Мисли

Сутринта. В 8.30.
Около джамията в София. Мюсюлманите.
Мъже на колене - наредени в правилни редици.
Молят се в пълно мълчание.
Обградени от полицаи.
Тишина. Фонтанът на Банския площад нелепо пръска струи в мъглата.

Мюсюлманите се молят. На своя Аллах. Може би заради убитите си братя в Истанбул. Може би, за да покажат, че са силни. Или че са безсилни? Кой знае?

Нещо мъчително има в молитва, която е извадена на показ. Десакрализирана, превърната в демонстрация. Помага ли, пречи ли? Аз не зная. Само се развълнувах при гледката, неясно защо. Беше ми жал за някого, но не за тези мъже там.
И се почувствах отчаяно самотна.

Eто я, Сура едно:

В името на Бог, най-състрадателния,
най-милостивия.

Да възхваляваме Бог хранителя и
поддържник на всички светове,

най-състрадателния, най-милостивия

пред Теб се прекланяме
И Твоята помощ търсим.

Покажи ни правия път.

Пътят на онези,
на които Ти си дарил състрадание,
онези, чиято участ
не е гневът и няма да се заблудят.

---------------------------------------------------
Това са изричали.

Acropolis adieu

защо ти е било тъжно, вълнуващо и някак жалостиво за някого си.

Не разбрах защо си се почувствала така самотна. Защо?

Помага ли, пречи ли, питаш. И аз не знам. Щом го правят и са мнозина, сигурно помага. То не е нужно да го разбираме, достатъчно е да го приемем.

Знам ли и аз. Мисли.

Косата ми дзилена, очите ми редки

Както винаги си на ниво. Знаеш, веднага вадиш от точното чекмедже. Благодаря ти.

Не се интересувам от мюсюлманската религия. Далечна и чужда ми е.
Нарочно. Имам си причини.

И говорех за друго. За демонстрацията на общуването с Бога (им).
Сила или безсилие беше? И тия правилни редици от мъже на колене... в мъглата. Сутринта.

Като отидеш в Храм, чувстваш ли се в Общност?
Или се чувстваш Повече сам? Повече силен, или по-безсилен?
Защо алкохолиците в един етап на прогресиращата си зависимост започват да имат неясни стремления към религия и духовност?

Бог е свято нещо. Някой от вас има ли отношение към свети неща? Не се заяждам, питам.

Не разбирам от молитви. Не умея и да отправям молитви към някого.

Но тази ми хареса. Особено тази част:

"Пътят на онези,
на които Ти си дарил състрадание,
онези, чиято участ
не е гневът и няма да се заблудят."



Косата ми дзилена, очите ми редки

и колкото повече се доближавам до темата за Бог, толкова повече се натъжавам, колко много време съм изпуснала...

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

не бих могла да знам, защо са били събрани днес тези хора, но ще ти кажа, че груповата молитва има много по-мощна сила на въздействие и е далеч по-силна като енергийно поле - зарядът й е огромен .
Друг е въпросът, защо така показно и дали всички там са еднакво и силно вярващи...

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

Нито сила, нито безсилие. Обаче ме подсети за друго, не мога да мисля въобще днес. За една молитва. Християнска. Която бе пуснал в. "Сега". Когато задържаха нашите медици в Либия. Ето я...

