Докосване/на Теб/

Дихание нечуто
въздишка като звън.
Галя те във скута си,
а сякаш е насън.

По кожата притичват
със боси ходила
момиче след момиче,
игла подир игла.

В мен си като въздух.
Във тебе съм вода.
Какво ми се изплъзва
изчезва без следа?

По-близо да съм мога,
но колко е това?
От тръпнеща тревога
изопвам сетива.

И някак магнетично
те имам само миг.
И толкова различно е,
че губим двама лик.

Дихание за сбогом,
целувка като глад.
Понякога е много
мигът.Почти е свят.

Но теб те искам още.
А имам те във мен.
Бездънни глухи нощи
и ослепяващ ден.

Дихание нечуто,
въздишка като сън.
Празен гасне скута.
А ти си сам навън.

пи си писи - PC!
скръПен патос
ме завлича
Тичам пак от яд навън
Ти си вътре и си синя
аз пък не съм те бил
само да ти кажа:
По реката плуват мисли-
пържени в чер пипер,
ако ма Убичаш Мея
ша ти купа Водомер!