Страшно ли е?!

Преди време една приятелка сподели, че изведнъж познатият й стар часовник тръгнал назад. Спукахме я от майтапи, че е прекалила с червеното, че гледната й точка е била доста променена и такива дрънканици.
Обаче един ден като бях у тях, часовникът изведнъж цъкна и тръгна назад! В първия момент гледаш и мислиш, че така ти се е сторило. Продължаваш да гледаш и проклетата стрелка продължава да си цъка назад. Тогава изведнъж усещаш, че в душата ти има някакви тъмни ъгълчета и в тях внезапно се размърдват черни и неясни сенки. Някакъв неочакван първобитен ужас се надига и аха да помете цялата ти хай-тек цивилизованост. Накрая все пак успяваш да си кажеш нахакано "Баси часовника, кво ли му става!"
Та какво ще си помислите, ако старият ви часовник внезапно тръгне назад?

... От вратата ми почва пътека...

Че никога не е късно. Че не съм закъсняла - за каквото и да е. Че нямам пропуснати шансове. Че времето ме обича. Че пространството може да направи същото като стрелките, но досега не е имало повод за това. Че стойностните неща, дори пропуснати на пръв поглед, не могат да не се случат. Че в часовника се е скрило едно малко дяволче, което ми намига и ми отпуска още една възможност да направя това, от което ме е страх, да изкажа това, което премълчавам, да мечтая за онова, което смятам за пропуснато... И в крайна сметка, че вървя право към съдбата си. Или тя право в мен.

Acropolis adieu

Че е приел исляма. Арабските часовници вървят обратно.
Има ли портрет на Кадафи в стаята?

Бих се погледнала с трепет в огледалото,за да видя дали сьщото не става и с мен...и,ако няма промяна,ще вьздьхна радостно,защото и така ми харесва!

Обаче в първия момент се обажда първобитният ужас от неизвестното, който хем те плаши, хем перверзно те привлича. Чудесно ще е, ако е това, което пишеш. Ами ако сме осъдени да срещнем същите неприятни хора, да направим същите тъпи грешки, да преживеем същите предателства и гадни моменти. Ако времето просто е зациклило като развалена грамофонна плоча?

... От вратата ми почва пътека...

а аз два месеца търсих такъв часовник
никой не щя да ми направи

книгата "Игра на живот" от от Кен Гримууд (оригинално заглавие Replay) !?

Там има една концепция, как главния герой умира и после се "събужда" преди 20-на години и има възможност да си изживее живота отново (replay) при това знаейки историята до момента на смъртта си. И после, пак и пак.

Обаче те постоянно си вървят само назад. В 6 и в 12 показват вярно времето.

... От вратата ми почва пътека...

Съвсем банално православна е.
Това за арабските часовници вярно ли е или се будалкаш?

... От вратата ми почва пътека...

Ако не мога да променя нищо във върнатото време, да поправя някоя грешка, да се опазя от провал, да взема друго решение в някоя ситуация, значи този, който си играе със стрелките е лишен от всякакво въображение. Ако аз си мисля, че при втория шанс съм застрахована от грешки, значи съм пълна глупачка.

Acropolis adieu

Калашник, с този си ник не смей да му споменаваш името, моля ти се.
Ще земат да ни нарочат клуба и ептен ще се наложи да минем underground.
:))))))

Има и такива като приятелката ти
При мен например часовник така и не се завъртя
или ако се завърти се върти бързо.
Я си представи да ти върви времето два пъти по-бързо а?
електронните часовници от тия с кристалите или там каквото имат, показват цифрите наполовина или имат странни знаци на екранчетата.
Така си ходя без часовник=
Не ща да остарявам по-бързо отколкото ми е дадено или времето ми да говори на непознати езици.

Нищо не съм чела от него - можеш ли да го сравниш с някой за добиване на представа?:)

Но като му гледам другите заглавия - Into the Deep, Voice Outside и Breakthrough, почвам да имам едно на ум... две на ум... и....... почвам да се притеснявам да не стане като с Хичкок. Той е автор на някои от сценариите си и си го бях купила в оригинал с намерението да го издигна окончателно в култ, но вместо това се оказа, че като автор не струва и наполовина толкова, колкото като режисьор...

Лично аз не се сещам за аналог на тази книга. Във всеки случай сигурно още я има на борсата зад полиграфическия комбинат и струва само тройка. Много интересно е написана. Утре може да ви кажа от кое издателство е, за да не се лутате по безбройните щандове там, ако ще я търсите. Издадена е преди 3-4 год. у нас.

Който има страх - не живее.
Съществува.

Ако те е страх - има помощ.
Лягаш в леглото, завиваш се през глава.
И чакаш.
Докато мине - това пусто привлекателно чувство.
Утре си пак същата.
Без.

нямаш шанс - използвай го

да навърти десетина години назад.

... От вратата ми почва пътека...

не е човек. Или е човек, но ненормален, ментално.
Не обичам да чакам. Предпочитам да направя крачката към. Да живееш в страх е като да очакваш присъда. Предпочитам да мина през тъмната улица въпреки страха, отколкото да чакам.
И защо да се зори човек, ако ще си е пак същият? Трябва да си малко по-човек от вчера да речем. Ама е трудно.

... От вратата ми почва пътека...

Така е. Питай се дали би била същата.
Докато намериш отговора - има ли го изобщо?...съм пресекъл улицата.
Със страх. Страх възбужда /адреналин/ - не искам чувства без страх. Като стара баница са. Партенки - ама еснафско спокойни /Еснаф, да не ми писнеш са?/.

нямаш шанс - използвай го

дали изобщо е възможен втори шанс. Характерът на човека е някаква даденост и колко ли може да се промени? Прекалено голям подарък би било. И като знаем, че нищо не е безплатно и даром...

... От вратата ми почва пътека...

Чувства като стара баница.
Не те ли е страх от времето, когато лицата ни ще заприличат на стари баници, а чувствата още не?

... От вратата ми почва пътека...