"Рисуването"

Откакто навърши годинка се опитвам да провокирам някакъв интерес към рисуването /по-скоро драскането/ на дъщеря ми, защото зная, че рисуването е особено удоволствие за малчуганите. Вече е на повече от 1г и 5м и все още не забелязвам някакъв особен интерес, по-скоро почти никакъв.
За да не натрапвам и не дотягам, веднъж седмично вадя специално приготвените за целта цветни миещи се маркери и листи и започвам да и рисувам разни нещица. Давам и маркерите, тя прави няколко драскулки върху листа, след това започва да си рисува дланите, викайки "ауууу", като види, че се е изцапала. Дотук свършва "творческият" момент. После започва да се опитва да отваря и затваря капачките, хвърля маркерите, сяда върху листите, показва на всички присъстващи как си е изцапала ръчичките...и така.
Естествено целта ми не е да я направлявам и насочвам точно към този вид дейност - това е част от заниманията, които и предлагам с надеждата, че биха могле да и бъдат интересни и могат да стимулират въображението. И все си мисля, че на тази възраст децата би трябвало да проявяват по-голямо внимание към рисуването.
Естествено всяко дете е различно.
Затова ми е интересно да разбера как се изявяват вашите малки художници?
Как ги провокирате да "рисуват"?

Ама не се притеснявай. И аз доколкото помня мойта щерка, когато беше на тази възраст не е проявявала кой знае какъв интерес към "рисуването" Въпреки, че тогава вече ходеше на "градина" и там докато някои от децата рисуваха тя предпочиташе да си играе с другите играчки.Ама сега да я видиш. Като тръгна да я водя на забавачницата и все това ми обяснява по пътя - че щяла да ми "нарисува" нещо.Слагам в кавички рисуването, защото то е по-скоро мацаници, но аз всеки път на свой ред им се възхищавам за да я укоръжавам.Така, че не виждам място за безпокойство. Ще му дойде времето и на рисуването. Тогава пък ще питаш как да я спреш и как да спасяваш листите си

Аз пък не съм искала да провокирам интерес, но Ева като докопа химикалката става страшно. Вече успя да издраска стената, чаршафите...да не говорим за ръцете и. А аз един цял ден си ходих с нарисуван врат, и навън излизах, докато таткото не ме съзря. Сега гледам много да не и се мяркат химикалки пред окото. Татко и пък и купи от тези...ох, не ми идва думата...дето рисуваш по тях и после се трие, ама към него интерес никакъв!
Не мисля, че трябва да се тревожиш, че детенце засега не проявява интерес. То си знае какво му доставя удоволствие на този етап.
Ти ме заинтригува с тези миещи се маркери. Дали се подават в БГ?

Цвета около годинката за пръв път откри химикала и както всяко ново нещо, й беше страшно забавно. И тя като Ева, обаче, драскаше наред. Най-странно, че в началото се ограничаваше с листата, но после почнаха книгите, чаршафите, краката й, чинията....Но сега, 2 месеца по-късно, интересът й мина. Щом й дам химикалка, ми я подава да й нарисувам нещо, после се кефи на рисунката, целува я, ей такива работи....След време със сигурност пак ще си разменим ролите. Мисълта ми е, че просто трябва да предлагаш и да не се замисляш много. Като й се развият още малко въображението и координацията ще й стане интересно и ще иска да пробва сама.

Не се тревожа, по-скоро си задавам въпроса как е при другите деца.

Ей сега погледнах маркерите - казват се MINI KIDS на фирма Crayola. В една жълта кутия, made in England. Купихме и ги от Италия за първия рожден ден. Те са с тъпи върхове и са за най-малките "художници", пише 1+ върху кутията. Мият се от дрехи и ръце изключително лесно, даже без сапун и прах.
Давам подробности, макар и да не са купени от България, защото ми се струва, че съм виждала тази марка за моливи, пастели и т.н. и тук. Сигурно ще се намерят някъде.

