Да се разведа ли?

От 10 години със съпруга ми водим война не се бием но се тормозим. От половин година изобщо не разговаряме. Той ми заяви, че не е трябвало да се женим и че това е било голяма грешка. Аз се мъчех да направя домът ни уютен, но явно не съм успяла. Държи се с мен и децата като с врагове. Не познава думите НИЕ, ИЗВИНЯВАЙл Най-често използва АЗ и израза "НА ВЪЛКА МУ Е ДЕБЕЛ ВРАТА ЗАЩОТО СИ ВЪРШИ РАБОТАТА САМ". Пълно безхаберие относно моето мнение, сам взима решения касаещи всички ни без да се съобразява с другите. Описвам това не да да ми съчувствате, за 22 години брак съм го разбрала що за стока е. Това което ме спира е финансовата част на въпроса. Малкият ми син е на 17 години има още 2 години да учи. С моята заплата не мога да му осигуря нормален живот за да завърши и да поеме пътя си. Това е едното и другото Милата ми баба, която ме е отгледала от 9 месеца сега е на 86 години - бих я убила с такова решение.
Дайте ми съвет, чакала съм 10 години, ще почакам още 1-2 ако е нужно. И все пак ме боли от това, че наистина излиза това да не съм направила нищо през живота си до сега.
Мислех да се разведа когато и малкият ми син си вземе живота в ръцете, големеят вече го направи. Правоа ли съм?

skapa, ne e viarno che nishto ne si napravila prez jivota si!!!!
tova ti go e vnushil sapruga!!!
ia se pogledni. imash dve detza, veche golemi, ediniat samostoiatelen i se opravia a drugiat skoro shte pochne. tova malko li e!!!

ako finansovo niama da se spravish, ama naistina niama da se spravish togava izchakai 1-2 godini. makar che ot druga strana zashto da go tarpish poveche. dostatachno si tarpiala

detzata imat li mnenie po vaprosa. te sashto vijdat tova

Абе хора пи6ете регистрирани че така една бележка не може да ви прати човек...а не винаги е нужно да се прави клуба на чат

Доматите не се ядат с коловете,на тиквите не се ядат листата-личен опит

ne e viarno che nisto ne ste napravila v zivota si,ta vie ste izpalnili nai vaznoto.Savet za takova resenie nikoi nemoze da vi dade.Znam samo che v Balgaria e trudno za sama zena.Vzemete promenete nesto v sebe si zapisete se na niakakav kurs,napravete nesto za da povdignete samochuvstvieto si,togava ste vi e po leko

Това решение можеш да го вземеш само и единствано ТИ. Според мен най-добре е ребром да му зададеш въпросите, които те вълнуват. Когато има проблем - има и решение, но това решение се взема от ДВАМА, нито той може да вземе това решение, нито ти самостоятелно. Въпреки, че се разминавате, това решение се взема от двамата. Дори и да не иска да говори за това е необходимо да го накараш и той да аргументира своето мнение и решение. Ние можем да ти даваме само предложения , но не и съвети, защото всеки случай е различен. Първо ти самата вътрешно за себе си трябва да преоцениш нещата. Ще можеш ли сама да се справяш, децата ще се оправят, но ти дали ще се оправиш? Ти си увеличаваш отрицателната енергия с наслагване на въпросите сама към себе си. Опитай се да бъдеш приятел с мъжа си, това остава единствено. Може би той това иска. Попитай го. Не се страхувай от отговорите, но не си ги измисляй ти сама. Остави той да ти каже своята гледна точка. Може би ще стигнете до решение. Но решението не се взема от един разговор. При разговора не се сърди, не викай, не го прекъсвай, просто го изслушай, прецени какво ти казва и отново предизвикай нов разговор. Дано да стигнете до решение. Бъди сигурна, че ще стигнете, защото мъжете са страхливи, те рядко ще се разделят с нещо, което са свикнали от години, но не обичат да бъдат контролирани и да им се дава мнение от жени.

