Какво да правя?

Чета ви от скоро и искам да потърся съвет, защото в реалността нещо не намирам изход..

Накратко: аз, лудо влюбена, намерила мъжа на живота си, щастливо омъжена, имаме дъщеря на 3 години, той, за да му дам крила, не го занимавам с никаква къщна работа, излиза сутрин в 8, прибира се в 11-12 нощем ... не се занимава с детето, защото новата му работа не му позволява ..., ако е закратко в къщи само крещи по него, аз се карам на мъничето да не пречи на татко, че е много натоварен ... и преди няколко дни - трябва да се разведем, аз не мога повече да съм под чехъл, изолира ме от света, ти си много нервна ..., а апартаментът в който живеем е на майка му, ако се прибера при горката си майчица, няма да го понесе ....

преди няколко дни - трябва да се разведем, аз не мога повече да съм под чехъл, изолира ме от света, ти си много нервна

По-скоро си е хванал любовница или ти вече не го възбужаш.

.. да, тогава, понеже има нова работа и много ангажименти


п.п. все пак, обърни внимание на ника ми ...

напиши 2-3 думи за теб, бе дете...
Освен че си лудо влюбена, то това е ясно :)

иначе... можеш да му предложиш да живеете един месец разделени, че да си почине от боя с чехли и нервната си жена
При условие, че поеме издръжката по детето - пълната - за този месец.
Отиди на гости при майка си и го остави сам... ще се наживее и ще му мине.

Изобщо... случва се при натоварена работа, притеснения "как ще изхранвам жена и дете" и т.н.

за съжаление и аз съм съгласна с мнението че има друга. това от личен опит ти го казвам. все пак опитай да изясниш нещата с него. кое го кара ад се чувства под чехъл, как вижда той нещата. кофти е, но понякога май хората си траят до последния момент и накрая просто заявяват край, не мога повече. дори и да се разведете, не че ти го пожелавам, важно е всичко да е ясно защо, как, какво, кой и т.н.
аз имам и въпрос - кое точно няма да понесе твоята майка ако се върнеш при нея? факта че си разведена, финансово издръжката ви или какво? също така ако се разведете какво става с детето, той как ще се грижи за него, и т.н пък и май има и такъв вариант съдът да ти присъди на теб жилището ако детето остава при теб, но за това ще се произнесат знаещите закона.
уф, много въпроси възникват при твоята ситуация, много болни неща ще излязат наяве и ще трябва да се разчовъркат. пожелавам ти успех и дано се оправите. все пак не забравяй че понякога се получава така че развода е почти най-хубавото нещо което се случва в живота на една жена

успех

Абе нещо много се бях разкиснала сутринта, та тук си го изсипах ...

аз - работя, отглеждам дете, въртя къща и си мълча в името на по-доброто ни бъдеще ... и в един светъл миг ... осъзнах, че не съм видяла кога, как, какво и колко ... увлечена да угаждам капризи, понеже го обичам ... егати глупачката...

Ех, Мами .. как да изясня като едно от нещата, които той много мрази е това, че настоявам да разбера как, какво и колко ...


но, май ще ми се появи светлинка в тунела, сетих се за една реклама на едно фото "Снимаме всякакви щастливи събития, сватби, кръщенета, разводи ..."

абе то лошо няма да го остави, ама това е нож с две остриета. ако има друга жена, 90% просто ще му стане още по-лесно да е с нея и няма и да се замисли че му липсват съпругата и детето. виж ако става дума само за преумора и притеснения както казваш ти, може и да се осъзнае какво ще загуби и да се поправи. но има голям риск който не трябва да се пренебрегва. пък и хората казват, че ако искаш да си запазиш семейството в никакъв случай не трябва да се живее отделно.

и аз това бих препоръчала. Раздяла за известно време, но задължително да поеме издръжката на детето си.
Момичето не е нужно да се съгласява още сега за развод, просто да каже, че има нужда от повече време, за да размисли.

Обаче ако има друга, това би разтворило портите за нея. От друга страна, може ли да се живее с човек, когото непрекъснато подозираш в изневяра и заради когото губиш собственото си аз, за да не изгубиш човека до теб? Кое е по-ценно?

От опит ще кажа, че всяка подобна болка намалява собствената любов. До момента, в който започваш да искаш един човек само защото си свикнал да го искаш. Е, не всеки усеща този момент, та в известен смисъл има любов и няма навик. Ама усети ли се..

