самота

Самота

Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...



Дамян Дамянов

Изживей всеки миг като за последно...

..това..
Звучи твърде озлобено...
Звучи точно с "люта злост" срещу света, който не му е дал внимание срещу неговата(на поета) доброта. Давал за да получи.
Звучи като прецакан в сделка.
Не ми харесва...


Ти защо го написа? Ти като поета ли си самотен? Или по друг начин?
Защо си самотен?
Всички сме самотни....

Ами открих себе си Случайно попаднах на него и страшно много ми хареса. Когато го постнах тук се чувствах по този начин. В последно време доста често попадах в такова състояние.

Знаеш ли кога човек се чувства най-самотен? Когато няма с кого да сподели радостта си.

Изживей всеки миг като за последно...

Виж, Дамян има много, много по-чувствени редове.

Ти защо си толкова отчаян?

Едва ли си толкова озлобен на света, че няма на кого да разкажеш за радостта си:-)))) Все имаш някой приятел или приятелка. Някое момиче ще те разбере по-добре ако ще споделяш радост.

Ако искаш сподели с мен. Ако искаш раздай от тази радост.
Но ако си тъжен от несподелено влюбване, те разбирам. Тогава искаш не изобщо да споделяш радостта, а да я споделяш с точно този човек. А не може. мддааа....това ли е?

Озлобен на света? Не. Не изпитвам злоба към никого и не мразя никого. Вече не празнувам нищо, никакви празници. Всеки ден е един и същ за мен.
Що се отнася до приятелите. Такива в реалния свят нямам. Имам само познати... Във виртуалното пространство може да се каже, че има няколко, но те са само виртуални...

Някога имаше едно момиче и светът изглеждаше красив.... Сега си нямам никого... Всичко остана в миналото...

В момента не чувствам нито тъга, нито радост. Чувствам се свободен! Не знам как да го обясня, но именно свобода чувствам в себе си...

Самотата на моменти е твоят най-добър приятел, но понякога тя те убива. Когато открих този стих и съответно, когато го постнах тук, тя ме убиваше...

Изживей всеки миг като за последно...

I'm free -- I'm free,
And freedom tastes of reality!
I'm free -- I'm free,
And I'm waiting for you to follow me.
If I told you what it takes
To reach the highest high,
You'd laugh and say "Nothing's that simple."
But you've been told many times before
Messiahs pointed to the door
And no one had the guts to leave the temple!
I'm free -- I'm free,
And I'm waiting for you to follow me.
I'm free -- I'm free,
And I'm waiting for you to follow me.


"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Благодаря ти, че ме мразиш искрено.
Че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост.
А Любовта заробва.
Сега внезапно ти от мене се отказваш
от мойте думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън от паднали вериги.
Сега живея леко и естествено.
В страни от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам с възкръсване,
с музика от Моцарт,
с безкрая.
Ако не беше твоето отсъствие
щях да повярвам, че съм в РАЯ.

Познато чувство.

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Това чувство на свобода беше провокирано от една моя постъпка. Не направих нещо, което се очакваше от мен и винаги се е очаквало, и имах чувството, че съм свалил някакъв товар от себе си, заради, което се почувствах доста освободен.

Не е заради жена или нещо подобно...

Изживей всеки миг като за последно...

Ех, как го завъртяхте към любовта.... За да се чувстваш самотен или свободен не е задължително да си се разделил с някое момиче... Аз лично от доста време съм го преживял това и няма нищо общо с него на този етап.... В момента в мен самия няма такива чувства, като любов или омраза.

Омраза, както вече казах не изпитвам към никого... Това, че тя не е с мен и предпочита да бъде с някой друг за мен няма значение. За мен е важно тя да се чувства щастлива...
Ако знам, че тя е открила щастието си с някой друг, аз спокойно ще се оттегля и ще търся своето щастие някъде другаде...

Недей
Не превръщай любовта в омраза,
не отричай хубавите дни,
не забравяй думите изказани,
не ме кълни, макар да те боли!
Отворих рана във сърцето,
дарило ме със обич, с топлина,
отидох си от мястото, където
не се почувствах никога сама.
От теб научих що е обич,
в живота си откривах красота,
от теб научих що е прошка,
дано да ми простиш сега!

Теодора Барух

P.S.
Стихотворението, което си постнал на кого е?

Изживей всеки миг като за последно...

Пич, самотата винаги е съпроводена с усещането за празна свобода...
В края на краищата никой не може да ти отнеме свободата, независимо от чувствата, които изпитваш. Ти си този, който решава дали да се лишиш от нея, или не - любовна връзка ли ще е, приятелство, колегиални взаимоотношения...
Когато се разделиш с човека, когото обичаш, уважаваш... винаги ще има едно препълнено усещане за празнота. Докато не намериш нов обект, на когото да отдадеш цялото си внимание, мисли, желания, споделяния, емоции.
Философите казват, че в нещастието си човек се извисява... Малко ми е трудно да се съглася 100% с това, но има известна доза истина. Не че ти пожелавам по този начин да се извисяваш, но гледай малко по-оптимистично на нещата!
Видно е, че четеш интересна и красива литература. Опитай се да създадеш истинско приятелство в реалния живот, а не само тук - виртуални контакти, които умират след като изгасиш монитора.
А ако греша, нищо не ти пречи да осъществиш наченки на метаморфоза на същите тези виртуални взаимоотношения.

Zasto si sama?-me zapitvat ponqkoga.
Za tozi vypros si imam v zapas
usmivka shega uklon4iva ,
notainata ne sym doverila na nikogo az.

Zasto si sama?
Ne raztvarqi syrceto mi .
Zagady4en obraz zakotven e tam .
Jiveq v razdqla , a sresta e nqmalo.
Zova go a skypoto ime ne znam.

Za tui moje bi tyi razpitvam uneseno
za gorski usoi v barutniq dim
za tihi paroli izvikali slynceto
za pytq na moia neznaen lubim.

Za tui moje bi tyi privli4at me smelite
i vse nedostaty4no smeli sa te.
I taen glas 4uvam dori sred celuvkite
Ti pak si sama i tygata raste.

Kym svoiata gibel toi byrzal dotolkova,
4e srestata s men ne do4akal dori
i nqmam ot nego ni spomen ni synista
ni pogled vyv moiata nost da gori.

S kogo zamenila bih neulovimiq?
Toi slqn e vyv tazi bezmylvna zemq.
Edni4koto negovo gordo prisystvie
navqrno v tova e 4e az sym sama!!!


Извинявам се че е на латиница но в пощата така съм си го запазила...
Немога да каже от кой автор е оба4е ... Самотата понякога е полезна за да си наясно със себе си ... но много често после забравяш какво е било когато не си бил сам и как да правиш компромиси с другия.

Polojenieto ne e rozovo, no trqbva da stane takova !!!