от живота
в отговор на SoupDragon
#4
Re: Наведи се!
Стари, ама престари! И по-изтъркани и от моя пра-пра-стар цуг!