Захласване!

В събота се случи нещо с момиченцето ми за което още нямам сили да говоря. Но имам няколко въпроса...Преди месец педиатърката на Лорито каза че ако тя продължава да се захласва след годинката ще я прати на невролог. В какво се състои прегледа при този невролог? Кога ще се отървем от захласването? Явно не е нормално да продължава и след годинката...И още.....може ли захлсването да доведе до някакви фатални последици - например смъртМоже да съм малко крайна, но вие не видяхте Лора в събота..Трябва ли да чакам годинката като положението става все по-тежко и методите които аз знам да я извадя от това състояние не помагат многоИ за капак - тя не се захласва след като е плакала дълго например - аз никога не я оставям да плаче. Захласва се в момента в който тръгва да реве. Например удари се започва да реве, но веднага се захласва! А преди не беше така...Страх ме е!!!!!!Вече ме е страх да оставам сама с нея! Ами ако не се справя с поредната "криза"?!Къде е причината за това състояние - трудното раждане(мнооого проблеми, но и за това не ми се говори..) или това че докато бях бременна 2-3 пъти ми се случи да не ми стига въздух. Тичах на терасата и дишах дълбоко, но имах чувството че се задушавам! Докато раждах също не ми достигаше въздух дори когато ми сложиха кислородна маска....Много ме е страх вече!

Има една точка отстрани на петичката, като я натиснеш, и захласването спира.
Ще ти пусна бележка.

Аз нямам опит по този въпрос,но ..Не се притеснявай,всичко ще се оправи и твоята малка кукличка ще е добре..Може би при вас ще отшуми по-бавно,а не мисля,че недостигането на въздух през бременността има значение.Всичко ще отмине с времето..все пак всички деца са различни,нали?!Много усмивки и успех..

Много ще съм ти благодарна! Побъркала съм се от притеснение! 2 дни случката не ми излиза от акъла

Дано си права и захласването отшуми..Много е стряскащо!

Привет, мила!
Ние също имаме такъв проблем! Когато Никол започне да плаче, толкова се унася че чак посинява. Е, не винаги, но в повечето случаи така става.
Имам един материал от списание 9 месеца, но за съжаление ще мога да ти го пусна чак утер, защото сега съм на работа и не е при мен. Там в общи линии пише че не е опасно само по себе си, но за да си по - спокойна ще ти го пусна утре сутрин.
Какъв е моят опит, когато детето се захласне (в повечето случай върши работа) просто духвам в лицето и за да се стресне и тя почти веднага си поема въздух. Не знам доколко е полезно и правилно, но при нас върши работа.
Надявам се утре да мога да ти пусна статийката, но трябва да ми дадеш е - mail.
Поздрави на Лора и не теб!

Под "захласване" имаш предвид, че когато започва да реве отваря устата и замира така - е си поема въздух, ни вопъл, ни стон...?

да, опиши ако можеш по-подробно нейния вариант на захласване, защото при различните деца не се проявява еднакво, и каквото помага на едно може да е слабо при друго

Ще чакам да пуснеш статията утре! Благодаря!
Духането в лицето помагаше когато беше малко бебе. В един момент спря да върши работа. После започнах да я обръщам с корема надолу, после я тупах по гърба, резтърсвах я, пръсках я с вода - всичко това помагаше до един момент. Преди месец като се захласна пред педиатърката тя започна да и удря шамари Та, в събота приложих всичко това + шамарите дори и до отворен прозорец и нищо! Тогава в безсилието си я напръсках с кола от чашата до мен и след малко се съвзе, но беше неадекватна дълго време след това..Сега се сещам че дори не ми хрумна да я заведа на лекар! Само я гушках и целувах!Чудя се какво става с мозъчето й когато се захласва продължително? Нали то трябва да се оросява!? Май това му вреди.....

Ами както Смайл го е описала - отваря уста да реве и до там Неможе да поеме въздух и след малко посинява В събота обаче ми се стори че беше по-вяла и отпусната, сякаш тя неиска да диша Беше малко като кашкавал в ръцете ми(егати сравнението направих)Добре че не бях сама!

