На кръстопът

Привет отново,
тъй като всички тук са извървяли вече пътя на раздялата, реших да споделя с вас и моя случай, пък някой може да помогне. Та преди 4 години се ожених за голямата си любов. Имахме страхотна връзка с много романтика- пътешествия и изненади... Навсякъде където отивахме привличахме погледите защото бяхме страхотна двойка.НО тогава родителите ми бяха много против жена ми защото мислеха че е с мен заради парите. Други проблеми с нея нямахме, освен това че постоянно се карахме за нещата, които майка ми говорила за нея. Накрая тя не издържа и поиска да се разделим. Аз понесох много зле раздялата и една вечер без да искам направих много тежка катастрофа. На другия ден тя дойде и каза че иска да е с мен, независимо от всичко. Баща ми като видя колата получи втори инфаркт и почина. Майка ми се закле повече да не се меси в личния ми живот. И така ние се оженихме и след година ни се роди момиченце ... И въпреки клетвите че няма да оставим ежедневието да убие любовта точно това се случи... Работата ми е много натоварена а освен това имам и частен бизнес. Като се прибера в къщи искам само 1 час спокойствие за да отдъхна. Тя се цупеше че не говоря с нея и че не и помагам. Осъзнавам това и и улесних живота максимално- купих и всичко което пожелаеше - миялни, перални и др. глупости. Даже взех една пенсионирана учителка да гледа детето за да има тя повече време за нея. Но пък сега аз започнах да се чувствам само като източник на пари. Всеки път когато подхващах темата и се скарвахме. Няколко пъти и казвах че не ми се прибира в къщи вече. Проблема е че когато на нея и е гадно, тя си мълчи и на другия ден и минава. Но не трябва да я закачам. А аз съм точно обратното - не мога да оставям нещата просто така зад гърба си. И в опитите да разреша проблема и да говорим още повече задълбочавахме пропастта. Или пък когато на мен ми е гадно, тя ме оставя да се тормозя по цяла нощ, виждайки че не спя, а аз от това се вбесявам. След няколко инфарктни кризи, ни ставаше мъчно и за малко все едно ставахме отново гаджета, но... това траеше само 1-2 седмици. Пробвах какво ли не. Всяка събота и неделя пътувахме някъде на почивка само и само да разнообразим ежедневието си... Докато не се влюбих в друга. В нея намерих това което ми липсва при жена ми. И тя има дете и живее с друг, но не са женени. Решихме да се съберем. Да, но ... жена ми страда, и то много. Не иска развод.Тя не знае за връзката ми. Като я гледам така съкрушена, сърцето ми се къса. Плача като малко дете като си спомня за всички приключения които сме преживяли и всички обещания които сме си дали. За да умекотя нещата и казах че и оставям всичко - къща, кола и всичко което пожелае. Но тя иска мен. Проблема е че като я гледам така и се разколебавам. А съм обещал че ще се разведа и ще се съберем ... Изобщо, ужас от който не виждам дори и приемлив за всички изход. Какво да направя ? Дайте съвети, защото вече не издържам самотормоза който си налагам.

Дай си малко време. Ти сам си определи срок. Но се дистанцирай и от връзката си, и от разговорите със съпругата си. За да можеш да уточниш приоритетите си, най-вече. Сигурна съм, че ще успееш да се аргументираш, но само при положение, че изразиш собственото си твърдо желание от ясна позиция, а не подкупвайки нечий "чужди" неустройващи те решения - това не е честно. А и този "номер" си го тествал вече по-рано, с пералните и миялните, явно не върви. Помисли за това.

лелеееее, да те свържа с бившия ми мъж, да ти каже какво става след една година, а?
това на майтап, ама си го загазил яко. на мен ми се струва че просто сте загубили връзката с жена ти и затова сега другата ти се струва по-добрия вариант. влюбил си се, е случва се. ама значи ли това че си сигурен че приключваш с жена си. все пак ако е така трябва да се сигурен че наистина я оставяш свободна а не да очакваш да седи у дома и да те чака. няма такъв филм просто.
не знам, на мен ми е болна тая тема щото бях в положението на жена ти и още не съм сигурна че мога да дам полезен съвет, но много добре си помисли. и наистина по-добре се отдалечи и от двете. прецени нещата но САМ а не на почивка с новата изгора. щото не е честно така. то не че има нещо честно в тоя живот ама нали пусто така са ни учили.