а вероятно и възпитан като егоист.
Такива хора не могат да бъдат променени към по-добро след 30 тата им година, а някои се " вкаменяват" и по рано. Приемаме, за целите на казуса, че ти вече не изпитваш любов към съпруга си, въпреки, че вероятно имаш доста други чувства към него.
Аз бих те посъветвала, доколкото имам право на това, да приемеш в душата си, че ВЕЧЕ си разведена и че имаш един срок от 2 години в който да се подготвиш за промяната, която носи актът на развода.
Даже може да си определиш отсега една дата, в която ще изпълниш взетото днес решение.
Такава подготовка, наистина не е излишна, особено след 22 години брак,
Така ще убиеш с един куршум два заека - ще дочакаш най-добрия ситуационен момент за раздялата и ще успееш да се подготвиш - психически, поведенчески, финансово и стратегически за нея.
Ако искаш съвет за някои от насоките на подготовката - питай конкретно - тук в клуба има доста хора, които са минали през някакъв етап на подготовка

Qui scribit, bis legit.

Не намесвай баба си идецата си във вашите проблеми. Не ги натоварвай с тях.
Промени себе си. Започни от косата, купи си светли дрехи, дори тинейдерски- създават настроение. Събирай се с познати, приятелки, но не да си споделяте семейните проблеми, а говори за общи неща. Създавай си нов кръг от приятелки, приятели, изслушвай думите и сама ще стигнеш до решение. Ходи на фитнес, на пазар (без дори да пазаруваш, седни сама да пиеш кафи, наблюдавай хората. Ще се промениш сама, ще видиш света по нов начин. Това ще ти даде решение на проблемите.
Не натоварвай децата, но контактувай с тях, с техни приятели, но не давай мнения или съвети. Само говори с тях, бъди им приятел.
Потърси положителните места на партньора си, с тях навярно си изживяла хубави моменти, наблегни на тях. Покажи се в нова светлина. Може би той търси именно това - проятел. Ако си е търсил по-млада жена, той сигурно вече я е намерил. Ако си търси мъркащо котенце - сащо. Не му натяквай за това, търси положителното. Не бъди мърмореща и натякваща жена. Мъжете не обичат контрол.
Така, че постарай се. Това е ако си решила все пак да не се развеждаш, ако ли обаче си взела крайното решение-никой не може да те спре.
Не е лошо да направиш все пак опит, той сам ще те доведе до решението. Не забравяй, че това не става за два дена. Изисква се голямо желание, много труд и постоянства. Не трябва човек да се отказва от малките неуспехи.
Хората са казали, че когато има проблем - то трябва да се намери решение. Ако не се намери такова, то проблемът става факт. А фактите трудно се променят.
Желая ти успех!

Не съм съгласна с теб. Всеки човек е малко или много егоист. Когато се съберат двама, определено единият се опитва да доминира над другия. Зависи много дали това става или не. Кога веднъж си позволил това да стане, това става практика и винаги единия доминира. Вторият трябва задължително да се променя непрекъснато. В повачето случаи това са жените. Те задължително се променят, а мъжете все повече доминират. В противен случай много бързо се стига до конфликт и крайно решение.
Любовта също се видоизменя, но въпреки променена, все пак има едно чувство, което остава. Може би не се казва любов, а уважение за хубавите моменти на връзката дори.
Не казвам, че жените трябва да нямат мнение или да бъдат тъпкани за всичко. Далече съм от тази мисъл, защото всеки човек има достойнсто, което трябва да се уважава от партньра, независимо харесва ли му или не. Всеки човек се е родил поне свободен и никой няма право да потъпква достойнството му. Но не можеш с рогата напред. За всичко трябва да се разговаря, независимо харесва ли ти или не. В разговора се раждат решенията. Но разговорът трябва да е спокоен, без нападки от рода- аз направих това за тебе, а ти нищо или аз ти купих това, а ти нищо, аз те научих на това, а ти нищо и.т.н. Разговорът трябва да решава проблемите в брака, а не да бъде назидателен. Защото за да допренесеш за израстването на партньра си, или за материалните му придобивки - ти си го искал, никой не ти го е налагал от страни. Това ти е било приятно до един момент. След това започваш да натякваш - видиш ли колко аз се грижа за теб, а ти си нищо и.т.н.
Сега живеем в друго време и всеки е възпитан от родителите си в малко повече свобода и си мисли, че всеки му е длъжен за всичко. Няма такова нещо, когато са двама всяко нещо е за двамата. Не можеш и не е нужно всичко да бъде само и единствено за едната половина.
Замисли се и ще видиш, че е истина.

