Нереалност

Срещнахме се в пясъчна мъгла
и в пясъчна мъгла ще се разминем.
Докосваме се сякаш зад стъкла,
премрежени във непрозрачност синя.
Но след такава нощ се преродих
в жадувана от теб в тъма любима.
И толкова е истинско,че бих
те сътворявала без образ и без име.
Нали си тук,нали си във мъглата
където всичко е,но някакси го няма.
И търсим се с върха на сетивата,
но в шепите остава само пяна.
Мъгла върху море като завивка.
Море в мъглата от желания.
И нежността на женските извивки
е сянка или сън като сияние.
А силуетът твой почти като магия
прелиства вейките на самотата.
Пристига утринта да ме убие.
каква ирония и страх от светлината.
Защото ти си там сред прах от пясък
или в роса от нощи недокоснати.
Отричам се от всеки дневен блясък
заради теб.Виж,нощна обич нося ти.
Но ще останем само спомен в другия.
Не сме съзрели истинските си лица.
Възможно е дори да се погубим,
срещайки се във реалността.
А тази нереалност на мъглата
с любов и двама ни опиянява.
Затворени и неми зад стъклата
ще чакаме денят да се стъмнява.
И,ледена, мъглата ще е наша
създателка и покровителка без име
на свят като бездънна чаша,
граал на любовта ни с теб,любими.

А съм длъжен да ви кажа, че хомосексуализмът в нашата страна е изкоренен макар и окончателно, но не изцяло. По-точно казано, изцяло, но не напълно. А още по-точно дори така: изцяло и напълно, но не окончателно. Защото за какво си мислят сега хората? Единствено за хомосексуализма. Е, и за поетите си мислят, за Талантите, ,. Но ако изгоним Поетите и накараме Талантите и зависниците да се сдобрят? Какво ще остане тогава в главите на хората? Едничък само чист хомосексуализъм

Hubav stih!