Загубих се

Не знам какво стана и кога. Все едно в един момент загубих всички, които са около мен. По един или друг начин накарах хората наоколо да се отдръпнат. Нагрубих дори и тези, които заслужават да ги нагрубя, но дори и те сега ми липсват. Толкова ми е самотно
Отблъснах този, нагрубих друг, нацупих се на останалите и сега си седя сама без добри и лошо хора около себе си.
Какво ли пиша, то дори и не се разбира. Тъгата ме е стиснала здраво за гърлото и иска да крещи

ima takiva momenti....ste ti mine...
Pri men obiknoveno tochno ,kogato mislia,che niamam nikoi nasresta si izkacha vse niakoi I vse pak niama da e zle da se zamislish zasto sa se otdrapnali i da promenish niakoi nesta v sebe si....Chovek za da poluchava triabva i da dava ,nali

Проблемът е май, че не се съгласявах и не слушах всичко, които ми казваха тези хора, не им мълчах, опитавах се да отстоя това, което съм и те избягаха. А и като капак на всичко добър приятел замина за месец, за да се сгоди и толкова ми липсва. Всички ми липсват. Толкова е тежко да си сам

ami kato ne mojesh da si malchish i da si zatvariahs ustata :) ne boi se-mnogo mi e poznato,no vse pak ti kazah kakvo e reshenieto-promeniai kakvoto mojesh,che inache ste si ostavash vse sama

да бъда мила непрекъснато, да не противореча, да не изказвам мнение, да правя това, които на другите им харесва, дори и на мен не, да се усмихвам, когато ми се плаче,да.............
може ли това трябва да правя
ида ме да се гръмна

ne,ne,ne!!!Ne sma kazala da si iztrivash identichnostta...Nikoi ne iska ot teb da si bezgrabnachno,bezharakterno mekotelo,bez sobstveno mnenie :) Prostо toia jivot e samo....KOMPROMISI-ot teb se iska da gi pravish ot vreme na vreme....

a za usmihvaneto ,kogato ti se plache-ne e losho,az go praktikuvam,kogato mi e po vazmojnostite,stoto te pravi po neuiazvima

и аз направих така. не много за малко, но не и за много време. резултатът е същият.

вероятно това не ти помага ни най-малко, като знаеш, че има и друг идиот идвен теб.... но точто в тая ситуация,която добре познаваш - ми е трудно да ти кажа нещо оптимистично....


ако искаш да поговоим - в разговор се раждат все пак позитивни идеи, дори в разгонр за негативни неща, или започвал спредварителни негативни ннгаласи

IMAGINE...

.

окарината е на грънци - още въпроси?

никога не казвай никога,

а "всички" също е израз който не е добре да се употребява,
показва че искаш да си дистанцирана, да е ясно
кое си ти, и кое е всичко останало,
та по-добре е да го мислиш конкретно "с този , с тази - не говоря". Но недей - "с всички" - безсмислено е да се стига до такъв призив към самия себе си който да призовава към егоизъм...

Не се предавай в обятията на самосъжалението. Всеки си има моменти в които му идва да крещи, да крещи....
Помага, но за кратко! После пак ти е тъпо.
Знаеш ли и аз като теб не си мълча и понякога страдам от това. Когато обаче трябва да се направи нещо...не съжалявам.
Минало е! Утре като изгрее Слънцето...най-добрия приятел на тези които не искат да свършва ноща... ще се почувстваш по-добре.
Мина още една нощ. За другата си вземи хубава книга, чаша червено вино. Пусни музика(аз харесвам джаз). Наслаждавай се на живота. Мисли позитивно.
Има още някой който се нуждае от теб. Дори аз, иначе кой ще се нуждае от отговор....отивам да изпуша една цигара. Въобще не е лесно да се живее...лека нощ

а я ни кажи защо точно се е случило ?!



You shall not pass ...

Вярно е. Слънцето пак изгря и нещата май не са същите. Или пак са същите, но все едно хората се събуждат и самотата не е толкова болезнена.
В един момент сякаш се скарах с най-близките си хора - дори в тази категория близки слагам хората, които не харесвам, но са част от живота ми. И те по един или друг начин се скриха от моя гняв. Къде е средата - хем да отстоявам себе си, хем да не наранявам другите или нещо подобно.
Загубих равновесие. Падам, точно това е думата - падане.

може да за се загуби само нещо което никога не е било твое
ако е било твое не мое да го загубиш ама никогиш
закови си го тва на стената