Раздяла

Отиваш си – и даже прекоси
от другата страна на тротоара.
Отблясъци от твоите коси
пресичат още уличката стара,
която подмладихме с любовта,
разцъфнала под нейните дувари.
За тях и нас настъпи есента
и време е сланата да попари
онези недовършени слова,
с които си разказвахме мечтите,
и виковете в тъмното: – ЕЛА!,
и погледите неприкрито скрити...
Сега сами във падналия мрак
очакваме отделно да се съмне.
По уличката сутрешния злак
разделя ни със сенките си тъмни.
Несвикнали на своя светлина,
за първи път с теб светим поотделно,
огрени от нелепата луна,
нехаеща за времето разделно.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

От преумора очи не мога да затворя,
чета и препрочита и виждам твоето ОБИЧАМ!

zemi i barzo prekosi ot drugata strana na trotoara,
posle krotko, bezmalvno zemi zastani pod duvara,
pod sjankata na cafnalija zlak slova nezemni prosepni,
a naj-naj-posle ljuljak otkasni, podaj boketa
i naduj tarjestveno fanfara...

Радвам се, че си се вдъхновил и ти от моя стих.
Продължавай да надуваш фанфара

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Prekrasno e!