Молитва на затворник

"Пред Тебе коленича, дълготърпеливи и всеблаги Господи, и на Тебе усърдно се моля от това тъжно място, където грехът ме доведе. Но Ти си навсякъде. Ти си близо до този, който те призовава със смирено сърце и гореща вяра. Ти слушаш с благоволение молбите на всички, които разкриват пред Тебе горестта на душите си и бързо протягаш десницата на Твоето човеколюбие, за да помилваш измъчените, угнетените, скърбящите и несретните. Затова и аз, окаян затворник, обръщам сърцето си към Тебе и подобно на блудния син, който се разкая и отново се върна в бащиния дом, Те моля, Небесни Отче, да ме приемеш разкаян под Твоето бащинско крило.
Съгреших, Отче Наш, съгреших против небето и пред Тебе и не съм достоен да се нарека Твой син, но Ти ме прости и приеми по милост в Твоя светъл дом, за да не загина в мрака на греховността.
Кого да потърся, Господи, в моята сегашна мъка? Кой ще ми помогне? Аз съм самотен и безсилен. Но когато те потърся и Ти ме посетиш, аз вече не съм сам, а с моя благ Утешител и Спасител.
Научи ме да позная и да върша Твоята воля повече и да не греша, да не се противя на доброто, да успявам във вярата. Подкрепи ме да понеса всички трудности на сегашната ми участ и да не се поддам на зли внушения. Облекчи тежестите ми. Макар и да съм лишен от свобода, направи ме свободник Твой, като освободиш душата ми чрез вярата, истината и доброто от веригите на греха и злото, защото Ти си Този, Който истински освобождаваш човека. Нека да получа твоето освобождение като най-ценен дар, та и когато бъда пуснат на свобода, да живея като наистина свободен човек, а не като роб на греха и на престъплението. Помилвай ме, Вледико, и ми бъди закрилник, защото Ти милваш и успокояваш всички твои люде. Амин!"

Ох, убиец - "направи ме свободник Твой, като освободиш душата ми"

Acropolis adieu

Когато бях девойка (хлапе на практика), вкъщи ми даваха да чета нравоучителни четива. Беше задължително да ги чета. Имаше си механизми за проверка дали съм прочела.
Та тогава някъде съм прочела, че ако искаш някой да ти е приятел, никога не му задавай въпроса "защо". "Защо" е обиден въпрос между приятели.

Но понеже не сме приятели с теб и няма шанс да бъдем, не ми е обиден въпросът ти "защо". Даже ще ти отговоря: защото винаги съм самотна. Сега просто го усетих много силно. Много ясно (в мъглата). Нямам обяснение. Нещо като да знаеш, че горещата печка ти изгаря ръката, ама си спомняш за това чак когато неволно я пипнеш.
Абе, дрънкам си само. Не обр. вн.
Бъди здрава.

Да, смисълът... Според тълкуванията.
Думата състрадание на арабски не може да се употреби за никой друг освен за Бог. Само Той състрадава. Думата е рахман. А рахим - милосърден, може да се употреби за човек. Можеш да бъдеш милосърдна, но състраданието е Божие.
И само Той утешава, само Той и т. н.

Acropolis adieu

като ти кажа, че аз съм тези, с които си имала шанс да ти бъдат прятели

А приятелите си ги питам за всичко, което не разбирам.

Просто не ми се искаше да се чувстваш така. Никой не искам да се чувства самотен. Но всички май сме. Малко или повече.

Бъди и ти здрава. И се усмихни. Много ти отива

Все пак. Кога ще изпием по 8 бутилки мавруд на калпак?

А сега ми стискай палци. Отивам на зъболекар. Като се върна, ако мога да пиша, пак ще се обадя.

Косата ми дзилена, очите ми редки

защо си толкова често самотна?
Дали това не е твой избор още от преди да се родиш?

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

Сериозно ли смяташ, че човеците могат да избират? Че ако можеха - нали светът щеше да е рай, а всички щяхме да сме херувимчета?
И какво значи "избор ПРЕДИ да си се родил"?
Обясни ми, не те разбрах?

така си се молят, от векове.
за едно, или заради друго...
в мир - за себе си, в бран - за нещо общо, дявол знае какво... или аллах, или господ - все едно.
така е направено да се молят, дребни и нищожни пред висотата на минарето... небето... , за да усетят те самите, които се молят - физически и всякак да усетят колко са нищожни.
и в християнството е такова пак, в католическите храмове. там, обаче, те карат да се чувстваш нищожен като влизаш вътре. бре, злато, бре висота, бре... абе кич.
кич, в особено големи размери.
това са, според мене, всичките религии и фенството към тях.
към "звездите" им. примадоните, така да се каже...

десакрализирана, казваш. поради отвънкашността.
ми не мисля.
какво му е сакралното да се молиш в храм?
ай сакраменто!