с какво точно от моя постинг не си съгласна, въпреки ,че много думи си написала?!?
Добре - всеки човек има отделни егоистични мисли или постъпки, но когато написах думата "егоист" - аз имах предвид - завършен егоист, при когото цялото житейско поведение е от типа - " светът се върти около мен, другите са прашинки в космоса, които от време на време благоволявам да огрея".

Колкото до разговорите с цел спасяване на потъващата лодка/ разбирай - връзка"/, те са необходим фактор, но както и в математиката -далеч не винаги са достатъчен фактор.
Мисля , че след толкова дълъг брак жената вече е опитала, да направи, каквото може с думи. Но сама пише , че мъжът и се държи " като враг"
Уверявам те, вкл. и от личен опит зная, че и разговорите не вършат рябота при егоистично устроени, трудно контактни, затворени в себе си , мъже на средна възраст, които при това са доволни от настоящата ситуация - тя ги устройва просто...
Нека авторката на темата - сама да каже, какво е опитала досега.

Qui scribit, bis legit.

съм напълно съгласна с теб.

10 години опити за разговор са повече от достатъчни, за да вярваш, че си опитал всичко.
От тук нататък най-добре е да започне да работи за себе си - т.е. да се опита да си осигури самостоятелност далеч преди да е обявила идеята си за развод публично.

съветите са готини, но ако успее да ги изплни със сигурност ще се разведе тутакси :))

Поне при мен беше така... смъкнах 12 кг, смених си дрехите с такива като на 15 годишната ми племеница, заобиколих се с готини приятели, с които имаме общи интереси, започнах да излизам с тях...

Накрая реших, че съм прекалено готина за да живея повече с моя вечно недоволен от живота, винаги знаещ всичко, съвършен 40 годишен егоист и тръгнах да се развеждам :)
И честно казано се чувствам страхотно така, а преди си мислех че не мога да дишам без него...

Та твоите съвети са много готини, но абсолютно непригодни за спасяване на семейството. Накарай една жена да се чувства чудесно сама в живота си и очаквай да продължи да търпи някакво мрънкало-диктатор край себе си...

Страшна си!
Този аспект въобще не ми хрумна, като прочетох гореописаните съвети.
Знаех, че няма да помогнат много, но сега чак се сетих и защо няма да помогнат.
Ще добавя, че и аз се чувствам след развода като теб и нямам намерения да търпя никакви мърморковци, мързаливци и "вечни" песимисти около себе си...

Qui scribit, bis legit.

ти въобще знаеш ли какво приказваш? И можеш ли да направиш разлика между проблеми на едно 20+-годишно момиче, което има някакъв опит зад гърба си и онези на жена, която има зад гърба си над 15г. брак? Хайде, моля ти се, озапти се малко и остави хорака, които са минали през подобно нещо да дадат смислен съвет!

"Промени си грима, прическата, стила на обличане, срещай се с готини приятели" Жената не може да се разведе в момента, защото не може да си позволи финансово подобна самостоятелност. Имаш ли представа каква е стойността /в лева/ на горепосочените от теб удоволствия?

Айде да мислим, преди да кажем нещо, а? Тия съвети не са за всеки джоб, колкото и да са ефикасни!

Разговорът трябва да решава проблемите в брака, а не да бъде назидателен.