бих те посъветвала да прочетеш малко литература по въпроса,по простата причина ,че аз от този клуб научех за нея, изнамерих я и сега я препрочитам за енти път."Мъжете са от Марс, жените от Венера""Марс и Венера заедно".
Лично аз смятам, че си се влюбил само в това, които ти липсва, не в жена.Събери информация и я осмисли, дай си време....и решавай накрая.

i a zmislia che e nai-dobre da prochetesh malko literatura no ne sam a s jena ti i da obsadite zaedno vsichko.
mnogo shte vi pomogne.
ako vi e trudno da govorite v nachaloto i se karate postavete uslovie - az te izlushvam, ti me izslushvash i togava komentirame ili sashto mnogo dobar variant - vseki da ima exemliar ot knigata i da potdechertava tova koeto s eotnasia za nego, posle si razmenete knigite i obsadete

аман от тая книга Ще взема накрая и аз да я прочета

Хора, не разбрахте ли, че с четене без желание за разбиране, доникъде не се стига? Пък ако такова желание има, може и без книжки?

"Марс и Венера - новото начало""Марс и Венера се обичат""Марс и Венера заедно""Мъжете са от Марс-жените от Венера"
Това са книгите,които ми помогнаха да проумея ситуации, които преди това не разбирах.от тях научаваш доста за взаимоотношенията, включително и за собсвеното си поведение.Аз съм напълно съгласна с ASSASSIN, че трябва да се чете литература.Тя не решава проблема ти, но поне ти дава информация.
Роси, ако искаш прочети тези книги, ако не ти помогнат със сигурност няма да ти навредят.....
Но си струва!

дава ли отговор какво се прави, когато си наясно какви са проблемите? И после - какво прави единият, ако е наясно, а другият - не е или не ще да бъде?

стига сме раздавали акъл безплатно, скивай кво правят хората :))))

Начи... примерно... "Марс и Венера заедно - как да избегнем слънчевото затъмнение в семейството" или пък... "Марс и Венера - всеки в своята собствена орбита от мечти и проблеми"


днеска съм в настроение за генериране на глупости :)

Таман другата Коледа няма да се чудя как да си обезпеча подаръците, без да се налага да правя други жертви

Що глупости? Найш к'во весело ще стане. Даже няма да я разпечатваме - ще я бутнем някъде из Интернет и ще я вържем с e-pay

Това е страхотна идея и за on-line-бизнес - консултации с психолог. Те повечето хора и без това по-добре се справят с писменото изразяване на чувствата

Чудно ми е дали някой вече е бил в моето положение, какво решение е взел и дали е съжалявал после. Другото, което ме интересува е как го понасят децата. Дали после моето отношение към дъщеря ми ще се промени... Това не искам да става никога, но много хора ми говорят че в последствие ще се променя и тя ще остане на заден план.

Ти че ще се промениш и променяш това си е факт, изобщо не мисли, че ще си същия като днес някога занапред в живота. Даже и в подобна ситуация да изпаднеш - опита от сегашната най-вероятно няма да ти служи - нали знаеш - не можеш да стъпиш в една река два пъти...

А въпроса за децата и отношението към тях след раздялата и мен ме интересува и търся отговор - е ще видим какво ще стане. Въпроса е промяната (ако я има) да е добра за тях, а пък какво говорят хората си е тяхна работа... Ти, аз, всеки сам за себе си решава как и какво, и защо и т.н.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Какво те кара да мислиш, че ситуацията със съпругата ти няма да се повтори и с новата любов? От това, което си написал, не мога да преценя кой кого провокира. Видно е, че сте стигнали до омаьосан кръг. Ама явно наличието на "изпепеляваща" любов не е достатъчна за стабилна и удовлетворителна връзка.

Та, кое те кара да си мислиш, че няма да стигнеш до същото ежедневие, ако се разведеш?

не съвсем на заден план, но се затруднява контакта.

Едно е да се виждате всяка вечер, друго е само през почивните дни. Емоциите от седмицата са отминали, детето даже ги е забравило и му е тъпо да ги разправя отново, даже и на любимия си татко. Просто... друго си е да си в подходящото време на подходящото място.

Истината е, че се отдалечавате един от друг и колкото и да ми се иска да ти дам съвет как да те отмине това, не мога - защото цяла година точно с това се боря и все нещо не успявам съвсем.

