Здравей, мое

Здравей, мое щастливо усещане.
Добре ли си, завърна ли се вече?
Не мога да повярвам, че се срещаме
със теб отново – що вода изтече...
Напусна ме отдавна – бях аз млад,
когато ти затръшна ми вратата.
Със теб отиде си от този свят
това, което давах без остатък.
Научих се аз после да пестя
от пориви и от дела излишни.
Така ме срещаш днес – от суета
не сторил гроб на блянове предишни.
Как хубаво е с теб...Не зная как
да си призная, че дори на тъмно
аз не посмях да кажа пред света
че искам само ти да се завърнеш.
Аз пазя всеки спомен до мига
във който се разминахме със тебе.
И моята единствена мечта
е да съм пак от теб обсебен...

... Тъй случва се в живота някой път –
на щастието всички сме подвластни.
Щом се разкъса нежната му плът
е трудно да открием ново щастие.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Човекът не е звяр и не е ангел,той трябва да обича не по животински и не платонически,а по ЧОВЕШКИ!{}