...

Изпитвали ли сте някога онова разяждащо чувство,наречено Омраза?Чиста,неподправена,стопроцентова...
Стигали ли сте дотам,че да молите(Бог или каквото е там някъде) за нечия смърт?Мечтали ли сте да видите трупа на омразния обект гниещ сред червеи,мизерия и собствени изпражнения?
Искали ли сте да убивате - бавно,мъчително,сред локви от кръв и купчини вътрешности?
Не сте,знам.Но аз - да.Искам смърт и адски,нечовешки мъки.Нищо повече.

изпитвала съм.
какво става с теб?

обикновен кекс

Нищо.Просто за един месец успя да ми се стовари целия Ад с неземната си прелест.Но ми е самотно там и сега си искам отбрана компания.

важното е да има надежда, че адът ще се претвори във сФетлина
надявам се, че не те е връхлетяло нещо страшно и непоправимо

обикновен кекс

аз не

Аз пък имам чувството, че личният ад и желаенето на нечий ад за другите са в пряка връзка, всеки прави своя избор

Спомни си третия постулат на Нютон.

ne znam за какво говориш - омразата ми е чужда, но с удоволствие ще се оставя да ме убиеш, стига да си заслужава и да си добър в това, което правиш

Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. /Мърфи/

Дай да те записваме за новия клип на Кенибъл Корпс :)))))))

Ама определено не ставаш за пръфешънъл килър :))
Черпня - Ливинг он ди едж - въпреки принципно не я тача

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Винаги съм се молил за здравето и благополучието на моите врагове, и на най-омразните ми хора!

Амин и нека Света Валентина Терешкова да ви пази!

Даркмайнд, има нещо индианско и нецивилизовано в теб!

Мхъ, когато бях на 11 години. От тогава не съм изпитвала такава омраза чак - огорчение да, моментен гняв придружен със закани и проклятия да, неприязън, глух ропот и обещания, че ако ми падне в ръчичките прошка няма да има, и такива неща - да. Готова съм дори обичано същество да нараня и осакатя ако знам, че заслужава. Но съзнателно подхранвана омраза, която да
обсеби съзнанието ми и да мога да кажа - аз мразя - не. Нали я знаеш оная приказка - че да мразиш значи да наказваш себе си за грешките на другите.

Да, изпитвала съм.
Не, не съм стигала чак до там да се моля на Бог за нечия смърт (при условие, че имам две ръце и функциониращ мозък).
И за гниенето с червеите не съм се сещала, достатъчна ми е просто физическата му елиминация.
Виж това вече съм го искала, мъчителното убиване.
И защо си мислиш, че другите не изпитват такива желания?
Защо си мислиш, че всички са дотолкова възпитани и религиозни, че да не смеят да си помислят да убият (особено при самозащита)?
От мисленето до осъществяването на замисленото обаче има една важна крачка.
И не всеки е готов да я направи.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Да, но не към конкретен човек затова частта с трупа отпада


This girl I know needs some shelter

А,мерси.Не искам да убивам хора,които нищо не са ми направили.

Кой ти каза,че не ставам?!Щото не си ме виждал в моменти на диво разярение...

Мерси за почерпката.

ok - какво да направя, за да си го залсужа?

Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. /Мърфи/

Аз пък мисля,че е варварско,не индианско!

Най-сигурния начин е да се опитваш постоянно да навредиш на семейството и близките ми.Ама не открито,а чрез интрижки разни.
Много добро като начало.

не съм добра в интригите... но мога да се опитам да навредя на теб - така става ли?

Ако нещо стане както трябва, то е станала голяма грешка. /Мърфи/

Да,за наказването съм съгласна.Аз затова и написах,че чувството е разяждащо.Задушавам се в омразата си,но не мога да я спра или потисна.

Абе,не е същото.За да ми навредиш на мен качествено следвай горните инструкции.
Иначе аз самата вредя на себе си постоянно,но не се мразя.Сигурно е от мазохизма.