От чисто емоционален план - в началото си намираш други занимания и компания, за да не мислиш за детето. Нещо като защитна реакция се получава... иначе си боли.
Постепенно живота ти се пренарежда и детето намира място в него в дните ви за свиждане, в отпуските или когато наистина има нужда от подкрепата на двамата си родители (дано няма такива случаи де).

В баланса му е майката, ама как се постига това...

razbira se che shte se promeni. ti znaesh li drugite kak shte reagirat - maikata na deteto moje da stane tolkova biasna che da ne ti go dava, priatelkata ti/sparuga moje da ne iska da otdelia vreme v sabotite i nedelite za tvoeto dete i taka da te revnuva che da pravi vsichko vazmojno tezi kontakti da izcheznat.

struva li si da zagarbish vsichko koeto si postignal s jena si. i vneia si bil vluben, nali, da naranish neia i da oshtetish deteto si, da zaradvash zlobnite ezitzi deto shte kajat: nie biahme pravi na vremeto....

не ми се връзвай много на мнението... просто така мисля, ама...

та - поживей още малко по този начин - женен, с любовница.
Каквото и решение да вземеш, ще нараниш едната от двете жени, ама я си представи, че се разведеш и след година (или 4) се окажеш в същото положение?
Винаги ще има жена, която да притежава качества, които съпругата ти няма, а на теб ти се иска да има... ти самият още не знаеш какво искаш, доколкото разбирам.

Ако приятелката ти е жена на място и те обича, ще приеме положението да изчака поне още половин година. За къде има да бърза, нали живота е пред вас?
Ако много бърза и на всяка цена те иска разведен... та и започне да нервничи за това... явно нещо не е наред във вашата връзка и ще се задълбочи с годините.

Ами не съм сигурен, но поне се чувствам по-спокоен. Преди това на няколко пъти мислейки върху проблемите си, правя необмислени неща, като шофиране с 210 км/ч или посягане към оръжие по незначителни поводи ... А пък и с тази в която сега съм влюбен се допълваме идеално. Имаме еднакъв поглед върху живота. Пък и секса е еднакво важен и за двама ни. С жена ми имахме доста различия по въпроса. Тя винаги чакаше аз да поема инициативата. За мен това е равносилно на равнодушие - дали ще правим секс или не. Отговаряше ми, че все съм я изпреварвал и не е имала възможност за инициатива. Е, оставях я но 2-3 дни... никаква реакция.

На мен пък ми е чудно как точно ще ти помогне този сондаж на мнения и чужд опит, да мръднеш от кръстопътя. Човек притежава интуитивния уклон към възприемане на мнение, оправдаващо собствените му желания в конкретния момент. Иска ти се да предугадиш последствията, ако можеш - и да ги предотвратиш? Това е като да се ваксинираш в разгара на болестта. Следователно, се ориентираш към общност, която е снизходително настроена или безпристрастно критична - и в двата случая не си решаваш проблема. Има много обстоятелства около теб, които ние тук не знаем, и които, колкото и аналогични биха могли да са, все пак са индивидуални. Затова и, ако забелязваш, повечето отговори в темата ти са любезно отклоняващи директния и насочващи те към прочит на литература по въпроса.

На каква възраст е дъщеричката ти? Какво е общуването помежду ви досега и в момента? Отрупваш я с подаръци или й отделяш от времето си, когато почувстваш, че тя има нужда? Кое е онова, без което не можеш? А онова, без което можеш?

Обещавайте се, но не обещавайте.

А преди с жена ти не се ли допълвахте взаимно? Винаги ли е било така със секса?

Не знам какво точно да ти кажа.. И аз често си задавам въпроса дали човек може да превърне голямата си любов във сполучлива връзка. Засега отговорът е:"по-скоро - не".

Това, което в твоя случай, е обезпокоително: преди не си имал никакви съмнения защо жена ти е с теб. А след това си започнал да се чувстваш като човекът, който обезпечава съвместния живот. Защо така? Явно не жена ти се е променила, има нещо друго, което сам си знаеш..

И да ти кажа честно - много е притеснително за една жена мъжът до нея да е вечно зает до такава степен, че да няма време да разговаря с нея. Защото колкото и да упреква него, всъщност тормози себе си, че е неспособна да изиска и най-малкото внимание. Та, чудя се щом нещата са такива, как си намирал време за детето ви.. Имам и други чуденки, де.

Любопитно ми е, дали жена ти работи?