Срутените кумири

26/11/2003 10:50
Може би мнозина са се учудвали - защо толкова рано се отстраних от хората, които управляваха България от името на Съюза на демократичните сили - нали преди това душата си давах за тях, за тях пропагандирах?
И след всички тези сегашни разкрития за далавери и мръсни пари, може би очакват от мен патетична статия на възмущение и омраза?
Не, аз пиша тези редове с униние и жалост.

Помня, беше още лятото на 1997 година, няколко месеца след като Обединените демократични сили спечелиха изборите, бях далече в провинцията, до мен достигна смътното ехо на първите далавери, не се сдържах, качих се на един автобус и пристигнах в София, отидох при президента Петър Стоянов и му казах:
- Как е възможно, толкова ли е трудно тези наши момчета да посветят четири години от живота си на отечеството, без да мислят за своя изгода, без да крадат - и те ли като предишните?
Петър Стоянов се засмя горчиво и ми рече:
- Какви четири години, Стефане, те не можаха да издържат четири седмици...

По-късно, една зимна вечер на 1998 година, някъде на Витоша се срещнахме с Богомил Бонев - тогавашния министър на вътрешните работи, той ми каза:
- Може да те заболи, но ти си писател и трябва да знаеш истината...
И ми разказа кой какви рушвети или какви проценти комисионни взема от всяка приватизационна сделка, от всяка продажба на държавни предприятия - ставаше дума за стотици хиляди долари...
Бях в шок. Не можех да кажа нито дума. Попитах само:
- Иван Костов знае ли?
- Знае - беше отговорът.
Станах и си тръгнах, олюлявайки се. Помня и досега: навън над невинните дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се - в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да ми казва през облака от бели снежинки: - Повярвай ми: аз съм чист. Вече не знаех на какво да вярвам. С Иван Костов имах принципни противоречия: не понасях безпардонното му авторитарно държание, незачитането му на чуждото мнение, противно ми беше, че бавно и сигурно превръщаше Съюза на демократичните сили в болшевишка партия...

Но това, мислех си, са теоретични различия или различия на характерите ни. Дълго и упорито не исках да повярвам в падението на хората, които бяха все още кумири на народа. Търсех доказателства и доводи -да ги оправдая, но все по-трудно ги намирах. И нещо светло в мен умираше, умираше отчаяно и болезнено. Мълчах и се мъчех с разума си, с въображението си да възкреся илюзиите си, вярата си...

Крушенията обаче идваха едно след друго. Историческата, както я наричах и аз, 1997 година, нейният студен размирен януари, когато се случи онова, което не се беше случвало през дългата 13 века наша история - народът да се вдигне на бунт и да се освободи сам, без чужда помощ, без да е длъжен да благодари някому за свободата си - всичко това се оказа (разбрах го твърде
късно!) оперетна инсценировка с добре заплатени герои (наивната масовка, разбира се, искрено подскачаше на студа и пиеше гол чай...)
Спомнете си митингите пред „Александър Невски", по „Цариградското шосе", митингите в Пловдив, във Варна, из цяла България, спомнете си радостта, ентусиазма, спомнете си очите на младежите, на старците, на децата - пълни с надежда, че най-сетне е настъпило свещеното царство на свободата и демокрацията...

Къде е всичко това? Може ли някой днес да събере по площадите повече от хиляда души?
Кой уби тази вяра, тази надежда?
Комунистите ли?
Агентите на държавна сигурност?
Саддам Хюсеин или Осама бен Ладен?
Де да бяха те - щяхме да се изживяваме поне като жертви...
Тази работа я свършиха нашите момчета, които ние понесохме на ръце над тълпата, дадохме им жезъла на властта и наивно поверихме на тях съдбата си.
Трябва да си гений или изверг, за да съумееш да убиеш само за две години вярата в демокрацията на един цял народ, да отвратиш от себе си няколко милиона души, за които си бил кумир!
Нашите момчета успяха.

Сегашните разкрития са последните гвоздеи в ковчега на нашата вяра.
Кумирите се срутиха.
Знам, гузните ще намерят оправдания и за най-гнусните свои деяния:
- Целта оправдава средствата!
(Целта - да управляваме ние.) Уви, средствата убиха целта. Сбогом!
Стефан Цанев
в-к “Труд”
25 ноември 2003г.

....направо да повърнеш.
Разбира се миризливецът не се осмели да изплува, когато се извършиха невижданите безобразия и кражби на царелизците, не изплува, когато Доган демонстрира как държи кабинета в ръцете си...не изплува когато Надка отстрани съпартийците си, които поискаха от нея да изпълни обещанията си...това за него сигурно не е авторитарен стил. Лайното Цанев изплува единствено, когато трябва да се плюе по Костов...и то споделяйки мили спомени от отстранения заради връзки с мафията Бонев. Всички лайна вече се размирисаха..Стефан Цанев е от най-гнусните и долнопробни мирлизливи отрепки.....май наистина ще повърна

От всичко най-ми хареса това:
..."Станах и си тръгнах, олюлявайки се. Помня и досега: навън над невините дървета се сипеше чист бял сняг, тишината беше също чиста и галеща, обърнах се - в рамката на вратата стоеше Богомил по бяла риза и го чух да ми казва през облака от бели снежинки- Повярвай ми: аз съм чист."...

