поглед

Момчето вървеше не много забързано, не много бавно по улицата, до бордюра на тротоара, където нямаше място от паркирани коли. Беше приятно топла вечер. Видя срещу себе си момичето, с пепеляво руса коса, къдрава, вързана на опашка, носеше някакви обемисти неща в ръце, може би принадлежности за рисуване, момчето не успя да види, защото разглеждаше лицето й през двете секунди откакто я забеляза докато се разминаха. Имаше нежно лице и кожа, която момчето много искаше да погали.

Момичето вървеше не много забързано, не много бавно покрай паркираните на тротоара коли, защото трябваше да стигне на курса си по живопис, но вечерта беше приятно топла и на нея не й се искаше да стигне прекалено бързо, въпреки че беше натоварена с обемистите си пособия, необходими за рисуването и скулптурата. Видя срещу себе си момчето, което беше високо и слабо, имаше къса коса и правилни черти и гледаше лицето й с хубавите си очи. Успя да се развълнува за тези две секунди, които имаше преди да се разминат, сърцето й затуптя толкова шумно, че не чу издрънчаването от ключа, който се изхлузи през джоба на якето й, защото беше ускорила крачка от вълнение.

Момчето се обърна след момичето, когато се разминаха и чу издрънчаване. Наведе се и видя ключа. Вдигна го и се затича след момичето, което се обърна, когато чу стъпките му.

- Извинявай, изпусна нещо – момчето подаде ключа и се втренчи в лицето й
- Благодаря – момичето взе ключа и го погледна в лицето.

Погледите им се срещнаха. Момчето знаеше, че трябва да каже нещо или да си тръгне, но не можеше да измисли какво да каже, а не искаше да си тръгне. Момичето знаеше, че момчето, което й върна ключа ще каже нещо или ще си тръгне. Искаше й се той да каже нещо, а същевременно не й се искаше. Ако момчето я беше поканило на кафе, тя щеше да откаже, защото трябваше да иде на курса си. Ако беше поискал номера на телефона й, също щеше да откаже, защото не е прието да даваш телефона си на непознати. И двамата бяха наясно, но в момента не мислеха за това, защото не мислеха за нищо. Гледаха се ужасно дълго и времето минаваше, но не беше никак неловко, защото едно топло вцепенение ги сковаваше и се разливаше по телата им и стана нещо странно - изведнъж сякаш всичко около тях изчезна и стана твърде възможно момчето да предложи да отидат някъде заедно, а момичето да зареже глупавата живопис и да иде с него, но точно в този момент едно рено профуча с 80 км/ч и помете момичето като парцалена кукла, преминавайки на педя от момчето, което видя в един безкрайно кратък миг, как краката на момичто се огънаха под невъзможен ъгъл, как обемистите неща, които носеше се разхвърчаха на всички страни, как главата и се лашна с глух звук в стълба, в който се заби колата с момичето приковано на предната броня като пеперуда забодена с карфица. После времето се ускори и в следващия момент момчето гледаше как под разпилените пепеляво руси коси на момичето се образуваше локва кръв, как главата й беше извита на една страна, как някакви жени се разпищяха и някой се обаждаше на бърза помощ, как най-сетне прибраха момичето в линейката, а някакви хора го питаха нещо и му говореха, а той заекваше в отговор и после станаха и продължиха да стават още много неща този ден и през следващите четиридесет и шест години, но времето си остана все така ускорено и затова всичко му се видя мъничко по кратко от погледа, когато й върна ключа и съвсем малко по дълго от мига, когато колата я блъсна пред очите му.

Това беше една много кратка любов, която продължи само три мига.

haresa mi.
samo edin vapros ot exzistencialno estesvo - love, koiato useshtash za 3 sekundi, ne e li edin vid polah na listo, koeto ti se struva , tche vizhdash, kogato pada kam zemiata - a to, ebati, se okazva, tche ne e listo,a mislovna katerica, koiato ti nosi dushevni leshnici, koito sa tolkova dushevni, tche nakraia se tchudish leshnici li sa ili tashaci na shtraus
Sheguvam se
Textat si go biva

абе я белка да ти захапе лешничетата дано!

шегувам се и аз



благодаря ти, че си си направил труда да го прочетеш и да ми отговориш :) радвам се ако е предизвикало някакви емоции

Потресена съм. Що го написа това!!! Безсмислената жестокост е по-гадна и от целенасочената...
Уф, я промени нещо, моля те. Не можеш да оставиш един тримигов момент в продължение на четиридесет и шест години да продължава да бъде все толкова жесток.

не мога, не съм го измислил аз, сама се измисли така историята, когато видях онова сладко момиче днес на улицата с русата къдрава коса на опашка.

животът често е гаден и безмислено жесток и дори не е нужно да четеш последната страница на дневен труд, за да го знаеш...

миналата неделя един приятел се размина на един метър от рено, което отнесе възрастните хора на спирката пред него на царигратското. предполагам, че са го казвали по новините. ние във всеки случай поляхме обилно факта, че той все още е с нас...

силно..

Бравос!
Добро беше и да си сигурен, че предизвиква емоции...:)
Поздрави!

...Totally amazing mind
So understanding and so kind...