ммм, това вече е кофти, има и такива мъже за съжаление. но все пак не се отказвай. ако така и така ще си съсипете семейството поне имаш право да знаеш защо и за какво. пък ако толкова не му е изнасяло и ако ти все правиш компромиси и си траеш не си струва мен ако питаш. просто аз так аго чувствам сега когато сравнявам двете положения. радостта от живота ако я няма - все едно не си жив.

Точно за това не си събрах багажа на момента....

че на него ще му хареса, а че на нея ще й харесва да се съобразява с много по-малко капризи, няма да търпи намусени физиономии и пр.

Щото ако има любовница и му хареса с нея - какво от това? Да, тя може да е някоя отракана мадама, която да знае какво да прави с него и как да не му позволи да й се качи на главата. Ама те обикновено са малко и вече са си намерили на чия глава да се качат. Та, сигурно и след тяхната "голяма любов", ще остане досадата, скуката и прозаичността. И тогава той може да се сети, че има някъде любяща съпруга и дете...

Проблемът е, че на любящата съпруга и дете може да им е по-добре без него. Ама няма как да го знаят отсега.
След последната ми раздяла си мислех, че съм остаряла, че няма да си намеря никога мъж, с когото да се обичаме, че никой няма да ме обича и пр. глупости. И само като си спомня какъв купон настана и как намерих мъж, който знаеше как да покаже чувствата си, да не ме врътка насам-натам и да не ме измъчва с "искам те, не ща те.. не знам какво искам", за да му е по-весело..

Да знаеш само, как се надявам това да ми се случи скоро ...

не искам да търся друг татко за детето си, но ... те и така си ни харесват по улиците ... двете


абе усещам, че поумнявам ... с ваша помощ, БЛАГОДАРЯ!!

Отдели се за малко на първо време, защото ако останеш, трябва да имаш друга тактика за поведение. А както разбирам, нямаш такава. Та, по-добре 2-3 седмици да не сте близо един до друг, защото можете да си вдигнете непростими скандали. И да катализират процеса.

Не си мома, която да търси мъжът на живота си и да се мятка насам-натам като риба на сухо, че няма за какво да живее, като остане временно без мъж. Имаш дете. Преценяваш на какво си готова, за да си с него и на какво не си. Мисли и за детето си, не очаквай мъжът ти да го прави, щом няма достатъчно близост между двамата.
Малко отпусни, не се впрягай, че така се самонавиваш. И ако решиш да го правиш скоро, не забравяй да му дадеш да разбере, че на празниците ще сте тримата!

Права си, че се самонавивам ....
а си мислех на празниците да го зарежа ....

Пак помисли - да го зарежеш на празниците не е добре. Ако ще правиш нещо, прави го сега. Виж как се справяш, виж и той как се справя. Щом ти е тежко, няма какво да чакаш да минат празниците, аз да тръгнеш някъде, направи го преди тях. Но с уговорката, че това е просто време, в което да си помислите - и двамата. Не е раздяла, просто всеки да намери вътрешния баланс. И след като го намери, да си поприказвате кой какво е намерил.

Да не говорим за болката. Ти как ще се почувстваш, ако те зарежат на празниците? Ако имаш проблем с един човек и той те зареже точно тогава? Дори и да си имала някаква надежда, ще можеш ли да простиш подобно нещо?

Не се знае какво ще ви донесе бъдещето. Гледай да се наслаждаваш на момента. Коледа е общопризнат празник и ако има ден в година, когато човек наистина е настроен да не работи, то това е Коледа /е, може и Нова година/. Ако искаш да си с мъжа си, не му отнемай Коледата. Не я отнемай и на детето си - разделени или не, то трябва да не гледа разплаканата си майка, трябва да е близо до родителите си и да получи подарък. И не на последно място - не я отнемай от себе си. Тя може да е поводът да погледнете по-великодушно един на друг и нещата да се оправят. Е, няма да е от само себе си, но след една почивка един от друг това би следвало да е естественият край.

Ако тази почивка вместо да ви събере на празниците, ви озлоби и настрои един срещу друг, то.. айде, нищо няма да кажа. Ти си знаеш.

Май пропуснах да кажа, че никаква надежда няма и никакъв шанс няма да се даде, в името на каквото и да било ... той се опива от перспективата, как ще бъде по-добър, като "неделен татко" ....

Съвет да си спасиш брака или съвет как да се вземеш в ръце и да продължиш без него? Щото аз си мислех, че е първото, а ти сега едва ли не ми казваш, че е второто.

Не мисля, че сама мога да го спасявам ... ако ще всички чудеса на Земята да направя, ето в това е проблемът ми .. май.