Аде..защо?

Защо Буда, е казал:"Живота е печал",а не "Живота е готин"?

защото той не гледа своя живот, него го няма тук.
той го казва от състрадание, като вижда живота на хората :)

Аха..
Благодаря за отговора

Защото,ако живота беше готин той(и не само) нямаше да знае значението на думичките "печал" и "готин".

ама казал само печал
готино не може да му е станало от печалта

Добре.Да предположим,че за средното аритметично за живота е казал печал.
Има от една страна готино,а от друга лошо.
Излиза,че центъра на живота е изместен.
Увеличено е лошото и печалта,за сметка на готиното.
Ако се върне този център в естественото си разположение,крайното лошо ще
изчезне.
Той верятно е видял живота така,без изместен център, един вид станал просветен.
Според мене по-скоро си е спомнил.

нещо като средно жив или средно мъртъв

Погледнато от тук по-скоро жив и още нещо....

Може би наистина го е усещал така ,защо мислите че всички трябва да казва ,че "живота е готин "

Аз съм съгласен с Буда,защото и аз усещам голяма доза "печал" на собствен гръб.
Но това не ме отчайва,напротив провокира ме да действам енергичо в рамките на 150г...който ми остава.
Шегувам се,Akashia
п.п
очаквах да ми отговорите вие.Все пак сте запознати с по-добре с философията на Буда

Буда също така е казал, че всичко се променя и само този закон не се променя

стреми се в тебе да е тихо

Хм?Така ли ?И кои сме ние ?
Аз пък почти нищо не знам за Буда ,а когато срещтна негови слова не ги тълкувам ,а просто ги оставям такива каквито са - в чист вид :)
Животът наистина е печал .Ти го усещаш ,нали ?Аз също го усещам .Всички усещаме печала ,дори и да се отричаме от него ...За да стигнеш до "Живота е готин" е нужно да преминеш през "живота е печал "....

И аз това попитах: "кои сте вие бе?"

Благодаря ти,че сподели с мен своите искренни впечатления от словата на Буда


До скоро

ako jivota e gotin ,to togava vsichko prikliuchva.ako e pechal,tova te motivira da go pretvorish v radost,a jivota e gotin-tova prosto e smeshno i naivno

Защото.... [линк]

Zdrawejte.Буда е казал,че животът е страдание,просто защото животът е страдание.Наистина има различни нюанси в думите "печал","страдание","тъга"и т.нат.В тъгата има нещо красиво,в думата "печал" има тъга,но страданието е най-висше,защото е в основата на живота:"Страдание е раждането,страдание е болестта,страдание е старостта,страдание е смъртта,страдание е да си далеко от любимия,страдание е да живееш с някой,когото не обичаш,страдание е всяка неутолена жажда..."Всяка неутолена жад...това е основното.
Човешката историе е низ от нетърпимост,омраза,войни,бедствия,епидемии...Защо?Но човешката история познава и любовта,състраданието,саможертвата,изкуството...Някой беше казал,че ако нямаше страдание изкуството щеше да се изчерпва само с детски приказки.Всичко е потопено в страдание,само на фона на страданието може да съществува състраданието,Любовта,просветлението...Но,така или иначе,всичко е преходно,всичко е илюзия и както казва Библейския автор:Човешкият живот е кратък и изпълнен с тъга ,"като цвете изниква и улита,като сянка бяга и се не спира"...
Тътен,мисля ,че не става дума за нашите усещания,за нашето страдание;става дума за това да имаш очи и сетива за страданието изобщо дори в миговете на най-голяма радост.Буда е имал тези сетива.И не става дума за това колко някой е запознат или не с философията на Буда,а доколко притежава усет за страданието,за преходността и суетата на тоя ,а и на други светове.Поне така мисля аз.Имам една статуетка на медитиращия Буда;той е затворил очи,но налицето му е изписано блаженство ,спокойствие,разбиране.Успокоявам се винаги когато погледна това лице и си спомням за преходността;спомням си за истинското си АЗ...
Със здраве!

Когато се откъсне тревичка ,цялата Вселена потръпва.

.....ами Буда по моему много точно го е казал. Доколкото обаче аз си спомням, Буда казва - Животът е СТРАДАНИЕ. И не спира дотук, но твоят въпрос е конкретен и разделя цялото на части. Затова и аз не смятам да се задълбочавам, а само ще опитам да ти отговоря на конкретния въпрос.
Значи - първо - Буда НИКОГА не говори за нещо, което не познава. Това, което Буда казва е истина. Защото той говори от нивото на Събуден. Тъй като събуденото състояние е състояние, в което малцина пребивават, логично е да приемем, че всички останали са или заспали, или полупробудени (което по моему е още по-зле). Когато си заспал всичко, което правиш е грешно. Или с малки изключения и проблясъци, почти всичко. Ти, аз, третият....и т.н. не само живеем в сънно състояние, ние продължаваме да създаваме сънища. Идентифицирайки се с какво ли не. Истинската ни същност остава даже не под юргана, а направо под дюшека! Как искаш при това положение животът да ти се покаже в истинската си светлина?
Животът ни такъв, какъвто е вмомента - раздвоен, разтроен, вечно противопоставящ едно нещо на друго, хаотичен, шизофриничен, може да има хиляди и хиляди аспекти. Може да има и мигове на огромно по твоите представи щастие. Но това щастие също води до страданието, за което Буда говори. Защото или ще ти се види в един момент недостатъчно, или няма да можеш да го задържиш. Природата на ума е такава, че за нея нищо не е достатъчно.Напълно достатъчно. Природата на ума е да ражда желания и да създава условия за преследване на тези желания.
Не зная какво друго да ти кажа....В общи линии, това е истината.