Явно си зависи от детенцето. Моето момиченце, хвана моливчето за първи път на около 1,5 година и сякаш все това беше правила, започна да си драска нейни си драскулчици и така всеки ден, та до днес, с часове наред. Просто си й е от вътре.

Много сте си добре. В къщи не може да се намери нищо за писане, защото всичко съм скрила, иначе докопа ли се нещо пишещо става страшно - целия коридор е в драсканици, дори си има любима стена, и пералнята и миялната целите са изрисувани. В яслата ги учат да драскат в рамките на листа, но явно нещо моя не е схванал, защото основно рисува около него.

просто в един момент им идва музата!!!!
опитай да рисувате не върху лист а върху някаква дъска с тебешири които продават или вълшебните блокчета където рисуваното изчезва като минеш отгоре му.... но според мен е още мъничка-скоро ще дойде времето когато ще иска да рисува НАВСЯКЪДЕ

[image][линк]
[/image]

Много бързаш, както всъщност и повечето майки. Аз имах същата амбиция да рисува да се забавлява, но не зависи от родителите ранно пробуждане на интереса към рисуването пък и към всички занимания. В следствие на моята настоятелност моята дъщеря като докопваше молив (черен) или химикал почваше да драска по белите стени, по покривките, по ръцете и краката си по дивани и където и се виждаше скучно и не нашарено. Поскарах се, пребоядисахме, започнах да крия всяко пишещо нещо. След около половин година гледам Весето до стената и си помислих "Детето (на около 2 години) вече е пораснало, вече не драска, където и падне, добре сме се разбрали, че се рисува само на листче, да му мислят майките, които не са си научили децата къде се рисува"- доволна се доближавам и гледам една огромно, черно, плътно кълбо на стената и доволно малко момиче с гаден черен молив в ръката. Не е ли разбрала за листовете или така ги влече тези деца не зная. Сега вече наближава 4 години, от 2 месеца не е рисувала по стените. Оцветява старателно прави сравнително правилни кръгчета и обича да си рисува, само не разбира какво се е получило на картината все пита - "Мамо какво нарисувах?"
Ще започне и твоето мъниче да драска навсякъде дано имаш по-успешна програма за предпазване на белите стени.

Като имам предвид горчивия опит с рисуването на приятели с по-големи деца, така и не се престраших да дам пишещи средства на Крис, известен още като Поразяващата Ръка .

Но и аз като теб исках да провокирам интерес и успях! Първите опити за рисуване бяха под строг мой контрол с маркер върху дъска с пластмасово покритие, която се трие с обикновен суха гъба. Но все пак маркерът пише навсякъде и след като едва предодвратих излизането му от рамките на дъската, се отказах от тази система.

Случайно в една книжарница открих страхотна магнитна дъска точно за случая! Голяма е колкото блокчетата за рисуване от едно време, най-големите). Направена е от пластмаса и я има в най-различни ярки цветове. Нашата е жълта. В средата има бяло поле, формат А4, по което се драска с писалкка с метален връх, която оставя следи като от черен молив и не може да пише върху нищо друго, освен по полето. Полето се почиства по странен начин с един плъзгач, който прокарва под полето нещо (още не съм разбрала какво ) и писанията изчезват. Отстрани в пластмасовия бордюр има вградено сметалце (по-скоро за украса) и едно релефно цветно мече. Има и две печатчета, но ги скрих, защото са малки има опасност да бъдат нагълтани от една лакома любопитна уста! . Цената на това чудно улеснение беше около 6 лв. И у нас постигна страхотен успех. Поне веднъж дневно по 10-15 минути се занимава с нея, а това си е постижение!

Пътят към ада е постлан с добри намерения

И Ани е на тази възраст:) Все още не проявява интерес към рисуането... Освен рисуването по килима с червило:))))))))))))))))))))))))

ami...

