България тогава
18 отговора
221 прегледа
България тогава
Ех, внуче, добре, че ме питаш
как почна се нашият век.
Навярно съвсем се оплиташ,
но трудно го схваща човек.
Когато свалиха бай Тошо
нацапахме в мътния гьол:
бе тъмно и гладно, и лошо,
и бай Ганьо зърна се гол.
Защото му беше все тъмно
запали партийния дом,
а после, когато се съмна
бе в хиляди листи фантом.
По-сетне съвсем се клонира:
един върна бащин имот,
друг купи до нас язовира,
а трети би маса народ.
С властта се сдобиха червени
и хляба го гледахме в НИМ,
а банките смъртно ранени
загиваха с лева любим.
И пак да не ни е студено
подскачахме в зимните дни,
но скочи ли бик на червено
го чакат безброй синини.
Тъй сини дочакахме сини
да дойдат сериозно на власт
и четири дълги години
да пълнят и гуша, и паст.
Стоянов – тогаз президента
помоли да каже Иван,
но той пък пропусна момента
и тъй се спомина “Балкан”.
И, внуче, да знаеш тогава
отново сдобихме се с цар,
но той премиер взе да става,
и бе три двореца на кяр.
И щом ни приеха в Европа
с конфети и глъч, с хляб и сол
усетихме възтежка сопа:
че бай Ганьо пак си е гол.
Навярно сега ще те чуди
как смогвахме ние тогаз;
дали бяхме нежни и луди,
кога срещнах баба ти аз?
Ех, бяха години хлапашки
на карти зелени, гурбет;
по митинги, стачки, опашки
за бъдното търсех билет.
И хубави дамите бяха –
не бях с тях ни лигав, ни груб –
и мутрите щом не гърмяха
бе весело в нощния клуб.
Подмина ни малко късметът,
такава бе нашта съдба
и както е казал поетът:
борба преживяхме, борба!
Ех, внуче, добре, че ме пита
как почна се нашият век.
Да вникнеш дано се опита,
но трудно го схваща човек...
27. 11. 2002
как почна се нашият век.
Навярно съвсем се оплиташ,
но трудно го схваща човек.
Когато свалиха бай Тошо
нацапахме в мътния гьол:
бе тъмно и гладно, и лошо,
и бай Ганьо зърна се гол.
Защото му беше все тъмно
запали партийния дом,
а после, когато се съмна
бе в хиляди листи фантом.
По-сетне съвсем се клонира:
един върна бащин имот,
друг купи до нас язовира,
а трети би маса народ.
С властта се сдобиха червени
и хляба го гледахме в НИМ,
а банките смъртно ранени
загиваха с лева любим.
И пак да не ни е студено
подскачахме в зимните дни,
но скочи ли бик на червено
го чакат безброй синини.
Тъй сини дочакахме сини
да дойдат сериозно на власт
и четири дълги години
да пълнят и гуша, и паст.
Стоянов – тогаз президента
помоли да каже Иван,
но той пък пропусна момента
и тъй се спомина “Балкан”.
И, внуче, да знаеш тогава
отново сдобихме се с цар,
но той премиер взе да става,
и бе три двореца на кяр.
И щом ни приеха в Европа
с конфети и глъч, с хляб и сол
усетихме възтежка сопа:
че бай Ганьо пак си е гол.
Навярно сега ще те чуди
как смогвахме ние тогаз;
дали бяхме нежни и луди,
кога срещнах баба ти аз?
Ех, бяха години хлапашки
на карти зелени, гурбет;
по митинги, стачки, опашки
за бъдното търсех билет.
И хубави дамите бяха –
не бях с тях ни лигав, ни груб –
и мутрите щом не гърмяха
бе весело в нощния клуб.
Подмина ни малко късметът,
такава бе нашта съдба
и както е казал поетът:
борба преживяхме, борба!
Ех, внуче, добре, че ме пита
как почна се нашият век.
Да вникнеш дано се опита,
но трудно го схваща човек...
27. 11. 2002
в отговор на Silver Wolfess
#5
Re: България тогава
Благодарско за трофея! Скоро ще си направя цяла витринка от твои...
в отговор на Silver Wolfess
#7
Re: България тогава
Вълчице, ако ти кажа, че това всичко го написах за около 1 ч. и 40 мин. снощи ще ми повярваш ли?
в отговор на Silver Wolfess
#9
Re: България тогава
Ами видим е: геният си е гений! Сяда, пише на 1 дъх и става!
Re: България тогава
Благодарноста е споделена - от чужбина
внучето поздравява дядото в нашата родина!
Хей, това поезията голяма зараза, бря! И некадърници като мен омайва сладко!
Поздравче, Комаре честити! Много ми беше драго..Дейти
Не се коси за квото нямаш - радвай се на квото имаш!
внучето поздравява дядото в нашата родина!
Хей, това поезията голяма зараза, бря!
И некадърници като мен омайва сладко!
Поздравче, Комаре честити! Много ми беше драго..Дейти
Не се коси за квото нямаш - радвай се на квото имаш!