Сбогуване

Издухал от ръцете ти умората,
прегръщаш ме и силно ме притискаш.
Недей мисли какво ще кажат хората.
Най-важното сега е, че ме искаш.

След миг ще свърши пира на душата ти.
От мен ще ти остане само спомена.
Ще чакам да отмине аромата ти
и ще избърша пак сълза отронена.

Ще се прибираме бездомни по алеята
на своето моментно съществуване,
написали без думи епопеята
на любовта, минаваща в сбогуване.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Издухал от ръцете ти умората,
прегръщаш ме и силно ме притискаш.
Недей мисли какво ще кажат хората.
Най-важното сега е, че ме искаш.
отговарям ти със същото

Разтърсващо е...

pokurtitelno e ..

Дълбоко трогващо е, изумително е... Направо е, ох, думи не останаха в бедната ми душа да опаковам с тях коментар достоен за музата на тоз поет чутовен. Направо е като магистралата Пловдив-София с 4 км. ремонт в отсечката след Съединение.

Acropolis adieu

Невероятно красиво е...чувствено...дълбоко....какво друго мога да кажа..останах без думи :)

SENSUA ERGO SUM

Като Марианската падина е дълбоко, като пясък под морския бриз чувствено, като останала без думи Илейн. Ох, глог-валериан-ряпа ше зема да пийна да се кротне у мене всичко, че...

Acropolis adieu

ааааааааа!
много е хубаво това!

Това го почуствах. Болезнено е.