така както го описваш, повече прилича вече на припадък...няма да е зле наистина да направите консултация с невролог

KeiSi,
Заведи си детето на невролог, за да и направят изследвания - вероятно ЕЕГ, скенер или нещо друго, в зависимост от това какви възможности имат. Иди веднага, без да изчакваш, за да си спокойна. Намери си добър невролог, който работи с малки деца. Най-малкото ще те посъветват как да реагираш при подобна ситуация, защото драстичните методи, които използваш може да не са най-подходящите в случая. Успех! Дано и няма нищо.

МониТ

ОК само че ми дай е- mail си.

Благодаря!

[email protected]

явно вашият "вариант" на играта "я да изкарам на всички акъла" е по-тежък. Мойта малката също го прави в моменти на много силна болка или стъписване. Когато бяхме в болница и й биеха инжекции три пъти дневно - правеше го всеки път когато я убодат, а сестрите и лекарите се нахвърляха отгоре й да й бият шамари, от което тя се стряскаше още повече.
Като говорих с педиатърката тя ми каза, че по-скоро било нещо като спазъм на белия дроб и се получавало когато тя вдишва, а в този момент кресва да реве и трябва да изкара въздуха навъм с крясъка. Та един вид ставало ни навън-ни навътре и "управлението" на дишането се ошашаввало какво да прави (преразказвам го по мой си начин). При нас ефикасно е духането в лицето или някакво рязко движение пред лицето, което да я стресне и дишането да си влезе в режим.
Но това, че след това е неадекватна явно вече е признак и на нещо друго.
При нас това взе да затихва, но "пиковите изпълнения" бяха в периода 1г.-2г.2м.
Когато ни се случи за първи път толкоз бях панирана, че ми се стори цяла вечност нейното "бездихание", но всъщност при нас продължава 5-10 секунди, което не смятам, че може да навреди на оросяването на мозъка (не може сякаш кръвта да обеднее толкоз бързо откъм кислород), а и после винаги има едно голямо пищене, което й доставя много кислород

Според мен, няма за какво да се притесняваш и при нас положението е такова, отваря уста да крещи, но нищо не излиза, ни въздух ни крясък и лицето му посинява, Смайл го е описала точно, и при инжекции и моя прави същия номер. Марти, като беше бебе се захласваше така, но не си спомням причината за това (освен в лекарския кабинет от ужас), едва ли се е удрал толкова жестоко, като сега, защото в момента е 1,10м и се захласва само при голяма болка от удар, но и аз ще се захласна така ако се удрям толкова жестоко.
Не разбрах само тази малка сладуранка, кога се захласва - като се удари или винаги така си реве.

Значи можело и след годинката да продължи!Аз след още едно подобно изпълнение инфаркт ще получа. 2 дни мъжът ми ме пита дали съм добре - кой знае как ходя из къщи...Утре сутринта ще ходим на лекар.
Между другото някой ако знае как е медицинското наименование на захласването да казва за да се поровя за инфо в нета.

не знам какво може да се направи по въпроса, освен ако наистина не се касае за някакво увреждане.
А за продължаването - прдължава си. Даже като я давах на ясла всеки ден го повтарях на лелите докато не им се наби в главите.
Обаче мислила ли си как изглеждаме ние в очите на децата? "Не стига, че се ударих и адски ме боли, а и мама почва да ми духа в лицето, да ме шамари и да ме пръска с вода? Баси, не може ли тази лудата да ме гушне и да я махне болката!".

Ами понякога като се разплаче, но не винаги..В събота специално не разбрах защо се разплака. Играеше си с една лъжица близо до мен и изведнъж ревна. Допускам, че се е ударила с лъжицата. Докато я взема и тя вече се захласнала! Притеснявам се защото става все по лошо и нещата с които преди я връщах към нормалното и състояние вече не действат! През първите 2-3 месеца от живота й захласването й не ме плашеше особено. После дори спря за около 3 месеца, а след това изведнъж сякаш се "отключи" отново, но много по-сериозно от преди. В събота беше върхът!