Мешка

Животът си в една войнишка мешка
събирам от началото до края.
На гръб я нося, че е доста тежка.
(Доволен съм, че няма мешки в Рая.)
Развърже ли се стегнатият възел,
ще бъдат разпилени в безпорядък
парченцата от моя жизнен пъзел,
подреждани с любов и усет рядък.
Писма любовни сред кирливи ризи,
петна от кръв, а може би – червило,
корички хляб – последните огризки
от нежността, изпаднала в немилост.
По гънките й - спомени нестройни,
прекрасни дни и по-прекрасни нощи,
а дупките - куршумени пробойни,
зашити вече, ще болят все още...

Единствената мешка нося гордо,
снабдил съм се дори със здрава каска.
Едни във мене виждат само Лорда,
но други влагат своя си окраска.
Войника в мен обичат до полуда
а също до полуда го и мразят.
Да влязат в тази мешка трябва чудо!
Но чудо трябва и за да излязат!

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Да влязат в тази мешка трябва чудо!
Но чудо трябва и за да излязат????????????