Сали Яшар

Закрачил по някой разбит тротоар,
осеян с хартийки и псета,
объркан, безизразен майстор Яшар
оглежда безчет колелета.

Но те са от гума, не пеят, летят,
пред тях не препускат копита;
Яшар уж диви се на този нов свят,
а някак душата му свита.

Навред мръсотия и смрад от бензин,
завеса от пушеци черни
и смогът лежи като сив пластелин
над къщи и сгради модерни.

Отнейде се мярна за миг мършав кон
пред ромска каруца завързан,
но не песента им, а техния стон
удави животът забързан.

Иди си, иди си, добри ми Яшар,
далеч от града безсърдечен;
върни се пак в края си хубав, макар
днес в бедна одежда облечен.

Потегляй, дори не поглеждай назад,
тук властват немир и несрета
и всички живеем с мечта: в този ад
да пеят безчет колелета.

Стихотворението е чудесно, но Сали Яшар като, че ли остана в миналото. Него днес го няма. Днес Яшаровците крадат колелета за вторични суровини.

Здравей, Вълчице!
Благодаря за оценката! Вярно е, че е от миналото, но именно затова съм си позволил да го открадна от Йовков и да го доведа тук при нас.
А за вторичните суровини - не са Яшаровците, Вълчице. Сали Яшар е турчин, а те нямат точно такъв афинитет към колелетата!

Прав си. Не знам защо направих тази асоциация в момента.

Нормално е, с това провокативно фамилно име!
Доста Яшаровци се грижат за да няма пеещи колелета.

хубаво, да! Тук вали сняг, за първи път тази зима, прочетох ти стихотворението и си помислих, че сигурно е много романтично в снежна тиха утрин да се чува само тропота на копита и колела

не знам защо обаче, сигурно защото съм тук, по- асоциативно ми в впряг с кучета

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

Честит първи сняг, Лора!
Всички сме чували за тамошния сняг и шейните, теглени от хъски. Хубаво е, само дето не е наше си...
А и колелетата се движат и през останалите сезони!
P.S.: Повози се на един кучешки впряг и за мен, ако имаш възможност!

и за мен се повози.

кучешките впрягове са някъде доста по-на север от тук,

но аз да ти кажа какво нещо съм виждала тук на сред един от най-големите и притендиращи за циливилизованост градове

бях го забравила...та първия път когато отидох да видя небостъргачите, не, май беше втория път, както и да е, виждам, начи едни двуколки като колестници и ги дърпат млади момчета, нещо като индийските рикши, нещо което съм виждала само по филмите, мен тогава доста неща ме шокираха тук, но това е просто върха
какъв човек трябва да си че да се качиш в нещо и да караш, макар и да му плащаш някой да те влачи, унижение, не, ами унижение

а файтони с кончета тук има на Ниагара, защото е курортно градче

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

На тези човешки впрягове не се вози и за мен, моля те!
Мисля, че и Вълчицата ще ти откаже!
Ако беше жив др. Живков сега щеше да каже няколко думи за дивия използвачески капитализъм...

сериозно, тук има доста примери
аз на такъв впряг никога няма да се возя и на кучешки предполагам ама знае ли човек, Аксес ми е обещал Айс фишинг, може да дойде да ме вземе с кучешки впряг
аз и от еленски впряг няма да се откажа, още повече ако е с звънчета

обаче аз си представих, значи качвам се на кучешкия впряг и казвам на шофьора на впряга :
-Един билет за мен и още два плащам за едни никове от дир
ако не ги виждаш, донт уори и аз не съм, проблема не е във вашия монитор, гепай ся доларчетата и да тръгваме

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

Лора, и уважително с хъскитата... Много ги харесвам...

Е, ние ще слезем на първия завой, няма да караме гратис. Важен е жестът!

Щото са ти малко нещо роднина... Подушвам, че сте от 1 порода!

Благодаря ви за приятната компания, а на теб за хубавото стихотворение

тъкмо стоя и дебна кога ще излязат тия със сините лампи да почистват улиците, щото романитка, романтика, ама трябва да се работи, а някой да учим

Весел ден!

Lora, Nikoga ne si narushavam obeshtaniata Access

Позна!

Моля! И пак заповядай!
Ние като сме стари за учене...
Весел и на теб!

Ей, ще каже човек, че сме от един град с теб - така бързо се разбираме!

Това е огледло на живота който сега всички живеем ,
много болка се долавя.Иди си, иди си, добри ми Яшар,
далеч от града безсърдечен;
върни се пак в края си хубав, макар
днес в бедна одежда облечен.

Потегляй, дори не поглеждай назад,
тук властват немир и несрета
и всички живеем с мечта: в този ад
да пеят безчет колелета.



А ние как да се върнем назад?

Една вода сме пили, Комар. Няма начин да не се разбираме.