В композиционно отношение не е подчинено на никаква обща, свързваща идея.
Динамиката на действието е неравномерна, стихийна, липсва каквато и да е логическа предпоставеност.
В стилистично отношение се скача безразборно от ниво на ниво, без от това да се извлича какъвто и да е ефект, да не говорим за оптимален.
Синтаксисът е обременен до претенциозност и е в рязък дисбаланс с бледата лексика.

С други думи,
за добро или за зло,
нещата са точно такива,
каквито се случват
в този ......... живот,
в който от нищото сякаш
арогантно
безсмислено
изскачат
рено след рено...
с най-различен фасон...
:)

Хареса ми, Ветре.

тази рецензия ме изкефи!
Но и историйката не е лоша... като за аматьор (или начинаещ млад автор с обещаващо бъдеще)
А онова за старците беше даже по-яко и не знам защо никой не се е произнесъл по него, вероятно защото е по-дълго и се говори за старци, а не за къдрокоси руси мадами с небрежно-елегантен изглед

радвам се, ако е

леле, прерових речника на чуждите думи докато намеря "синтаксис", "лексика" и прочее


права си, ама я препоръчай някоя книжка или нещо такова - тия неща учат ли се?

спомням си, че в седми клас говорихме за синтаксис и динамична стилистка и т.н., но от тогава всичко съм забравил


та... помагай


а, композиционно отношение какво точно е?


иначе мерси

ами онова за старците аз си споделях само... дрънках си :)

то аз литература не пиша, само разни неща :))

не искам да пиша литература, защото ще почна много да се надувам, познавам се

hahahah
Много скромно го раздаваш!?

Я по-добре се надуй и пиши литература!!!!

Лелеее ще умра!
Толкова ли си непорочен или само се бъзикаш, че не знаеш!?

Може за начало да пробваш с уроци при Лин

Или влез в "Лингвистика" (тя ще да е кръстницата на клуба!...)

Ако има "Стилистика" - още по-добре...

:)

ми знам че едното беше за изреченията, а другото за думите.

доколкото разбрах Лин иска да каже, че са много дълги и оплетени изреченията, а пък няма кой знае колко разнообразни думи, разни сравнения, метафори, изкилифинчени определения и т.н.

ама другите неща преди това не ги разбрах наистина.


речникът ми не е беден, но не знам как се връзва някое определение като "съдбоносно" с "рено" да кажем, много надуто ми изглежда и помпозно :)) тия работи се учат според мен. как не трябва да се започва изречение с "А", "И" или нещо такова, как не трябва да има паразитни думички като "една" и повторения не трябва да има разбира се. примерно там дето бях писал "стана" на едното място беше по гъзарско да напиша "случи се" и така щях да избегна и повторението, но го видях чак по късно това

частната учителка в 7ми клас по литература ги обясняваше тия работи, но аз тогава не можех да си напиша правилно името, защото само по разни олимпиади по математика ходих (нашите ме бяха нарочили за математик защото). а от седми клас вече 10 години минаха заминаха и почти нищо не помня


затова наистина не знам... има ли такива клубове?

не мерси, не искам да си продавам душата за жълти стотинки.

Именно, Ветре - надуто и помпозно са точните думи.

Та тази "рецензия", която написах, не е никаква рецензия!
Веднага бих могла да напиша обратна на нея, също така надута и помпозна, и тя ще звучи също така нелепо.:)

Нейната нелепост ми изглеждаше така очевидна и според мен би трябвало да е съвсем прозрачно, че това е нещо друго... е, да, ама не...:)

Ако ти кажа, че това е един силно хиперболизиран паралел, сигурно съвсем ще си взема беля на главата...

Затова ще го кажа другояче.

Разказът ти е написан някак... неизбежно.
Технически той би могъл, както всеки текст, да бъде усъвършенстван, но тогава ще изгуби според мен основния си плюс.

Е, стига толкоз.

…Естествено, че не приех сериозно “рецензията”, не и като “the ultimate thing”, а пък още по-малко трябва ти да я приемаш така, Вятърчо…, Сивчо…, Теле :) …или както предпочиташ! Макар че като текст, сам по себе си, е добре написан(и затова ме ‘изкефи’), очевидно от професионалист, който умее да се заиграе с ‘професията’ си и да я иронизира, при това има защо… Но не знам Лин защо се заяде…

Та думата ми беше, че въобще не трябва да се впрягаш, че не знаеш какво е ‘хипербола’ и т.н. и да се подценяваш от това, защото самият факт, че си написал тези неща и без 'необходимите' знания, показва че умееш…, имаш някаква дарба, която може да се развива.

Освен това, въпреки че може да подразнят покварения вкус на литератора :), текстовете ти звучат красиво и неподправено, защото са искрени. На мен поне, ми звучат... очарователно. И дори това, че непрекъснато ‘регистрираш’ толкова неща и после умееш да седнеш и да ги кажеш, ме впечатлява. И даже ти завиждам, защото аз не го умея – и имам чувството, че възприятията ми все повече се притъпяват… :(

ПП: А, между другото, с тебе трябва да сме набори.

а дали има начин да се получи и технически по добре, но да си остане истински? :)

всъщност ти няма как да отговориш на този въпрос... сам трябва да си отговоря, защото за мен понякога писатето е като медитация, като магия, забравям се тотално и само си върви... много е яко усещането :))

иначе ако го мисля и го нагласям нищо не се получава, стерилно излиза

шегата ти е половин истина обаче :)