Писна ми!

Уж имам някакъв опит, но що ми е толкова трудно да се оправям с шефове които нищо не разбират от дадена материя а непрекъснато ми дават акъл. За пореден път се убеждавам, че погрешната организация при решаването на даден проблем води до неточни технически решения. Нали е капитализъм. Трябва да се работи бързо, точно, професионално, за фирмата и за себе си.

Чувството за непогрешимост и бюрократщината обаче съсипват всичко. Колко още време трябва да мине за да се промени манталитета на мислене на някои хора? Макар, че според мен манталитет не се променя, трябва да дойдат други.

Да ме извиняват пенсионерите, но не може да живееш с мисълта, че ти остават 1,2, 3 години до пенсия и поради това само да поучаваш, да избягваш да взимаш скоростни и отговорни решения, да си приписваш чужди заслуги, и да не приемаш собствените си провали.

И това щото им остава още малко до пенсия, що да се напрягат.

Какво правим в случая?

Бъдете добри!!!

Ооооо, я ми ела тука. Можеш да ми се накрещиш хубаво, а аз стоически ще те изслушам. Имам и достатъчно подплънки за да ме ползваш като боксова круша без да ме нараниш сериозно.
Ако ще плачеш от безсилие - платовете върху нежната ми гръд ще попият ценната течност.
А после ще се напием.

Сериозния ми отговор е: плюй и отмини. Таквиз хора не могат да се променят. Нъл' имам двама пенсионери на главата - за тях все още държавата е "връхтъ".

- което става чрез известна доза емпатия. Не се съмнявам, че опитваш, но винаги има място за повече усилие.
Капитализмът е и управление на недостатъчни ресурси. Рядко някой друг, освен шефът, има пълната картина, а и не всичко подлежи на подробно обяснение. Всъщност независимо дали шефът ти е началник или контрагент от друга фирма, за тебе важното е да му предлагаш варианти на решения (а не да го заразяваш с проблеми - те са заразни! - и да очакваш той да ги реши).

Шефът е консуматор на решения, не на проблеми; за това плаща. Впрочем, както знаеш, това е писъкът на модата в маркетинга (продават се решения, не стоки или услуги).

На твое място, не бих пищял от това, че някой нищо не разбира, а бих се опитал да го възвелича, като поредица от идеи и решения се превърнат в негови.

Agent of Change

честно, да знаеш...
толова пъти ми вземаш буквите от клавиатурата, и аз няма какво да отговоря
подминавах с мълчание, ама ето- и сега пак :)))))
ми не е честно бе...

Майната му!

Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски

при прехода към капитализъм, само първите 20-30 ... петилетки са трудни!

> ... На твое място, не бих пищял от това, че някой нищо не разбира, а бих се опитал да го възвелича, като поредица от идеи и решения се превърнат в негови.

Забравяш, че повечето 'соц-кап-шефове пред пенсия' с течение на годините са развили невероятен нюх и осмо чувство към отлични решения, но ... водещи до повече усилия и затова, отдалече ги заобикалят с добре отработено движение.

приватизирай ги и не му мисли! които го направиха още 90та не съжаляват

майна,
на вълка нали знаеш...

Ами толкова много си прав... Чувството за "непогрешимост" е май ключовата дума в проблемите - както в службата, така и извън нея. Сблъскваме се с него постоянно.

Колкото до бюрократщината - има 2 вида бюрократи - едни, които от некомпетентност и по користни причини спъват работата да върви (ала са опитни и го правят перфектно) и други, които се опитват да помогнат като не пречат, даже на моменти в борба със свои колеги-бюрократи...

Стискам ти палци !!!

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

Ами трърси6 си такъв като мен , да му се ба4ка да взема ре6ения да планира
/ бе умре циганката дето ма фалеше/

Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит

И питаш какво правим баш ти?!

БЪДИ ДОБЪР!!! В КАКВОТО И ДА ПРАВИШ!

И като добро другарче много те моля ако измислиш нещо друго по най-спешния начин да ми го кажеш, щото... ох, ай да не почвам и аз...


И не е само до манталитет - и до характер е.
И до guts, но колоритният превод на тази дума на български е нецензурен.:)))

Айде, концентрирай се.

"майната му" точно на работното място не води до решение на проблема, ами създава и нови......

Стратегията - Не искам проблем, искам решение на проблема, често я прилагам и аз.

На времето дядо ми казваше:

- Сине на коя стена да окача тая картина.
- На тази дядо.
- Ей и аз така мислех. Я донеси един пирон. Намери и чукчето. Я забий пирончето, ама гледай да е на правилното място. Окачи картината сега. А сега се дръпни и виж дали не е провиснала, щото аз не довиждам. Добре ли е? Така. Бягай сега бързо до мазето и ми налей една кана от онуй червеното, щото бая работа свърших и ожаднях. Ти си вземи един буркан компот от кайсии щото знам че го обичаш.

Яд ме беше. С годините разбрах обаче, че на това му се вика правилно управление на процеса.

Трябва да добавя, че когато хвалеха дядо ми за хубаво окачената картина, той само си мълчеше. Никога не каза - Да, защото аз съм свършил тази работа, или - Виси щото не съм я окачвал аз.

После разбрах, че на това му се казва коректност.

Бъдете добри!!!

Ами в такива случаи аз си избирам човека, който ще ми свърши работа-
ще вземе решението, разчитайки на моята компетентност по даден въпрос.
Понякога човека не е един и същ. Ръководителя, де.

Е, не сработва винаги.
Обаче пък ми писна да се ядосвам.

помага за кратко. колкото да се поеме въздух.

Мисля си, че начина е да се раздели проблема на малки и все по-малки проблеми и да се решат те- ако са проблеми, разбира се, защото може да се окаже, че не са.
например:
изглежда така, сякаш е проблем, че не ценят опита ти.Дали, след като са те наели на тази работа? Как мислиш?
изглежда така, сякаш е проблем това, че не могат да свършат нищо от това което ти правиш, защото нищо не разбират. Ами това е хубавата част, ако разбираха, щяха сами да си свършат всичко.
Че дават акъл... дали тук не помага заветното "майната му?" или се налага разбиране на специфичната шефска психология- как иначе хората ще демонстират шефската си позиция?
и т.н. и т.н., спирам, защото не давам акъл, а предлагам стратегия..
във всеки случай не очаквай да промениш хората, а само поведението си и нагласата си към тях. Тази промяна дава различни резултати

пък ако не ти харесва- толкова други стратегии ти предложихме- пореви на знойна гръд, тегли няколко майни, пий две бири и продължавай да бъдеш добър докато издеяниш

последното ти изречение много ме впечатли.

Какво ще правиш тая вечер?

Бъдете добри!!!

Не забравям, а не го взимам предвид, не е сериозно. Даже бих опонирал, че не мога да видя страх от усилия, свързан с наближаване на пенсията (с изключение, може би, на полицията?). Страхът от усилия е само страх от имане на пари.

Agent of Change

страхът от вземане на решения и поемането на отговорност липсва и на доста по-млади хора.

... От вратата ми почва пътека...

За коя държава говориш?
И за кой сектор? Например, в държавния такъв в повече от 80 на сто от случаите се оказва, че усилията не водят до повишаване на заплатата. Напротив. Доста често усилията са безвъзмездни - приемат се като добра воля за родину, за партията и проява на висш патриотизъм, добро сърце и други алабализми. В частния сектор, голяма част от него, е същото. Все още се смята, че мотивацията на един работник трябва да произтича само от неговото собствено желание за доказване на висок професионализъм и други там... А хич, ама далеч не е така.

Acropolis adieu