Ама мноооого сърцераздирателно.
Тоооолкова чист, тоооооооооолкова морал само в един БОГОМИЛ.
Ама нещо не го харесват сега, щото който е предал веднъж е способен и втори път, или колкото пъти му платят на "хероя в бяла риза".

Ако не знаеш накъде плуваш вятърът никога не е попътен

след като постваш такива гадости..... К'во нещо е живота,а?

...
Например:
"...Сегашните разкрития са последните гвоздеи в ковчега на нашата вяра.
Да! Ние сме родени да бъдем заедно. Да бъдем един до друг! Но тези събития в миналото, макар и независещи от нас, правят невъзможна близоста ни. Любовта раздира сърцето, но уви..."

професионален ревльо... хубаво плаче, жално извива - дано си е заслужил хонорара...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Ми като си се фанатизирал в една Партия и един Вожд, и Господ не може да ти помогне.

Мдам, я раздуй като Добрата, че така било почнало и християнството - Христос взел от чьор арапин-рабойник 200 000 жълтици, че да тръгне идеята.

Тва с разпването го направил Император Теодор Теодор Трудния, дето издялкал оня грозен камък със скверни надписи.

Zzloba

Тю, пак язък!
Иван Костов след изборите 2005 г.

а може да е бил пак на глава или надрусан.

Обаче тоя път може и да са го изгонили от седесето. Като нищо да се е олял той с автобусите с болельщиците, дет всите мязат на Командира.

Zzloba

Тю, пак язък!
Иван Костов след изборите 2005 г.

20 автобуса с циганчета пред НДК. Има да се учи Цанев, докато наспипа избликващото пряко от душата чувство!

Zzloba

Тю, пак язък!
Иван Костов след изборите 2005 г.

... мен и оня от "бригадите' дето ми гепна уж баннатия от дир-а ник ?

Или това е в повечко за умстените ти способности

Станах и си тръгнах, олюлявайки се. Да не е бил пак пиян?

ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!

Разбира се, че е дошло времето да повръщате! Да. Накрая и на вас изглежда ви е се е сгадило от помията. Повръщайте... и вземайте очистително. Молете се. Дано ви помогне.

Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно

Пак ли на теб нещо са ти гепнали?

п.п. Малко ми е неудобно, че те наричам на фамилно име.
Ако искаш ми викай КАРАДЖОВ

п.п.п Приятели били говорили с някаква кучкарка дето била с теб на някакво съzтеzание в Пловдив. Тя обаче се дърпала да говори срещу теб, само смятала, че си леко "странен". Ще видим тая работа.
Освен от рекламата трябва да се търсят и други контакти, че да мога да те покажа какво представляваш и какви си ги намаскарил не само в работата, ами и по състеzанията.

Ти не разбра ли, че не е добре да се изпускаш ан публично място? Много ти мирише селската уста.....

King For A Day, Fool For A Lifetime

Какъв точно боклук трябва да си, за да пишеш с чужд ник в клуб, в който така или иначе е забранено да пишат анонимни?

Коментар на написаното от Цанев няма да правя. Всеки сам избира начина, по който да се изложи...... Цанев е доста изобретателен в това отношение. Но постъпката на определени клубни боклуци, чиито идентичности можем само да предполагаме, са достойни за една братска сръбска благословия....... те си знаят!

King For A Day, Fool For A Lifetime

Но просто реших, че е ненужно - нека да си коментираме Стефан Цанев, защо не и Нешка Робева, Вежди Рашидов и други знайни и незнайни "интелектуалци. Че темата не е на Хлебаров, отдавна разбрахме, темата е на Хлебаров в скоби!

ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!

Каква сила на този свят може да ме накара да коментирам недоносените "разсъждения по картинка" на С.Цанев. Той може би е добър в това, което прави, но това не е повод да го считаме за сведущ по всички въпроси....... Що не вземем да питаме Л.Павароти как да се управлява Евро съюза? Ама той е много добър тенор....... може би най-добрият. Е, предполагам, че е поне толкова интелектуалец, колкото Цанев. Защо не го питаме и не се позоваваме на мнението му така? Нещо не е наред в "милата ни родина" ......

King For A Day, Fool For A Lifetime

Но силата, която може да ме накара да коментирам Стефан Цанев-ревльото е тази, че трябва хората да разберат най-сетне, че Стефан Цанев не е представител на българската интелигенция - той се афишира като такъв, а това е жалко!

ДОБРОТО ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА!

Гнидите са като плъховете.

А хлебарката антоанчо е цар-плъх!



ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!

...че Стефан Цанев не е представител на българската интелигенция - той се афишира като такъв, ...

А ти защо се афишираш като представителка на ромското малцинство, вещице?

На Стефан Цанев можеш само да му въртиш минети, ако си изучила занаята на здравка, ъв корз.





ВСИЧКИ ТУК СМЕ ВРЕМЕННО.
БЪЛГАРИЯ Е ВЕЧНА!