Почивка?

Здравейте мами - бъдещи и настоящи.
Пускам една не много сериозна тема, но пък нали и такива трябва да има. Та въпросът ми е как си почивате, мили госпожи? Как открадвате време за себе си, между кърменето и преобличането и какво правите в това време? Аз съм толкова, ама толкова уморена, че обикновено лежа и гледам замечтано в някой точка, най-много да изгледам някой филм и толкова. А вие? Кога имате най-много свободно време?



Усмихвай се често!

Ами....докато не се включи таткото почивка май нямаше. А той се включи активно когато се зададе второто. Сега таткото ги приспива, а откакто малката стои стабилно - в банята стъпвам само като се мият косите. Значи като дойде времето за миене - почвам да си почивам - само събличам и изпращам към банята, после обличам пижами, целувам за "Лека нощ" и си почивам докато чакам пералнята да изпере.

Може да ти се стори несериозно или пък невероятно - но аз не се уморявам лесно
Искам да кажа, че не познавам такова състояние на умора за което ти говориш - до такава степен, че да се тръшна и да гледам в една точка. Дори и когато Денис беше съвсем малък и тогава.....
Не зная къде е причината. Може би помоща която получавам от тактото. Или пък това, че доБре си организирам нещата и в общи линии не си давам много зор. Стигнах до извода, че къщната работа никога не се свършва. Но винаги може да почака
Детето съм го научила да е самостоятелно. Т.е. не изисква от мен да вися до него, а сам си се забавлява. Задълженията ми се изчерпмат с хранене, смяна на памперс и къпане. Развлеченията и играта заедно с него не ги броя за задължения Излизането също не ми е задължение, макар, че ми е най-уморитолно напоследък май
Иначе къщната работа си поделяме и както казах - бавно и славно се справям, като имам помощ и подкрепа не ми тежи.
А и не бързам, така, че не се и изморявам

Ноо иначе - гледам телевизия, чета клубовете, книжки също, чат-пат излизам по женски и така........

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

аз съм от тези, които се уморяват много. моят дом е голям, и ако нямам помощ, никога не бих се справила с почистване, пране, готвене, изобщо домакинска работа.
малкото ми дете почти винаги ми "виси на врата", голямото слава богу се понаучи да е самостоятелен.
почивам така, сряда следобед и в събота идва гледачка за децата , а аз отивам на "психотерапия", изразяваща се в стабилно обикаляне по магазините/естествено не хранителните, това е задължение на моя мъж/.
в останалото време, когато мога естествено, чета, всъщност така съм се специализирала, че чета почти непрекъснато/имам огромна библиотека, и постоянно получавам доволно големи пратки книги, това е нещо средно между мания и хоби/. ако остане време и/или имам поръчка, пиша.
рядко гледам телевизия, защото е адски глупава тук, само ако има някоя комедия.
това е почивката ми.
мечтая за времето , когато ще имам цялото време на света за себе си, но тогава вероятно ще бъда прекалено стара, за да му се наслаждавам адекватно.

Той ще дойде непременно...Някога.

Почивка? какво беше това?
за себе си почти нямам време - всичко правя на тъгъдък, оправя ме само дълъг сън, но не ми се е случвало скоро да спя повече от 6-7 часа:) сутрин се събуждам уморена и започвам деня скапана.
психически си почивам единствено когато се махнем от София, за щастие времето все още е готино и използваме слънчевите дни за разходки извън града. открихме, че има много манастирчета около софията и всяка седмица разглеждаме по едно.

обикновен кекс

Ехх каква хубава тема, прочитам я точно навреме -преди малко таткото за първи път излезе самостоятелно с бебка. Какво да ти кажа до сега не съм имала много време за почивка, (Мария е на 3 месеца) докато свърша всичко из къщи и бебочка се е събудила. И все пак когато се случи да остане време обикновенно влизам в клуба, или някъде другаде из интернет, а ако случайно някоя от бабите има малко време и седи в къщи веднага изчезвам на тур по магазините, или на сауна, или на козметик....или където и да е, но да е свързано с нещо приятно и разтоварващо. А ако имах 2 дни щях да проспя поне единия

стига, бе, жена, мълчи, не ми припомняй по колко си четеш, че тука няколко часа се въртя бясно в кръг с желание да се хапна изотзад от завист... сигурно усещаш вятъра в Холандия... от мене е..... трай си или подновявам натрапливите искания да ме включиш в харема :-))) аз няма да искам да пазарувам, само ще си чета.....

