Пътник

Пресъхнал кладенец и скърцаща врата,
часовникът, отдавна спрял да бие
прекъсват всяка връзка със света
и пустота в траверсите се крие.

Отекват стъпките по прашния перон,
но тишината дремеща не ще разбудя.
Отминал е нанякъде последния вагон
и мъката си няма как да я прокудя.

Пред мен лежи заглъхнал черен коловоз
на изоставена, ненужна вече гара.
Озъртам се да видя на семафор светлина
и доловя отново пак свистенето на пара.

Много обичам темата за пътищата, които съпровождат човека до края...
Чудесно стихотворение...

Благодаря ти за комплимента, трогнат съм!

Не е напразен комплимент. Чела съм ти и другите неща. Пишеш много хубаво и завършено. Поне моето виждане на лаик е такова.

Лаик ли? Недей да скромничиш, и аз чета "Буквите"!

"Буквите" не променят нещата, но няма значение. Бъди здрав/а и пиши!

От мъжки род съм, откъде това съмнение?

Абе, аз затова не комуникирам с нерегнати, ама...

прекрасно е.....изобщо всичко, което напишеш е такова.....давай все така....

SENSUA ERGO SUM

Благодаря ти, радвам се, че моите стихове ти допадат!
Вие, които се отзавахте на моите стихове,
ме карате да се чувствувам поласкан
и не мога да скрия, че ми е приятно!

:)))).....междодругото защо не се регистрираш :)?

SENSUA ERGO SUM

Хайде ставай! Ще изпуснеш пристигащите. Много готино!

Отеква, отеква ритъмът на тези стихове и си представям картината на отминалост... Така ми се иска да накарам пътника да тръгне нанякъде... но

Усмивки!