нещо друго ти е било.
без връзка с храмове, молитви и пр.
може от фонтана, в мъглата, нещо...

Исках да кажа, че молитвата е нещо изцяло сакрално. Може да си се помолиш навсякъде, даже докато пътуваш в тролея. Никой нищо няма да разбере. Само ти си знаеш какво правиш. Като си в храм - там мястото си е подходящо за молитва. А и пример от околните имаш - като гледаш колко са искрени и всеотдайни в молитвите, казваш си: "Дано тяхната молитва да важи и за мен..."
А онова на площада беше демонстрация под формата на молитва. Смирена агресия или агресивна смиреност.
Ти виждала ли си стотици мъже в правилни редици, на колене, мълчат...
Аз не бях виждала.
И оня фонтан - адски нелепо наистина, в мъглата...
Хора, хора, хора... Пълно с хора в тоя град. Много хора. Това ми беше мисълта отначало. Недовършена остана.

ми да, може така да ти е била мисълта. може аз нещо да съм се объркала.
ама понеже тези хора там, на площада, не ги знам кои са, а пък и не ме интересуват некакси, наблегнах в мислите си като четох темата ти на това как си се почувствала ти.

а те - те така си се молят, нали това ти казвам. надали влагат нещо лично в тази работа. още дедо им и прадедо им не са влагали...
мисля си, че много повече влагат в нещо онези, дет ги гледаме по тв по филмите - дето обикалят с табели като сандвич с "долу абортите!", или "да живей синия кит!" или нещо такова... макар че и за тва се съмнявам.

а тези мълчаливите мъже, на стъгдата.
ми с нищо не са ми по-различни от шумните фенове на някой тъпанар. на майкъл джексън, да речем.
същата боза с чушки.

отначало, обаче, като се зачетох в написаното от тебе горе - съвсем различно е от това, което си ми написала тук.
все едно двама различни хора са гледали онази штрак!картинка.

преди да се инкарнира отново на Земята прави много тежък и задълбочен разбор на предишните си животи, отчитат се опитностите, които душата вече е усвоила и се прави план за новия живот - избират се "героите" - семейство, братя, сестри, роднини, приятели;
набелязват се новите опитности, които трябва да се постигнат в тоз живот и... действието започва да тече с раждането...
Ако товят жиовт преди е бил труден, с много кармични задачи, то този може да е лек и пеперуден - за отпускане.
И обратното - ако си решила сега да се нагърбиш да учиш много сложни неща, значи ще имаш много премеждия по пътя си и много задачки за преодоляване.
Самотата е една от тях.
Тогава хем ти е тъжно, хем имаш време да мислиш за мнооого неща, да се вгледаш в себе си, да анализираш приятели, ситуации и др...
Помисли си.
Аз мога много да напиша, но няма смисъл, ако ти не си готова да го разбереш.
Тиха и спокойна вечер ти желая.

Малко нежност и много обич никога не са излишни...

впечатляваща гледка е било...

то тия ритуали са шлифовани през вековете... и затова са така мистично въздействащи... само е малко неприятно - че е в центъра на София, все пак...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

А докато не разкажеш, как бих могла да знам дали съм готова да разбера, или не?
Това е ново за мен - не знаех, че сама съм избрала живота си. Доста пеперуден. Направо пърха. Помня като се излюпих от какавидата. Тъкмо разперих крилцата и аха - да литна и ПЛЯС! Някой ме залепи за стената посредством подметката на любимия си чехъл. Развалих тапетите само. Пеперудата се превърна в белезникаво петно.
Инкарнацията беше напълно безуспешна.

Но от друга страна, дълбоко уважавам стремежа ти към познание отвъд познанието. Сигурно има много вяра в теб, дано винаги да я има. Когато човек е решен да разбере нещо докрай - дълбоко ме респектира. Мен ме е страх от това.

Самотата е шанс да помъдрееш, ако можеш. За да бъдеш със себе си трябва да си с някой, но можеш да си самотен и когато си с някой също.

Но самотата подобава само на бога.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце