Според вас..?

Тези дни се ровех из съзнанието си и след като проведох разговор с една приятелка си зададох няколко въпроса.
Та.. как мислите, дали жените по принцип са възпитавани да очакват от мъжете горе-долу добро отношение, малко нежност, поносим секс, от време на време разговори и общо взето, повечето жени наричат това нормална и обикновена връзка. Много от моите познати, а дори и аз съм си казвала: "Абе не е мъжа на мечтите ми, но пък си е мой и...не бих искала да съм сама, така че по-добре с него".
Дали така ни възпитават родителите ни или филмите...дали ни възпитават, че онези прекрасни мъже, които са наистина нежни, уважаващи, иксрени и т.н. носят много болка и са нереални. И защо когато ги срещнем се страхуваме от тях, мислим че много хубаво не е на хубаво, че може бързо да си омръзнем и...отново тичаме към удобния, често груб и самовлюбен мъж.
Аз определено реших за себе си, че предпочитам да рискувам. Не отричам, че във всички слуаи има любов или да го наречем силни чувства, но защо ние жените се страхуваме от по-добрите мъже?
И най-вече се страхуваме да говорим за това, че самите ние сме несигурни, а за неосъществените си мечти относно любовта обвиняваме човека до нас...?
Аз определено смятам, че за всеки влак има много пътници...но все пак бих предпочела да избера най-добре пасващия ми влак..
Друг въпрос е дали ще се справя, но пък това е вече строго индивидуално.:)
А вие?

Това което ти е казвала леля ти да речем- че всички мъже са еднакви е почти вярно. Всеки е понякога малко груб, дистантен и самовлюбен. Някои прекаляват наиситна, но като цяло картинката е все една и съща. Казвам ти го, защото прекарах няколко години да мисля, че не съм такъв, а после се погледнах в огледалото и разбрах всичко. И все пак- някои са по-добри от други, нали ? Въпросът е с какви очи ги гледаш - на едни си склонна да прощаваш повече, на други - по-малко. Не, не мисля, че някой е възпитавал жените да се примиряват с посредствена връзка, даже напротив. Може би ако погледнеш в себе си ще видиш че недоволството от качеството на връзките е решило прекалено много от ходовете ти. Не, не, жените никак не са жертви в тая игра.

В нормалната и обикновена връзка няма нищо лошо и в много отношения е по-добра от другата възможност. Не се налага да се страхуваш, че утре сутрин принцът ще се окаже жаба като всички останали. Много по-леко е да не очакваш нищо свърхестествено от мъжа до себе си. Така вероятно и ще получиш повече сигурност.

И все пак - събуждаш се сутрин, оглеждаш се и си мислиш, че може и по-инак, нали ?

И аз така, пък макар и не жена, една сутрин се събудих и реших, че искам да полетя. Разперих криле и потетях. Сега не съм съвсем сигурен че не летя към дъното на някоя пропаст. Струва ли си рискът ? Нямам идея, но го предпочитам :)

Наздраве

трябва да се преживее и едното, и другото т.е. и голямата тръпка с онзи страхотния във всяко отношение, и "обикновената" връзка, която ти дава сигурност и спокойствие в дългосрочен план.

А може би истината е, че колкото и "необикновен" да е мъжът до теб, с течение на времето така добре разучаваш и най-дребните механизми, които го движат, че ти става безинтересен.

Има и друго. Понякога необикновен ти се струва най-обикновения неуравновесен комплексар, който те ревнува яростно под предлог, че те обича страстно, държи те в напрежение, причинява ти болка, иска надмощие или не ти остава пространство да дишаш. Или просто е безразличен. Жените сме склонни да се лепим по подобни жалки души, защото си мислим, че любовта е страдание. Което има малко общо с истината.

Винаги ми е било странно, защо хората смятат, че "голямата тръпка" се изключва взаимно със "спокойствието в дългосрочен план" Това са съвсем различни преживявания, съвсем различни аспекти на отношенията и при това в съвсем различно време от връзката - едното преобладав в началото, другото после. Според мен една връзка е пълноценна тогава когато ги има и двете, иначе все нещо остава празно.

И как така безинтересен?! Нима може да ти е безинтересен някой с когото те свързва нещо, което не те свързва с никой друг?! И то нещо невидимо далеч отвъд битовизмите и прекараното време заедно. Освен това никога не можеш да познаваш един човек напълно - хората се развиват, променят се. По тази причина и връзката между двама е нещо динамично - различна във всеки един момент. Или се съобразяваш с тази динамика или връзката се разпада.. Това много често се пропуска и навред можеш да чуеш "Ма ние бяхме идеалната двойка, как тъй се разведохме след 10 год". Ми ей тъй, били сте "идеалната двойка" в конкретния момент, а после? После се променяте и двамата, не може да очакваш да пазиш едно и също равновесие 10 год - това значи застой, пречка в развитието и за двамата. Или лавираш по въжето или стоиш на едно място и в крайна сметка падаш от него.

Няма "необикновени хора". Всички сме еднакви. Но има хора, с които се "получават" някои неща, и такива с които не се получават... Първите ги наричаме "необикновени и специални за нас". Ако един ден можем да се накараме да изпитаме едно и също към всеки, необикновеността ще изчезне веднага

А с този дето го споменаваш като "комплексар" не можеш да имаш дългосрочни отношения невър, независимо колко силни чувства си изпитала в началото - просто страданието убива чувствата с времето и така е редно...

нета е място където общо взето става ясно кой какво търси и какво иска,но не става ясно кой какво предлага

"Любовните интуиции на женските индивиди са патологично обременени да свършват дълбоко -вкуренено сложни в мистичния дух на собствените им подгизнали идеални истерии"

Това е цитат просто -не си спомням откъде съм го запомнил





интересно ми се стори съчетанието на следните думички

"визпитавани в................ по -добрите мъже"
може ли да помоля за превод




Женските предразсъдъци се измерват в сантиметри

пич си е направо предизвикателство

нема почивка, нема 5-6:)

трея да си топ 24/7 иначе аут

И обратното е верно

Бих казала, че в един идеален свят и след десет години би трябвало равновесието да го има. Само че не равновесие на същото ниво, а на друго, различно такова, тъй като и двамата са се променили. Да се променяте в хармония, да танцувате същия танц, само дето след години сте малко по-напред, но пак в такт. А как се прави това? Ами ако единият отказва да се променя и е в застой, другият трябва ли да спре заради него? Или трябва да върви против и да го дърпа към "равновесна" промяна? Или пък да върви против себе си и да спре да се променя...?

Мисля, че човешката природа е такава, че не бива да се очаква или изисква един човек да прекара целия си живот само с един партньор (без това да означава полигамия!). Защото може десет години да ти пасва един човек, после следващите десет да ти пасва някой съвсем друг. А ... това противоречи на обществения ... "морал". Според мен няма такова нещо като "обществен морал" - това е порнография, нарочно измислено и изкуствено наложено. Защо обществото си самоналага закони, които са противоестествени?

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

напълно съгласна

Никоя връзка с мъж не е еднаква с друга,подобно на пръстовите отпечатъци.Търпение
И запомни едно...няма по-искрена любов от тази към храната...хахахаха.Другата трае две седмици и половина