Червило

Подире ти разкаляният път
от стъпките ти малки локви ражда.
Окаляна си, но не ще се спрат
с милувки и любов да те обсаждат.
Лицето ти е като на война –
изписани са веждите със сажди,
очите - посинени езера
а устните противника обграждат
с червена кръв, намазана по тях.
Дали да те превзема имам сила?
Или ще бъде мой пореден грях,
преди сърцето ми да си разбила,
да те пленя, и, като на война,
да те осъдя и да те помилвам?
Застанеш ли на моята страна,
не ти е нужно повече червило...

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Браво ,приятелю.

това значително по-добре звучи, не си ме разочаровал преди, просто стиховете ти бяха мног тъжни

а това е хубаво

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

Как мълчиш,
как мълчиш ,
не изричаш ,
онази хубава ,миличка дума.....................

Живей Обичащ!