Ха-ха! Ти водила ли си разговор с честолюбив човек? Оф, тия измъкнати от книжките фрази ще ни довършат като общество..

Сполай ти! Сега разбирам защо говориш така

Здравейте приятели!
Искренно съм Ви благодарна за мненията и съветите които ми дадохте. Човек има нужда да разбере че наистина не е сам на този свят колкото и банално да звучи. Сега поред на въпросите Ви:
1. Не съм се регистрирала защото все още не съм на "ти" с РС-то а и синовете ми се ровят навсякъде и не е изключено да ме разконспирират. Не желая да ги обременявам поне на този етап с моите проблеми. Въпреки, че те виждат всичко и не са глупави. Нещастието е там, че въпреки всичките ми опити да ги възпитам добре що се отнася до общуването с хората, с маниерите на масата и извън нея не успях и те смятат това поведение на баща им за напълно естествено и "мъжко". Отговорът на баща им за моите възпитателни намерения беше "Ех ние не сме чели книги по възпитанието пък никой не ни е казал, че сме невъзпитани!" За него уригването, мляскането по време на ядене са нещо напълно естествено и само навън /не в къщи/ трябва да се държат възпитано. За другите естествени нужди /не им е мястото да ги споменавам конкретно с точните думи, но има един термин който ме кара да се смея - флустобиране!!!!!!!!!!!/ се казва "Какво пък човещинка е!" и в резултат на това у нас е най-човешкото място на света.
2. Когато се омъжих семейството на мъжа ми не знаеше какво е това празнична вечеря в истинския смисъл на думата. За тях това беше единствено да се наядеш по-добре от друг път и да се наспиш. Нова година например беше до 12,15 часа. След като минеха фойерверките се лягаше и се заспиваше. Когато се отделихме да живеем сами направих тпразника наистина празник с украсата на дома и на масата, с приборите, с цветята, със свещите-винаги ароматизирани, с новите дрехи, с подходящ грим и прическа, с различните ястия и те украсени според случая. Приятели, /тогава все още имахме такива/ които са посрещали Нова година у нас винаги са били във възторг от приятно прекарания празник. Никаква реакция от него, а като го попитам ми отговаряше: "Аз когато правя нещо не очаквам благодарност!". А за храната репликата беше "Нали знаеш, аз съм добро прасе и ям всичко."
3. Правила съм хиляди опити да разговаряме нормално но никога не се съгласяваше с това или ако случайно се съгласеше разговор нямаше. Вечно ми изброяваше грешките и следваше разбор на това защо съм го правела, най-често за да го ядосам и да го унижа. Премълчавах и там ми беше грешката най-вече защото мислех, че всичко ще мине с времето, че трябва да свикнем да живеем като семейство. Нормално е: два различни характера да се научат да живеят заедно трябват компромиси. Да ама не както казваше един бивш ТВ водещ. Компромисите ги правех само аз.
4. Обичах го страшно много, той знаеше това и прие всичко което правех за нещо което му се полага по право. Реши че е безгрешен и никога ама никога не допускаше еретичната мисъл че може да не е прав. И при последния ни опит за разговор в отговор на моята фраза Искам да живея с нормален човек не с господ ми заяви "Ми намери си тогава нормален, аз не съм такъв!"
Това е, извинете ме за дългото писание, но ми е тежко на душата. След това категорично изказано мнение всичко в мене умря. Зная, че се подведох преди 24 години и то точно от това от което сега си патя - от двойнсвения му начин на живот на вън и в къщи. Всеки си носи кръста ще си го нося и аз. Финансово наистина не мога да издържа да гледам малкия син и да му осигуря нормален живот. Няма и къде да ида, на квартира е абсурдно дори и да си мисля. Ще свиквам с мисълта, че като малкият започне работа ще се махам от този ад, за който и аз съм допринесла нещо със сигурност е така. И още нещо боядисах се, записах се на фитнес, започнах и диета не заради него а заради себе си. И не съм сигурна дали го искам и за приятел, та за тези години той успя да отдалечи всички от себе си. На кой му е приятно когато мненията се различават да получи арогантния отговор "На идиотска постъпка-философско обяснение!" произнесен с тон на явно превъзходство.
Благодаря Ви много за мненията, благодаря Ви, че ви има!
С обич!!!!!!!!!!!!

