Печени кестени

Току-що си опекох кестени. Голяма купа. Още мирише из цялата къща.. Онзи специфичен силен аромат, от детството :-) Та, рупам кестени, и си мисля за всички онези вълшебни аромати, с които съм израсла.. катмите на дядо ми в Сливен, и уханието на печени чушки, които се белят за лютеница, или печените семки на леля ми Данка от съседната улица, която ги продаваше на децата от махала за по 20 стинки пакетчето, кебапчетата, по които всички съседи разбираха, че майка ми и баща ми са там, по път за морето, или свежия мирис на изстудена под чешмата диня.. мамка му, жестоко беше :-)

Някой да иска кестени?

Никога не съм ял, но си струва да се опита.

а за мен може ли един резен от динята... онази изстудената...

Аз пък искам от кебабчетата.

От същите, обаче.. за по път към морето дето ония...

И семки от леля Динка, пак за по пътя.

Диня не може да се яде в колата. Съжалявам. Като спрем, някъде към айтос ще да е.

ти сега нещо оплакваш ли се...