Очи...

Във погледа ми сив мъглата лепне
и по челото едри капки стича
в очите ми, очакващи нелепо
в мъгла да видят сянка на момиче.

Потръпвам цял от ледената влага
проникваща във мисълта ми нежна.
Поема ли си въздух, ми убягват
чертите й, размити в мрака скрежен.

Не дишам аз сега, за да не преча
на въздуха свободно да прозира.
И да не би, поел си дъх, обречен,
тя да потъне като сън в ефира.

Без въздух мога. Бавно ме завива
мъглата със прегръдката си в мрака.
Очи, стоплете я, щом дойде, милата!
Останали отворени, те чакат...

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Много болка има, тъжна, овладяна...

ПП:Чувствителност, която жените не ни признават!

Относно чувствителността имам признания от жени.
Вярно, изразени с доза почуда, но - признания.
Благодаря им за споделената чувствителност.
Но не е за всеки, иска се много сила - тежко е да си чувствителен, знаеш...

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Раните ,причинени от любов,не винаги убиват.Но те никога не зарастват.

Така е.

ПП:Но, пък имаш нещо, което много хора нямат...Дерзай!

Мъгла, студ, студени капки, сянка, размътен поглед ...
О, нежна мисъл, ако все още някъде те има ...

О, не всичко е розов сапун :)

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Каква несправедливост и несрета
в наши времена поета следват в път:
те, стиховете му, пак ще се четат,
но честичко единствено в клозета.

Прекрасно е,поздравления

Имате хубава усмивка
Използвайте нея.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Честно казано, и аз си го харесвам :)
Благодаря ви!

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]