Значи, това е правилният път. Следвай го! Жените тук съвсем правилно ти подсказаха - подготви се емоционално и психически за раздялата. Когато дойде физическата и финансовата й страна, ще видиш, че ще ти бъде много по-лесно, отколкото мислиш сега. Възможности - много, тепърва ще ги видиш!

И още нещо - не се притеснявай от децата си. Първоначално може и да се шокират, да отхвърлят това, което правиш. Сигурно няма да ти е за пръв път - родителите отвреме-навреме изпиват и по някоя чаша с горчиво съдържание, поднесена от децата. Но трябва да ги научиш и на този урок - какво се случва, когато се държиш като пън с чувствата на най-близкия ти човек. За да се опиташ да разкъсаш затворения кръг. Нека не ти прозвучи като заплаха, но след години, когато видиш как синовете ти се държат със снахите ти, да не си блъскаш главата. Щото съм го виждала - това са едни от моментите, когато една майка се чувства като провален възпитател и когато злобата и нещастието от отминали времена я заливат отново.

Успех!

От къде тази голяма злоба и враждебност от теб. Видяла съм в живота си много злоба, много разочарования и т.н. Но това не е решение на нищо. Щом за теб това е начина на живот - добре. Но не мисля, че се отнася за всички категории хора.
Аз казах, само, че един проблем може да се реши с желанието на двама партньори. Щом единият нямя тава желание, то тогава има едно решение и всеки го взема индивидуално. Нито твойте съвети ще помогнат, нито моите. Но не мисля, че ти си единственият критерий за най-правилното решение. Щом на теб това ти харесва - добре, живей си живота така, но не мисля, че с тази си злоба ще имаш нови успехи. Колкото и да се опитваш да налагаш само и единствено своето мнение на останалите.

Всеки има опит от живота си. Дали хубав или лош, но всеки от този клуб на дълго и на широко може да говори и да се оплаква от това колко е неразбран и как неговият живот е най-труден и лош.
Аз не налагам своето мнение. Само споделям аз какво успях да постигна в моя живот. Вероятно съм попаднала на по-възпитан партньор, който все пак е имал останали чувства към мен. Това,което постигнах го отчитам чак сега, но започнах борбата през март 1998 г. Доволна съм от това, което постигнах в отношението си към мен. Сега може да се каже, че с партньора си сме добри приятели. Не казвам любовници, а приятели. Винаги могам да разчитам на него. Но сега имам врема за себе си, за детето си, за работата си и по друг начин гледам на хората. По този начин от мен изчезна злобата, напрежението, нервите и другите негативни отношения. Не позволявам на никой да се намесва в нашите отношения. Сега по друг начин се отнасят и останалите - майки, свекърви и т.н. "доброжелателни роднини".
Ти си в правото си да решиш сама какво да правиш. Но когато вземеш крайното решение, няма връщане назад. Аз съм сигурна, че децата ще те разберат за всеки ход, който направиш. Може би не веднага, но след време - сигурно.
Успех във всяко едно решение.

непрекъснато споменаваш за злоба, напрежение, негативизъм...
Значи ли, че си изпитвала всичко това в един момент?

просто любопитствам, но ако е прекалено лично, не отговаряй...

Оставам с впечатлението ,че не си попадала на човек като мъжа на Хан Соло и изобщо нямаш представа как се говори с човек който не те слуша или не те забелязва или е толкова сигурен ,че постъпва правилно,че никога на никого не обръща внимание.Той си е прав и край,никой нищо не може да му каже .Това е най-гадния тип мъже.