иначе крада време за себе си непрекъснато, но по малко - докато си точа файловете за работата, си приказвам с майките тука, чета си книжки, е, не в мечтаните количества... и си приказвам с мъжа ми по две часа нощем, че през деня само битово може да се общува... а, и следобед си спя често :-))))

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

тактично ще замоля половинката да си смени вярата и да стане верен следовник на Мохамеда.
та ти пусни една молба, да те има предвид при оформянето на харема.

Той ще дойде непременно...Някога.

само ако се навие, пращай само на бележка, щото току-виж и други кандидатствали и тогава ще се усложни работата

Назвать вещи своими именами нетрудно. Трудно под этим поставить свое
имя.

ти си с предимство

Той ще дойде непременно...Някога.

Колко часа сън ти се събират?



Усмихвай се често!

и на мен това сякаш най-много ми липсваше докато детето беше малък - четенето. Тамън се изпъна с книжката и ареее - всичко отначало. Аз открай време си чета навсякъде, например въобще не ми е хубаво да ям, ако не чета нещо интересно, но с такова будно (в буквалния смисъл) бебе бях подложена на жестоко изпитание. Искрено си отдъхнах, когато мина във фаза, че за да заспи трябваше нещо да му се говори. Асортимента с приказките, дето ги помнех от детството си, го изхабих за нула време, и после осъзнах, че така или иначе на 6-7 месеца хич не разбира какво му говоря и направо започнах на глас да си чета актуалната книга. Така изкарах около месец, докато се светнах, че като чета на глас не мога да запомня какво съм прочела , а когато веднъж го приспах и с една статия на Мартин Карбовски вече истински ме досрамя и спрях. Главно това беше причината да не си доспивам като хората - веднъж, че ставах по 3-4 пъти на нощ я за вода, я за биберона, втори път, че виждам, че остават само някакви си 2 часа до окончателното ставане сутринта и къде ще се хабя сега да спя, я да си дочета книжката...
Така че не се върти около себе си, ми спретвай библиотечка в тоалетната, и това е файда

е четял в тоалетната, а каква библиотека е имал там само
и аз чета в тоалетната.
и там говоря по телефона/иначе все някой от мъжкото съсловие ще протестира/.

Той ще дойде непременно...Някога.

Напоследък доста
От бремеността понякога заспивам и в 9 часа вечерта и спя сутрин до 9. Истинска щастливка съм от към дете. Оставя ме да си поспя.Ако ли пък се събуди по-рано татко му го изнася от спалнята, за да си поспя още малко и той го храни през това време и чак тогава тръгва на работа.
Но преди да забременея отново най-редовно си лягах в 2-3 след полунощ.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

наште вкъщи също си имаха там библиотечка, докато веднъж не влетя прабаба ми и не я разтури с мотива "неуважение към книгата!" То и аз съм на път за там, щото си имам отворена книга във всяко помещение вкъщи, където заваря - там!

ами права си е прабаба ти.
то там е място за общуване с природата , не с книгата.
аз имам вредния навик да чета по няколко книги наведнъж, и са буквално навсякъде, за вестниците да не говорим, чета дълго и с наслада.
ама истински вестник , не принт от интернет, да ми мирише на мастило.
а, преди няколко дни получих двата тома на "Александрийски квартет", наслаждавам се изцяло.....

Той ще дойде непременно...Някога.

а така, наслаждавай се
и аз предвкусвам всеки момент подобно удоволствие, само че мойта поръчана книга се казва "Свирка"

Това ми се види направо кощунствена тема...
Почивката е нещо, дето все ми се струва, че се случва на другите.
Почивам си, когато говоря с някоя дружка по телефона, докато върша нещо друго из къщи, така домакинствам по-неусетно. И после "манджата топла, телефона топъл"
Единственото свободно време ми е половин час, докато бебока е на масажи. Обаче тогава вися в градинката пред клиниката или ако е лошо времето, дремя на една пейка вътре. Няма как да оползотворя това време. Е, имам някои идеи, като да пиша писмо... Ама не мога да се наспя истински примерно...

и аз ще си я поръчам, заедно с "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния продължава".

Той ще дойде непременно...Някога.