Това което прави дъщеря ти е съвсем в реда на нещата. Ти си успяла да провокираш интерес - тя се маже, отваря им капачките и т.н. Ще дойде и момента в който ще започне да рисува с тях, дори и на теб да ти се струва не толкова като рисуване.
Анна ходи на ясла от 8 месечна (сега е на 14.5 месеца) и там рисуват много, цялата къща е пълна с нейни 'рисунки' (все ми е съвестно да ги хвърлям въпреки че трябва да си призная че наскоро хвърлих два листа А4 на които имаше само по две три драскулки с молив) Но тези които са с боички всичките си ги пазя. Доколко ги рисува сама обаче е друг въпрос. Отделно ми казват че обича да яде боите (те са безопасни естествено) и пастелите и това се доказва от съдържанието на памперса. В яслата на всяко дете му слагат престилка с дълги ръкави и ги оставят (под наблюдение естествено особено най-малките) да творят и честно казано вечер като я взимам рядко има по някое петънце което се изпира. Вкъщи ако награби пишещо средство и просто драска навсякъде, ама ще и дойде музата някой ден.

и то много добри вече:)

Другия месец ще стане на 2 г. но с драскането започна от годинката. Отначало бяха само линии и драсканици. На година и 5м вече правеше кръгчета, а сега вече рисува много неща. Най- вече "мимита" - човечета
И то много добре. Дори им слага вежди и пръсти, уши и коса, шапка с понпон (задължително) и стабилно количесвто копчета по ролкята (която представлява разкривена елипса) :)
Рисува още "инци" - слънце..и таралеж :)))
Но с мимитата е царица направо рисува ги по много едно до друго, малки и големи..:)
Тя специално много обича това занимание и аз вече съм отделила няколко много сполучливи "шедьовъра" :)

Нямам представа колко и как рисуват децата на нейната възраст, но аз също имам рисунки от година и 9м, при това много сполучливи. Мечета и човечета..

Бих казала, че определено има голям интерес. Вече 2 големи тетрадки е изрисувала а третата съм решила да я отделя за спомен като я свърши :)

И аз точно това се сетих като четях
Митака пък сигурно ще да е майстор бояджия като порасне,че вече имаме изпълнения с пастела по латекса, а и с химикала по дамаските на столовете(да живее меглио)

Ами незнам, ..честно казано се чудя тези работи доколко се онаследяват..или идват незнайно откъде :)
Божа работа...

Я кажи какво е това "меглио" Да не е прапарат за почистване на химикал?
Преди месец Моника стабилно беше променила интериора, като за отрицателно време беше сменила дамаската на дивана - Нов десен с "мимита"..Честно казано много беше хубав, но се наложи да употребя значително количество спирт за да върна стария десен :))))))))

има ги например в Метро. И в други книжарници съм ги виждала
Перат се ОК, мият се от пода и масата, но от ръчичките не излизат веднага и толкова лесно Все е нещо, де

според мен се наследяват донякъде, стига поне единият родител да има подобни заложби аз съм толкова спъната в ръката, че даже и една права линия не мога да тегля, обаче Крис оня ден ми събра очите като направи идеален кръг (без шаблон), абсолютно затворен и правилен - ей така от раз. Той основно рисува слънца, разбрах го като го попитах какво е това, което стърчи навън от кръга, и той вика "ми това са космите на слънцето" айдеее, въведохме новата думичка "лъчи"
Започна да рисува по-усилено след втория си рожден ден, а откакто е в детската градина (където май ги учат, защото периодично носим блокчета, шаблони, боички) всеки ден прави рисунки, и си ги разпознава на таблото, където ги окачват. Като беше малък и той драскаше основно по неподходящи места, та и ние бяхме поприбрали фулмастери и химикалки, обаче мисля, че на тази възраст вече сме минали опасния период

Ааа това с червилото си ни е запазена марка - така ми отиде любимото червило на Clinique, но първо го издълбахме, а после рисувахме, а как се измихме...
Инак и давам една магнитна дъска на която много драска е докарва по някое кръгче, елипса ама не сме старателни още /1г.3м./ Лошото е че там не могат да се запазят "рисунките", но аз не смея да дам още цветни маркери, че като видях какво го сполетя червилото - незнам - с какво измивате творбите